И пари, и природа, и история... Как отново стигаме до #Кой?

Три примера за това как държавата се прави, че не знае кой точно се разпорежда с ключови ресурси

Кратък преглед на новините от последните седмици води до извода, че ресурсите на България са концентрирани в ръцете на някакви хора, които за широката общественост остават скрити, а премиерът Бойко Борисов използва по техен адрес думата „олигарси“.

В техните ръце са милиардите от обществените поръчки, в техните ръце е попаднала природата ни, в техните ръце паметници на културата случайно падат с помощта на случайно озовал се на място багер.

В Пловдив бе почти изцяло унищожен стар тютюнев склад, който случайно не бил паметник на културата точно до момента на събарянето. Община, прокуратура, министерство изведнъж се събудиха. Щели да проверяват. Номинално сградата има някакви собственици. Целият град обаче споменава едни известни производители на алкохол. Кметът организира кръгли маси, на които реалният собственик не присъства.

Знае ли кметът кой все пак е собственик? Ще се срещне ли с него и къде?

В Министерството на околната среда и водите обсъждат бъдещето на концесията за ски-зоната в Банско. Собственик на фирмата-концесионер са две офшорки, които са собственост на още няколко офшорки, а физически собственик на края на веригата се оказва кипърският гражданин Георгиус Георгиу, разкри преди време „Биволъ“, като цитира документи от търговския регистър на островната държава. Този факт бе потвърден и от поканата, изпратена от министерството до г-н Георгиу. Той обаче не дойде на общественото обсъждане.

„Не мога да приема, нито предполагам и вие, ние да бъдем обвързани, че едва ли не помагаме на поредния олигарх“, каза премиерът Борисов.

Няма данни г-н Георгиу да е олигарх. (няма данни и някой да го е виждал). Излиза, че държавата е влязла в отношения с някого, когото не познава или не иска да познава.

Кой тогава е „поредният олигарх“? И ако той не идва на общественото обсъждане, къде се осъществява контактът между държавата и него?

Преди това Националната компания „Сратегически инфраструктурни проекти“ отмени поръчката за близо 800 милиона лева с два строителни консорциума за строителство на участък от магистрала „Хемус“. Не защото има нарушения, а защото имало съмнения.

"Витае, че от едната страна - макар че повтарям за вашите зрители и слушатели, нито имат участие, нито имената им са в тези фирми - но витае, че зад едната стои Златев, зад другата стои Пеевски“, каза премиерът Борисов.

Как така нещо е на Пеевски и Златев, а иначе не е? Лоши ли са двамата споменати? И кой, с кого и къде се срещаше преди двамата да станат лоши?

Измина седмица откакто собственикът на бившата КТБ Цветан Василев каза в ефир, че майката на депутата Делян Пеевски имала фондация в Лихтенщайн, а фондацията си имала „Булгартабак“. И нищо.

Кой продаде предприятието? Знаеше ли на кого? Какво правят т.нар. отговорни институции?

Лошото е, че знаем отговорите на всички въпроси. И спокойно приемаме представителите на институциите – т.е. нашите избраници, да се държат все едно най-нормалното нещо е да не се интересуват нито на кого са поверили и парите ни, и природата ни, и историята ни, нито какво се случва и с парите ни, и с природата ни, и с историята ни. Защото сме приели да играем в тяхната игра на привидности, в която никой не носи отговорност, никой не понася последствия, но ограбените сме все гражданите.

След случката в Пловдив някои сравниха активното бездействие на властите с действията на „Даеш“ при разрушаването на древния град Палмира. Джихадистите са отвратителни, но нашият случай е доста по-различен - ние сами си ги избираме.