И още: Проблемът на ЕК е, че не разбира за какво става дума; Има културно възраждане; Режимът в Кремъл е в последен стадий

Механизмът за наблюдение

Културата на мафията се шири в управленската класа

От изказване на бившия правосъден министър Христо Иванов на дискусията "България, Жан Клод Юнкер и защитата на върховенството на правото", организирана от "Риск монитор"

Европейската комисия изхожда от презумпцията, че преговаря с правителства на  равнопоставени страни. И понеже продължават да ни третират като еднакво дееспособни и вменяеми общества, оттам следва този дипломатичен език, който се опитва да ни намекне някои неща, а ние през цялото време се опитваме да се правим, че не го разбираме.

За да оценим механизма, може би е добре първо да си формулираме какъв ни е проблемът. Механизмът говори за правосъдие, но всъщност се занимава с корупцията. И когато говорим за корупция, често пъти това най-лесно си го представяме като множество отделни, пулверизирани в рамките на държавното управление, кофти държавни служители, които взимат подкупи. Някак си тайничко и индивидуално.

Не. Корупцията в България представлява една субкултура - утвърдена и споделена система от ценности и възгледи, която най-точно се описва с етнографския или етноложкия термин фамилиарен аморализъм. Това е термин, въведен от един американски антрополог, който работи, няма да ви учудя, в Южна Италия.

Той открива, че културата на мафията почива на един модел, в който правим всичко за нашите хора. Лоялността е изцяло насочена навътре. Този, който е извън кръга, можем да го лъжем, защото нямаме общ интерес с него.

Критична маса от нашата политическа класа продължава да бъде селектирана и да функционира именно с такава субкултура, която приема, че попаднеш ли веднъж вътре, ти се гарантира статут на абсолютна недосегаемост. Ти си там, за да можеш да правиш каквото си искаш. Законът е за балъците, за нас.

В огромна част действията на властта по препоръките на ЕК са нови слоеве грим и мимикрия - да се печели време, но не да се променя  тази култура. Тя се променя през скандали. Най-известният е "Уотъргейт", а малко по-неизвестно е, че след него е въведен огромен пакет изменения във всички елементи на американската демокрация.

При нас при скандалите се казва: Ау, колко неприятно. Те се карат. И винаги се появява някой, който казва:  появих се аз и скандалите спряха. И през тази култура - тихо, всичко под килима, пропускаме възможностите за крачка напред.

И тази поредица от ембрионални скандали, които не водят до прогрес, трасират цялата история на съдебната реформа. Връзката е очевидна, защото правосъдните институции трябва да ни бранят от корупцията, но стандартите са за това как да имаме независим съд, а много по-малко са за това как да имаме ефективна прокуратура и още по-малко как да имаме ефективна полиция и служби.

А най-големите ни проблеми всъщност са в службите и прокуратурата. Не че няма корумпирани съдии, но няма и как честните съдии да арестуват корумпираните.

Ние сме, които продължаваме да не си оправяме страната, а не механизмът на ЕК.

Коментар+

Проблемът на ЕК е, че не разбира за какво става дума

Проф. Георги Димитров, който се занимава експертно с мониторинга на ЕК, пред БНР

Механизмът за сътрудничество и проверка трябваше да подпомага България и Румъния да провеждат съдебна реформа и да се борят с корупцията.  В самия му дизайн не е допускано изобщо, че може да има систематична политическа съпротива срещу каквато и да било реформа в съдебната система и действащи политики за борба с корупцията.

Ето защо големият проблем на този механизъм е, че той не разбира за какво става дума на терена на корупцията по високите етажи на властта. Изхожда се от допускането, че отделни персони злоупотребяват, но изобщо не се допуска, че може да има систематична връзка между сивата икономика, покровителствана от определени политически среди, които са свързани с криминални среди, и всичко това корумпира цялата съдебна система.

Докато тази систематична връзка, която ние напоследък наричаме модела "КОЙ", не бъде променена, няма как да има резултати.  Реалният проблем е успя ли механизъм да промени структурните основания за политическа корупция. Отговорът е – не.

И идеята на тази дискусия е да се сформира консорциум от граждански организации, които да партнират с Европейската комисия и да насочват нейното внимание към онези проблеми, които трайно биха подобрили ситуацията в страната.

Интуиция

Има културно възраждане

От текст на Деян Кюранов в "Дневник"

Преди година време и полу на майтап започнах да казвам пред приятели, че започва ново българско Възраждане. За да върви приказката по-конструктивно, го обиждах с квалификацията "мини".

Статията на Теодора Димова "Нещо започва да се случва в България" в портала "Култура" ме охрабри да кажа публично "Хора! Доживяхме го!" Кое? Културно възраждане в България.

Няма да се карам с историците, които биха казали, че терминът Възраждане е неуместен (те достатъчно се карат помежду си) – че онова Възраждане не е било просто културно, но и политическо, че за него имало икономически предпоставки, че Паисий му бил поставил ясна цел, и пр., и под. Няма да атакувам учебникарския стереотип за възрожденската "всенародност" (историците поне знаят колко (малко) хора са прочели "История славяноболгарская").

Разбира се, че има разлики – все пак онзи процес трая къде век и половина, а днес още броим с месеци. Но мисля, че основната схема е една: през културен подем - към политически, от елит - към народ. Икономиката не гледам – защото за тази култура пари не трябват. По това я познаваме.

Няма и да доказвам тезата си. Аз съм политолог и отлично знам, че тя е недоказуема – и с методите на политическата социология, и на политическата антропология. Но като политолог практик знам с увереност, че практическата политика се прави не с наука, а с интуиция. Интуицията е лично нещо. Просто споделям звъна на моята – белким отзвънят ответно вашите.

За мен първият ясен звънец беше появата на "Възвишение" на Милен Русков, вторият – на "Калуня каля", със сподвижничеството на Деян Енев. Преди тях, макар по-глухо – звънтенето на "Не!Новините" на Самуил Петканов (за мен обещаващ млад писател); на присмехулническото майсторство, с което бяха изографисани централнософийските трафопостчета; на архитектурата на пет-шест (не повече!) нови къщи и на също толкова кафенета – това не само в София.

От друга страна – блестящите писания и речи на Кристиян Таков, един от водещите ни юристи. И – безпрецедентното в новата ни история гражданско поведение на министър Христо Иванов. 

И още – самопожертвувателната, много човешка и много ефективна работа на десетки несофийски неправителствени организации. Естествено не съм видял и чел "всичко" – споменавам нещата, които изградиха "възрожденската" ми интуиция; не се съмнявам, че има още много.

Знам дори – пак интуитивно, откъде тръгна всичко: от Протеста на 2013. Тогава казвахме: Да, няма политическа програма, но това не е работа на протеста. В отговор чувахме експертен и народен смях. Казвахме: Протестът промени атмосферата. Отговаряше ни мълчание.

Е - промени я. Затова не само имаме вече нова литература, но тя има и читатели. Онази вечер видях в книжарницата в подлеза пред Софийския университет млада жена да купува едновременно "Възвишение" и "Калуня каля" по три бройки - за подарък на приятели. Това е.

Намерете време - изключете радиото, отспете си (както съветваше през 60-те Давид Самойлов) и ще усетите интуицията си. Попитайте я: "Абе, има ли нещо?" Аз донаждам: Възраждане има. Нека се осмелим и да поемем отговорностите му.

Предчувствия
 

  Режимът в Кремъл е в последен стадий

От интервю с бившия световен шампион по шах Гари Каспаров - един от най-силните критици на Путин, в "Ди велт"

Не съм политик. Политиците се явяват на избори, участват в дебати, получават дарения и т.н. В Русия на Путин обаче, както при всяка диктатура хората се борят не да спечелят избори, а просто такива да бъдат проведени. Това е по-скоро борба за човешки права. Наистина е политическа активност, но бива да се нарича политика, защото свободният свят би получил погрешна представа за нещата.

Определям се като активист и може би в опозиция, но и това е доста смело казано предвид смисъла на думата в Русия. Повечето хора, с които съм работил в страната (понастоящем Каспаров живее в САЩ - бел. ред.), са или в изгнание, или в затвор, или още по-лошо – при Борис Немцов. Защото там, ако решиш да се бориш със системата, може да те убият.

В днешна Русия, която технически има демократична конституция, нерядко разправата с опозицията е по-брутална, отколкото при комунизма. И на всички нива на всеки, осмелил се да се опълчи, му се случва нещо. Подобно на мафиотска система босовете по веригата си защитават териториите. В Сибир е по-опасно да кажеш, че някой е корумпиран, защото никой няма да научи какво ти се е случило, дори в ерата на интернет.

Този режим вече е в последния си стадий - с насочване на агресията си навън. Когато вече нямаш вътрешни врагове, ти трябва по-силен наркотик, за да държиш народа в това зомбирано състояние. И резултатът е Крим, Украйна, Сирия.

В съветските времена на хората се говореше и за светлото бъдеще, което щяло да дойде след 20 или 30 години. Пропагандата на Путин е изключила бъдещето и добрите неща изобщо - само мрак и смърт, врагове и конфронтация.

В Кремъл много добре знаят, че положението им е крайно нестабилно. Макар и бавно, хората започват да разбират връзката между Крим и празните хладилници. Не знаем кога това ще избие и накъде, но ще се случи. Като всеки диктатор Путин изгори всички мостове - за него няма опция да предаде по нормален начин страната на следващия президент.

Ръцете на Путин са оплискани с много кръв. И той ще остане на власт до най-горчивия край, защото алтернативата е да стане изкупителна жертва на тези след него, дори да са от най-близкото му обкръжение.
Бесен съм на политиката на Запада, която му позволи да укрепи властта си. След кризата в Украйна беше изолиран и търсейки нещо, което отново да го направи "нужен", се сети за Сирия. После откри още един положителен за себе си фактор – бежанците. Те са "манна небесна" да една от най-важните му цели - да отслаби ЕС, а ако може и да го разруши.

"Червеният човек" си отива, но с много кръв

От интервю на беларуската писателка Светлана Алексиевич, Нобелов лауреат за 2015 г., за "Дойче веле".

Беларус е свързана с Русия както нито една друга страна - тя е последният коридор към Европа и единственото пространство, което все още е подчинено открито на руско влияние. Всичко, което се случва в Русия, у нас има силен отзвук. Омразата, която се натрупва у ограбените и измамени хора, търси изход. И за съжаление много умело я насочват навън, срещу "външния враг". Осъществи се милитаризация на съзнанието.

По този начин се разреждат енергии, които иначе могат да разрушат нещо вътре. Тук Путин не е изобретил нищо ново, това си е политическа класика. Написах една статия за "Колективния Путин", за да кажа, че големият въпрос  не е в самия Путин. Той просто акумулира желанията - ясни и неясни, на едно общество, което действително се чувства унизено, ограбено и измамено. Питаме се защо мълчи народът. Много обикалях из Русия, из най-дълбоката провинция също и вече знам: той още не разбира какво се е случило, а и не е очаквал тъкмо това. Перестройката се извърши от някаква част от интелигенцията в големите градове начело с Горбачов. Останалите, безумно изтощени, не искаха никакъв капитализъм - може би той не отговаря и на руския манталитет.

И когато Путин каза: "Заобиколени сме от врагове, трябва да сме силни, да ни уважават", всичко си отиде по местата. Хората вече знаят как да живеят. И пак се сплотиха в едно мощно народно тяло.

Просто е за обяснение. Тези хора винаги са живели в лагер. То така се и казваше: социалистически лагер. Нима можем да си представим, че човек просто излиза от лагера и изведнъж е свободен? За хората инерцията на собствения им живот е опора и оправдание.

Вижте хората в Беларус например. Те видяха Майдана, видяха кръвта и, разбира се, се уплашиха. Всички искат свобода, но очакват, че тази красавица просто ще се спусне някак си от небето.

Въпреки това "червеният човек" си отива. Уви, отива си с много кръв. Готви се нещо, което ще бъде огромно изпитание за всички. Защото Империята не може да изчезне изведнъж, за 5-10 години.