Свободата днес и тук 02 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Фон Каузевиц в търсене на клаузата , водеща към българската свобода

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

 

За да илюстрирам тезата си, че една кауза може да бъде успешна само чрез своята конкретика, която дава повод за обобщение, ще започна този текст от частното към общото, но с едно малко изключение в рамките на един отделен въвеждащ абзац.

Каузата на българската свобода, за която се говори в разпространения наскоро „Манифест за републиката” (http://zarepublikata.eu/?do=manifest), е доста пердута, ако не се премахне основната причина, която я препъва. В манифеста няма и дума за това. Твърди се основателно, че тази кауза не е нито лява, нито дясна, но за разлома между обърнатите назад и на Изток българи, противопоставени на обърнатите към бъдещето и Запада българи, не се говори. Грешка!

 

София изригна на протест на 14 юни 2013 г. и той постави национален, ако не и световен рекорд по продължителност. Възмущението изригна не защото свободата или демокрацията бяха застрашени по принцип, а по конкретен повод, ясен и прозрачен като специално дестилирана за нуждите на обществения гняв отрова. Детонаторът беше казусът „Пеевски”.

 

В историята е пълно с подобни примери. Колкото и да е хлъзгава аналогията с тях, не пречи да спомена няколко. Да, идеите променят света, но те се превръщат в повод за масово (противо)действие, към каквото призовават авторите на манифеста, само тогава, когато стъпват върху злободневната конкретика.

 

Създателите на световните монотеистични религии са постигнали тържеството на своите доктрини на основата на назрелите за бунт срещу статукво обществени настроения. Дали това е била омразата към богаташите, контролиращи търговията и пътищата на керваните в Мека или пък е било народното възмущение от търговците в Ерусалимския храм, водачите на бунта срещу са постигнали революционния си успех чрез противопоставянето си първо срещу разобличените дразнители и едва след това тяхната идейно-победоносна дейност е била облечена в мантията на Божието слово, доукрасявана от поколенията ( това е историческият, а не каноничният прочит, с който ни най-малко няма да споря и призовавам читателите да не отклоняват вниманието на аудиторията в тази посока).

Всички големи идейни пробиви, променили човешката история за добро или за зло, задължително минават по този път от частното към общото.

Лутер взривява единодушието на западния християнски свят с проповедите си срещу лакомията на духовенството и търговията му с влияние чрез продажбата на индулгенции.

Ленин успява да излъже милиони руснаци с обещанието за мир, хляб и земя в една измъчена от военните поражения Русия.

Хитлер постига подобен ефект чрез превъзбудата на германския национализъм.

Мога да продължа безкрайно, но спирам дотук със схематично опростените примери, които и без това вероятно са ядосали някого поради формалното поставяне на Исус Христос, Мохаммад, Лутер, Ленин, Хитлер и…Пеевски под “един знаменател “( Пеевски да не се възгордява, той е дебеловрато винтче в една машина, задвижвана в дребния български случай от едрите интереси на най-голямата по територия държава в света).

А сега, за да сведа операцията по откриването на рака в българския обществен организъм, ще сведа експеримента до хистологичната логика в установяването на тумора. Ще посоча още по-микроскопичен по размери пример за най – тежкото заболяване на България, отслабващо систематично и напълно преднамерено нейните съпротивителни сили срещу силите на миналото.

 

Вече от седмица насам България разполага с микродоказателство от макрозначение за онова, което обяснява генома на българската историческа обремененост и обреченост да се влачим на опашката на европейските народи. От дълго охраняваните в името на съветско-руските интереси български архиви изплува микрофилм с доказателство, че Русия е ликувала във връзка със „щастливото развитие” на Софийския процес, т.е. ликувала е във връзка с това, че предстои с османски ръце да бъде ликвидирана пречката за налагането на руските интереси в България Васил Иванов Кунчев-Левски. http://ivo.bg/2016/03/06/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81/

Да ме прощават моите приятели, авторите на Манифеста ( а и да прощават също, ако съм ги нарекъл приятели, пък те не са съгласни с това), но това откритие има значението на разгадаването на генома на рака в бяло-зелено-червените дробове на българската свобода и далеч надхвърля значението на всякакви обобщаващи думи с призиви към населението да се вдигне на борба за свобода. Защо го казвам и правя това сравнение?

Защото без освобождаването от хватката на мечката-освободителка и нейните лъжи, ще продължаваме да пълзим в полузадушено състояние. И никакви призиви да станем и да хукнем да бягаме към свободата си, украсени от просветителски призиви, няма да подействат без поставянето на правилната диагноза.

 

Косвено доказателство за страха от прякото доказателство, което разбива черупката на калцирания от вековна употреба мит за освободителната мисия на Русия, с който ни приспиват и придърпват в мечешката си прегръдка евразийските русалки, е фактът, че проговарянето на микрофилма дружно се натъква на единодушно премълчаване от българските медии и политици.

 

Кажете на българите истината, която вече е напуснала областта на косвените доказателства ( напълно достатъчни и без това по случая с руското съучастие в обесването на Левски).

 

Ето това е кауза. Тя ще ги разтърси като очистително от наслоената мръсотия, затлачила българските кръвоносни съдове със съсиреците на „вечната дружба” и ще повлече след себе си събития като национален катарзис, преосмисляне на цели сегменти от натрапената ни лъжовна история, с която се опитват да ни тровят и днес господарите на българското задкулисие ( за което всички говорят толкова безадресно).

 

Ами един референдум за обявяване на Съединението от 6 септември 1885 г. в замяна на руския празник 3 март? Това не е ли също кауза, срещу която на практика няма аргументи освен твърдението, че българската свобода била зачената с акта от Сан Стефано ( сякаш е нормално да празнуваш зачеването по чужда воля, а не собственото усилие, довело до раждането на българското обединение)?

Тези каузи „дребни” ли ви се виждат? И колко да са дребни- колкото Монумента на окупационната червена армия МОЧА, прокламиращ с благодарност лъжата за окупацията като освобождение на българите?

 

Ако не успеете да я формулирате, илюстрирате и фокусирате, каузата на свободата ще си остане един добър или добронамерен текст – цвете в саксия за стайна употреба, на което можете да се наслаждавате лично, докато в джунглата навън господстват бурените , поливани обилно от „течната дружба”.

Накрая, за да не звуча като претендент за “бащата на каузите”, самоиронично ще се подпиша под този текст като “Фон Каузевиц”, подчертавайки, че не харесвам преклонението пред този толкова почитан прусашки теоретик на тоталната война. В днешния 21 век на противника е цивилизовано да позволиш да загуби с достойнство, а не да го унищожаваш по начин, по който той самият би постъпил с теб поради своята изостаналост в развитието си на равнището от 19 век.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional