Мениджър - Енергийното оръжие засече

Илиян Василев, http://idvassilev.blogspot.bg/

Президентът Путин и руските медии се опитаха да представи като значителна новина решението, взето на заседание с водещите руски нефтени компании в Кремъл, за замразяване на равнището на добив на нивата от месец януари.

Пропуснаха да кажат, че тези нива за рекордни в постсъветския период и "замразяването" по никакъв начин няма да повлияе върху цената на нефта.

Пазарите предпочетоха да реагират на това като несъбитие, което е явен знак, че светът не се съобразява с това какво мисли и какво може да направи Русия в сферата на нефта и природния газ.

Подобна е ситуацията и в сферата на природния газ - уж рекордни обеми се изнасят, а никой вече не се съобразява с диктата на Газпром. Нито някой ще им позволи, нито те могат да си позволят да финансират многото проекти за нова инфраструктура към Европа от близкото минало. "Потоците" просто пресъхнаха.

Последният пример за намаляващото влияние на Газпром бе отпадането на заробващите клаузи "вземи или плати" по много дългосрочни договори с традиционни клиенти. Поредната новина дойде при преговорите с гръцката ДЕПА от февруари.

Уж Кремъл се беше договорил с другите основни производители на суров нефт - Катар, и Саудитска Арабия за замразяване на цените на нефта, а пазарите и тази новина отминаха с мълчание.

Не само защото прогнозите за потреблението и за устойчиво превишение на предлагането на суров нефт продължават да доминират, но най-важното - САЩ успешно обезвредиха нефта като енергийно оръжие. Макар и добивът в Северна Америка да пада, сондажните платформи като брой продължават да намаляват до равнище отпреди 2008 година, но посланието на американските компании е ясно - ако цените се вдигнат, вдигаме и добива, дори при цени от 40 долара за барел. Помните заклинанията, че при 70 долара шистовата революция ще приключи. След това цените паднаха на 60, на 50, на 40 долара за барел и добивът продължи да се задържа над 9 милиона барела на ден.

Ако човек се замисли какви са мащабите на шистовата революция, "отменена" у нас от доморасъл микс от екорадикали и финансовото мотивирани привърженици на ВЕИ и монополния руски внос, то не е трудно да се направи заключение, че пазарът на нефт и газ окончателно излезна от орбитата на диктат на Кремъл.

Днешното изказване на иранския министър на петрола Бижан Занганех окончателно убива интригата около "замразяването" на добива. До 4 милиона барела на ден Иран няма да води никакви преговори за замразяване. Сегашното равнище е 1,7 милиона барела/ден. На български език означава, че цените на суровия петрол в обозримо бъдеще ще бъдат около и най-вече под 40 долара на барел.

Освен  картата Иран и шистовия нефт на САЩ, Западът има и още един унищожителен ход. - технологичното си превъзходство, което дава нови козове в битката със страните, които добиват и използват нефт и природния газ като инструмент за политически натиск - това е енергийната ефективност, ВЕИ, по-ниското потребление на автомобилите и ултимативния коз - електромобилите. 
Така, че ОПЕК и Русия трябва да забравят за енергийно оръжие и спешно да се опитат да дивесфикицират икономиките си.

Заклинанията, че сме зависими от Русия, които все още кръжат в българския политически  ефир, са плод на разширяващата се ножица между геополитически и енергийни реалии и местния политически фолклор. 

Но и на това времето свърши.