Когато спрем да се наричаме олигарси, комуноиди, гейове и путиноиди...

Целта на манифеста "За републиката" е оказване на постоянен натиск и гражданска активност

Антоний Тодоров

Манифестът „За републиката“ основателно предизвика най-разнообразни реакции. Четирима инициатори, университетски преподаватели, много различни като политически позиции и политическа история, са се събрали за обща инициатива. Това самò по себе си е вече неочаквано и би трябвало да привлече вниманието и да стимулира мисленето.

Едни подкрепиха инициативата със съзнанието, че това е нещо ново и най-малкото необичайно. Други видяха в манифеста поредна инициатива, която някак продължава протестите от 2013 г. и затова се присъединиха. Трети, поради същата причина, веднага заподозряха поредната кампания на „професионалните протестъри“ и побързаха да отхвърлят инициативата. Четвърти, по инерция или по професионални задължения, обявиха това за „манифест на олигархията“. Пети привидяха нова форма на проява на т.нар. соросоиди и други квалифицирани с подобни обидни епитети хора.

Самите реакции показаха, че разделенията в обществото са вече такива, че дори и ангажираните политически граждани не са в състояние да си представят обща кауза, съвършено минимална, за възстановяването на общите рамки на нашето съвместно съществуване.

Какво представлява всъщност тази инициатива? Какви са рисковете пред нея? Какво ще постигне, ако успее? И какво ще се случи, ако не успее?

Тези въпроси си поставях и поставям лично, за да си отговоря на въпроса, какво ме накара да се присъединя като съавтор на манифеста.

Констатациите в манифеста не са нови, мнозина граждани, вероятно дори мнозинството им, ги знаят отдавна:

а) държавата (публичната власт) е зависима от частни корпоративни интереси; администрация не действа в интерес на гражданите, а много повече в интерес на „олигарси“ или „мафиоти“, гражданите се чувстват изоставени от собствената им държава, която дори отказва да върши елементарните си задължения за защита на гражданите и на обществения ред;

б) в обществото се натрупват огромни несправедливости – в доходите, в данъчното облагане, в социалните грижи, в достъпа до работни места, в отношенията към малцинствата, в отношението към различните бизнеси, в достъпа до образование, в общественото здравеопазване, в административните услуги, в правосъдието – мнозинството граждани се сблъскват непрекъснато с такива несправедливости;

в) управлението по същество е безконтролно, гражданският контрол, доколкото съществува, е формален, много решения се приемат еднолично и дори без дискусия в институциите, поредица от безобразия в управлението през последните години остават без никакви последици (политически влияния върху прокуратурата, следствието и съда, отнемане на бизнеси, безконтролно харчене на публични средства, наред с другото).

Инициативата на манифеста е да подпомогне гражданската активност за оказване на постоянен натиск и за поддържане на постоянна гражданска активност.

Нямаме претенцията нито да бъдем единствената такава инициатива (приветстваме и други подобни), нито да бъдем „добрите и красивите“ (всички добронамерени граждани са добре дошли), нито да имаме готовите решения (очакваме да ги постигнем с интензивен граждански диалог в дискусии и делиберация), нито да противопоставяме „гражданите“ на „политиците“ (всички сме граждани), нито да правим организация като поредната НПО или партия, нито да издигаме като инициативен комитет президентска кандидатура (това е работа на партиите). Имаме претенцията единствено да действаме като стимул за граждански дебати и действия.

Никой не е невинен, това се отнася и до нас, и до мене лично. Но въпросът е, дали сме в състояние като гражданска общност да направим усилието да договорим и да наложим заедно спазването на онези минимални правила, които позволяват да живеем заедно цивилизовано и в диалог, за да решаваме заедно проблемите на общото ни достояние – нашата res publica.

Затова не противопоставяме „добрите“ на „лошите“ хора – това би било манихейство.

Няма ангели на земята, има човеци, които носят в себе си често противоположни нагласи. Всеки може да постъпва или добре, или зле. Целта ни е да възстановим общите за всички правила, тяхното спазване, за да се насърчават и награждават онези, които постъпват добре, в интерес на общността, и ограничават, спират, изолират онези, които постъпват зле и налагат частните си интереси на общността.

Тази инициатива носи рискове, най-вече ако се развие като поредния частно-партиен проект. Ако, например, „Протестна мрежа“ реши, че това е нейното ново превъплъщение, или, ако „Солидарна България“ поради това я отхвърли като пореден проект на „десните“, от манифеста няма да произлезе нищо добро. Защото ние като инициатори ще се разделим и отново ще се върнем към обичайните разделения и невъзможния диалог.

Инициативата „За републиката“ задава един основен въпрос: в състояние ли сме да договорим и наложим като граждани минимално съгласие за общите правила. Така че:

- Да посочваме винаги публично безобразията, които ни заобикалят;

- Да говорим публично за заплахите, които различни граждани получават, защото са ангажирани с обществено-полезна кауза;

- Да посочваме погрешните решения и да дискутираме за правилните;

- Да разказваме публично за всяко действие на публичната власт и администрацията, която нарушава наши права или действа против общия интерес.

Апелът на манифеста е за широка гражданска (републиканска) солидарност по минималните условия на съвместното ни живеене. За да не съучастваме в безобразията и несправедливостите.

В случая сектантският подход е непродуктивен, дори е най-големият риск за тази инициатива. Никой поотделно няма решение на общите проблеми, дори когато е абсолютно убеден в това. Нужна ни е гражданска дискусия, делиберация, общуване, солидарни решения. Но гражданският диалог започва със слушането и се основава на взаимност. Защото другите също имат аргументи и те трябва да бъдат чути, дори да застъпваме друга позиция.

Мнозина критици на инициативата реагираха на фразата „няма ляво, няма дясно“. Извадена от контекста си, тя няма смисъл и аз не я споделям. Фразата е валидна по отношение на минималния граждански консенсус за спазването на правилата. Целта на инициативата е да разчистим терена от натрупаните безобразия и несправедливости, от хватката на частните корпоративни интереси, които назоваваме или като олигархия, или като мафия – отхвърлящите общественото благо социални актьори.

Само след такова разчистване различията между нас като граждани, различните визии и проекти, които споделяме, ще придобият смисъл, а дебатът между нас ще се върне в границите на политическото. Всъщност днешната ситуация е утежнена от замазването, от размиването на действителните различия, от прикриването на действителните конфликти в обществото под иначе успокояващата маска на стабилността.

Наред с останалото, връщането към основните правила като съдържание на тази инициатива, е и завръщане към културата на спора и на диалога. Което означава противопоставяне употребата на дискредитиращи етикети като „олигарси“, „комуноиди“, „гейове“, „соросоиди“, „путиноиди“, „толерасти“, „либерасти“, „чугунени глави“, „мекерета“ и т.н. (в това отношение въображението се е оказало наистина безгранично). Именно тази завеса от обидни етикети, употребявани в нещо, което се представя за политически дебат, е изцяло в интерес на действителната олигархия и на действителната мафия.

Ето защо трябва да защитим републиката заедно, запазвайки всичките си различия.

Res publicas defendendas esse!

------

* Текстът е публикуван в блога на Антоний Тодоров - един от четиримата автори на "Манифест за републиката". Заглавието е на Клуб Z.