И защо му трябва на един бивш началник на Шесто да го окичат със златно огърлие

РЕАЛНО той има всичко - и по критериите на богатите, и по критериите на успелите.

Бивш служител на Държавна сигурност. Даже голям началник пак там. Професор. Доктор на науките. Университетски преподавател. Според уикипедия - колекционер. И общественик.

Има си дори частен музей. И частен институт. Този институт, когато трябва, раздава ордени - на когото трябва. На известни българи. Включително и на двама бивши български президенти. На церемониите по награждаването на този и онзи държат речи и нашият герой казва кой от наградените от въпросния частен институт лидери колко от моралните категории чест и достойнство лично е изявил. Претеглят значи - кой е ценен и важен за обществото и нацията, кой си е откровен боклук. Няма лошо, критериите обаче са субективно нещо - един бил морален, друг - не толкова, трети си е направо антиобществен елемент. Последното си е от терминологията на Шесто.

Този същият наш герой беше дори президент на една спортна федерация. Каквато беше модата допреди няколко години - какъв олигарх или влиятелен човек си ти, ако си нямаш поне един президентски пост на поне една спортна федерация.

Има и влияние. Появява се премерено често и при необходимост в телевизионните студиа. За да наклони тежестта в “правилната посока” и накъдето трябва при проявени известни колебания сред аудиторията. Ако прекали с изявите, стигаш до премерения извод, че нещо в държавата се клати или не върви по сценарий. Но важното е, че така влияе, за да спасява каузи. Ако питате чии са тези каузи, със сигурност знам, че не са на масовия българин. В повечето случаи са срещу неговите интереси.

Той и другите като него и от неговия калибър направиха каквото можаха за българския преход. Омаскаряваха онези, които им пречеха да реализират проектите си, ако трябваше, и компромати им крояха. И обратно - издигаха нагоре в държавната властова йерархия онези, които им бяха дали знак, че ако не ги слушат за всичко, то в генералната линия никога няма да сбъркат с грешна крачка.

Този същият и неговите колеги искаха и още го искат освен всичко друго да предадат и някакъв героичен ореол на службите и особено на Държавна сигурност, а още повече на Шесто. Бранили са интересите на родината и още разновидности на тази главна версия. И в същото време ехидно се подсмихваха, когато излезеше поредната порция от хора с досиета - изтъкнати ерудити в своите области, и ги оставяха на кучетата и на законите на природата. И така жертвите им си отиваха един по един оплюти и низвергнати. А за някои от тях дори не се и разбра приживе какво точно са правили, докато са били в клетката с жертвите.

Виж, за техните водещи офицери - нищо, нито една лоша дума, нито една запетайка намек дори. Защото те са “нашите герои”, да не забравяме.

Днес младите мъже и жени на възрастта на прехода не знаят почти нищо нито за Шесто, нито за ДС, нито за “героите”, които днес от екрана им продават своята истина за близката българска история. Затова и въпросните продавачи, включително и нашият герой, стават все по-ловки и все по-арогантни в настъплението си да излъскат собствения си образ. До блясък. Тези “хора с биографии”, както услужливо ми подаде формулата тази сутрин от тв екрана един бивш външен министър, знаят много, имат много и могат много.

Нямат си едно обаче и опитват да го компенсират с ордени и медали. Казват, за заслуги - я към българската култура, я към световния мир, я към демокрацията изобщо. И в частност - към българската ѝ разновидност.

Няма си нашият герой обществено признание. Няма го онзи нимб над челото му, който ще го направи чисто нов за историята и за следващите поколения.

А в днешно време откъде ще дойде този ореол - ами с ордени, с медали, мисли си нашият герой... На пръв поглед задача с елементарна трудност. Първо, защото в тази държава ордените и медалите за нищо ги нямат. Раздават на кило, и то всякакви.

Второ, с лекота ще се намерят една, две, три организации, все с обществена тежест, дето не само ще ти изтъкнат заслугите, ами ако трябва, ще ти прибавят и нови. Така и за нашия герой научаваме, че имало вече предложения. Постъпили от няколко организации - да го наградят с почетния знак на Министерството на културата “Златен век” - с огърлие, най-високата степен значи. За огромния му принос за културата на България. Хайде да видим ще му дадат ли въпросното огърлие. Окичат ли го с него, поне ще си знаем, те са нашите заслужили герои. Такова ни било времето, такава ни била орисията. Някой ден и онова последно изречение в биографията на нашия герой - че бил “бивш служител на Държавна сигурност”, ще се омъгли някъде в историческите дебри и ще остане само ореолът на истинския герой.

Утре, кой знае, този герой (а и колегите му от ДС по принос - за българската култура и световната демокрация) може да поиска и от Светия синод едно признание за светец, че нали и там, сред митрополитите, има техни хора от някогашните служби. Колко му е да си го уреди. А от нас ще поиска и свещи да му палим като на светец. Кой ти гледа, че това си е част от срамната технология на прехода. Пробват ни колко сме претръпнали от тяхната арогантност за 25 години - ако мине, мине. А ще мине ли?