Лозата България

Истерията около.”заливащата” ни бежанска вълна насърчи местни патриоти да вземат нещата в свои ръце. Последваха зигзагообразни движения – държавни и медийни. Одобрение и благодарност за действията на местните патриоти на държавно ниво. Дали е поради сходен генезис или заради специфичен начин за осмисляне на патриотизма. А може би заради двете.

Карикатурата на Чавдар Николов по този повод стана причина той да бъде изличен от една телевизия.. Но тя днес отново го кани да работи за нея, след като от високо място се каза, че няма никаква намеса и че това е провокация към съответното място. Последваха извинения от телевизията, наподобяващи някакви камшичести медийни движения. Не, че особено съм вярвала – на нея и посестримите й – телевизионни, вълнисти или хартиени. Доубедиха ме да не вярвам.

Цензура или самоцензура е било свалянето на карикатурата и всичко от г-н Николов.

Защото трета възможност няма.

България се люшка в орехова черупка сред океана на събитията без ясен, а със ситуативен и кривуличещ курс. Изтриваме Чавдар Николов. Връщаме го.

Върнаха го, защото се породи силна реакция в макар и крехката ни европейска среда. Ако средата беше от „доброто и старо време”, г-н Николов можеше да последва съдбата на Райко Алексиев.

Ситуативен курс следват и медиите, и държавата.

Казват, че и най-мъдрият си е малко прост. Не се наемам да обърна фразата.

Знам само, че нещата имат тежест, когато са направени навреме, а не със закъснение. Когато има принципна позиция, а не ослушване и плюнчене на пръст за посоката на вятъра.

Уважавам хората, които могат да проявяват самоирония. Мога да разпозная кога не е искрена. Не съм само аз.

Живеем в задушливия и противен свят на # КОЙ. Призивът # СтигаВечеСвинщини трябва да стане неотменна първа точка в дневния ни ред, докато тези свинщини не престанат. Дали ще е билетът за градския транспорт, обществените поръчки, монополите, отказът от реформи, държавната и махленска ганювщина, васалството пред „освободителя”-окупатор или всичко това накуп – стига повече..

Както държавата отстъпва пред таксиметровите шофьори и пред 20-те заплати, така ще трябва да отстъпи и пред нас. Стига да го поискаме достатъчно настоятелно и масово, а не вяло и спорадично – както досега.

Днес е 16 април. През 1925 комунистите взривиха божия храм „Света Неделя” – брънка от веригата московски поръчки срещу родината ни.

Мир за душите на невинните жертви.

Господ ще пази България, ако преди това ние я спасим оттам, накъдето са я запътили.

Страната ни е буренясала и пленена лоза, която иска своята мотика. В преносен смисъл.