Как ще се промени ЕС след влизането на Договора в сила

Нови топ позиции в ЕС

С Лисабонския договор ще бъдат създадени нови позиции в Евросъюза. Това са "президент на ЕС", който всъщност ще председателства Съвета и ще бъде избиран за две и половина години. Той ще замени сегашната система от шестмесечни ротационни председателства. Ще бъде създаден и поста върховен представител за външната политика на ЕС, или "външен министър". Засилва се тенденцията към единна външна политика. Броят на членовете на Комисията обаче ще намалее. От 2014г. комисарите ще се избират на ротационен принцип и ще отговаря на две трети от страните, освен ако Съветът с единодушие не реши нещо друго. Ирландия спечели правото винаги да има комисар.

Нова система за гласуване в Съвета - улеснява процеса за взимане на решения в ЕС

С Договора от 2017г. ще влезе в сила нова система на гласуване в Съвета. Според нея за да бъде одобрено дадено решение, то трябва да получи гласовете на 55% от страните - членки, които обаче отговарят на 65% от населението на Евросъюза. Този принцип е известен още като "двойно мнозинство". Премахва се правото на национално вето в много области, което досега блокираше много инициативи. В същото време обаче заради Полша в договора беше разписан т.нар. компромис от Янина, който позволява на група държави, които не разполагат с необходимото блокиращо мнозинство, да забавят за известно време вземането на решения от ЕС.   

Засилва се ролята на Европарламента

Ролята на ЕП в законодателния процес и приемането на бюджета ще се изравни с тази на Съвета. След промените всяка част от бюджета ще може да бъде изменяна от депутатите, и той ще бъде приеман в своята цялост от Съвета и ЕП. Многогодишната финансова рамка, която става юридически задължителна, също трябва да се одобри от депутатите. Така ще се постигне засилен контрол върху финансите в ЕС и много по-добра прозрачност. Процедурата по съвместно взимане на решения се въвежда като принцип при приемане на законодателни актове на общността, т.е депутатите ще одобряват всеки проект за нормативен акт, преди той да бъде приет от Съвета. С над 40 се увеличават областите, в които парламентът има равни правомощия със Съвета. Сред тях са например спорната обща селскостопанска политика, търговската политика и вътрешния ред и сигурност. С Договора от Лисабон броят на депутатите ще се увеличи от 736 на 751, като България ще получи допълнителен представител.

Засилва се ролята на националните парламенти

Парламентите в държавите - членки също ще имат право да се произнасят и да възразяват срещу законодателните предложения на ЕК. Това е т.нар. процедура на "жълтия и оранжевия картон".Една трета от националните парламенти ще може да покаже "жълт картон" на ЕК и да отхвърли законодателен проект, ако смятат, че той нарушава субсидиарността. В този случай Комисията ще трябва да преразгледа проекта. В случай че обикновено мнозинство от национални парламенти обаче продължава да отхвърля проекта, Комисията ще насочи обоснованото възражение до Съвета и Парламента. Тогава те ще решат въпроса. Тази е процедура е т.нар. "оранжева карта".

Граждански контрол

Гражданите на общността ще имат право да сезират Комисията за изготвяне нормативен акт на ЕС. За целта трябва да се съберат подписите на 1 млн. граждани в различни държави - членки. Това е т.нар. гражданска инициатива и чрез нея за пръв път в историята на съюза гражданите ще могат да се включат в директно в законодателния процес.

Разширяването

Влизането в сила на договора дава нови надежди за по-нататъшното разширяване на съюза, най-вече със страните от Балканите и в частност Хърватия. Без договора присъединяването на нови членки ставаше практически невъзможно, тъй като в Договора от Ница, който действа в момента, беше уредено разширяването до България и Румъния. В документа също така за пръв път се предвижда опцията дадена страна доброволно да напусне съюза.

От: http://dnevnik.bg/