КАК АМЕРИКА ХРАНИ РУСИЯ

Що е това «руска кухня» и какви са  нейните достойнства? Такива достойнства няма, защото няма такава кухня. Достатъчно е човек да седне в един руски ресторант и да му поднесат тънко нарязана сланина, фризирана на къдрички и допълнена с кисели краставички, за да се огледате кой е най-късия път към изхода. Отгоре на това до вас обикновено стои келнер, явно горд че ви е поднесъл такова произведение на руското кулинарно изкуство.

Годините на така нареченото «Общепит» отдавна са минали. «Общепит» означава «Общественное питание»», което българските комунистически папагали изкопираха като «Обществено хранене».

Минаха и годините (26!) откак беше открит първия «Макдоналдс» на площад Пушкин в Москва. Тогава сконфузената руска преса отбеляза, че опашката пред «Макдоналдс» се е извила на километър и половина през три улици, някъде около 35,000 души.

Според «Евромонитор интернешънъл», в 2014 веригата вече е имала 460  ресторанта в Русия. Тя също така вече не е самотния мохикан, както в началото и беше последвана от редица други. «Бъргър Кинг» например днес има 274 ресторанта и планира откриването на нови, въпреки затъващата в криза руска икономика.

В Русия са вече ресторантите Карлс Джуниер (Петербург и Новосибирск), Уендис има десетки ресторанти в Москва и планира да стигне до 180 в цяла Русия до 2020. Събуей с неговите сандвичи още в 2011 беше отворил 200 концесии. Така наречения Ям Брандс, който притежава Кентъки Фрайд Чикин, Пица Хът и Тако Бел в същата година вече беше отворил 350 ресторанта.

Тази експлозия в руската хранителна индустрия се дължи не само на  развитието на инфраструктурата на руските градове, без която отварянето на места за бърза храна е невъзможна, но и на растежа на средната руска класа (марксисткия темин е «буржоазия»).

Засега сравнението е само повърхностно: годишния доход на едно средно американско семейство е 43,539 долара, докато в Русия той е 7,276, но въпреки това средния руснак може да си позволи удоволствието да се храни в западни ресторанти – той не изплаща полици за къщи както американците и живее главно в апартаменти, набързо купени през деветдесетте години на миналия век, когато жилишата са били приватизирани. В такива комплекси едно място за бърза храна е като оазис в пустинята.

Такива ресторанти са възможни само в големите градове, където концентрацията на средната руска класа е най-голяма. Напливът към тези ресторанти е огромен и веригите могат да си позволят дори да увеличават цените, които парадоксално са по-високи в Русия, отколкото в Америка. Например една голяма пица с всички добавки във веригата Папа Джон Пица в САЩ струва 14 долара, но в Москва тя е 21 долара; подобни сравнения важат и за веригата Уендис.

За обикновения руснак, изнемощял до повръщане от отвратителната руска кухня, възможността да спре когато си поиска и да хапне нещо необичайно за неговия вкус е нещо нетипично за целия комунистически режим, когато само в центъра на големите градове е имало няколко недостъпни ресторанта, обикновено посещавани от комунистическия елит. Днес за него дори и една пицерия е манна небесна. Мнозина просто зареждат хладилниците си с пици и нищо друго, а ако към това се прибави и разносна храна с безплатна бира,  за руснака едва ли не настъпва рая на земята.

Правителството в САЩ няма никакво влияние към инициативите на американските инвеститори в чужбина. За това се грижи Американската Експортна корпорация за инвестиции в чужбина. Да отвориш един такъв бизнес в Москва струва около 400,000 долара срещу 7 процента лихва, който може да бъде изплатен за три месеца! Това е невероятен магнит за американския предприемач!

Московският пазар е отчайващо жаден за инвеститори  и американците са разбрали това още от първия ден – днес град като Москва с 13 милиона население има 500 пицерии ( в Манхатън те са 4,000 с население от 1.6 милиона).

Москва е едно, но останалата Русия е друго. В района на Сибир например един Макдоналдс отваря своя концесия едва в 2014 година, очакван с огромно нетърпение. За да развива  присъствието си в Русия по-бързо и да излезе успешно срещу динамичната си конкуренция, Макдоналдс вече е влязъл в партньорство с руската Хави Лоджистикс Русия.

Междувременно чрез вестник «Комерсант» стана известно, че двамата известни руски режисьори, братята Никита Михалков и Андрей Кончаловски, явно с наранен патриотизъм от тая американска експанзия, са написали писмо до... самия Путин, в което искат подкрепата на държавата в размер от един милиард долара за създаването на алтернатива на американския  «фаст фуд» бизнес чрез създаването на руски, който да се нарича «Едем дома», тоест «Да ядем у дома».

И двамата са предмет на присмех в Москва поради патриотарското им напъване да търсят алтернатива на американската «инвазия» чрез Путин. Описват ги като представители на руския стаден инстинкт да търсят намесата и благоволението на царя дори и когато става дума за бизнес.

Ако се съди по патриотарщината, случаят е много подобен на карикатурния карловски кмет в България, който отиде чак в София да си иска турското робство.

Михалков и Кончаловски бяха подложени на убийствен присмех, особено когато жената на втория излезе по телевизията да пробутва пет-шест ястия, научени от свекървата си, които в края на краищата се оказаха скъпи и безвкусни. Михалков и Кончаловски обаче вкарват нов елемент в идеята си, като й придават «обществено-политически характер» - явен антиамерикански намек.

Като всеки монарх Путин, естествено, праща вицепремиера Дворкович да разучи идеята, особено защото тя е във връзка с неговите напъни да замести чуждите инвестиуции с руски.

От своя страна председателят на парламентарния комитет Алексей Пушков в коментар за американските санкции срещу Русия, заявява: «А не искат ли Макдоналдс и Кока Кола да подкрепят санкциите на Обама и да ни избавят от храните си?»

Върху него обаче се изсипва огромна злъч и критиците му напомнят, че само Кока Кола като пример осигурява работа за десетки хиляди руснаци, да не говорим за другите.

Такъв вид храна има най-голям успех в страни като Русия, Китай и Индия като хронично недохранени.

На тоя фон никак не изглежда Путин да защитава руската си хранителна индустрия така, както когато мачкаше сирена и кашкавали, за да покаже, че не му пука. Западните деликатесни магазини в Москва и досега са претъпкани със сирена за тия руснаци, които могат да си го позволят. Освен това има признаци, че сирената и кашкавалите, които бяха така демонстративно унищожени, бяха български и румънски.

Наследството, с което той се бори извън хибридната му пропаганда, е една полугладна Русия, за която оръжията са били по-важни от изхранване на населението й. Въпреки фукарлъка с предизвикателните полети на изтребителите му и бабаитщината му срещу НАТО, той не изглежда много загрижен, че Америка, а не той, се грижи за изхранване на неговата буржоазия.

Той едва ли знае също така, че Америка пращаше огромни количества пшеница и царевица на болшевишка Русия по време на апокалиптичния глад в двадесетте години, когато Троцки по същия начин като него се е мъчел да посмали пропагандния ефект от спасените от глад милиони.

На това американският президент Хувър,  ангажиран с тази огромна операция, сякаш като отговор на Троцки, е казал: «Сити хора не гласуват за комунистите!»

Каква по-добра пропаганда от тая да нахраниш хората (ако можеш, разбира се)!