Недоволните българи

Две десетилетия след рухването на комунизма в Източна Европа българите са най-недоволни от всички от смяната на тоталитаризма с демокрация.
Ако през май 1991 г. - малко преди да се разпадне бившият СССР - 76% са одобрявали промяната, днес техният дял е намалял до 52%. Така страната отчита най-големия за нов член на ЕС и НАТО спад в одобрението (24 пункта). Единствените по-разочаровани в района от прехода са украинците - срив от 72% на 30%.

България е и сред едва трите държави в ЕС, където драстично е намаляло одобрението на преминаването от планова към пазарна икономика. През 1991 г. приемането на капитализма се е харесвало на 73% от българите, днес техният дял е 53%.

Това показва извършена през септември анкета сред над 14 хиляди души от американския социологически център "Пю" (*The Pew Research Center for the People & the Press*), която е повторение на същото проучване от 1991 г., проведено от предшественика на института - Times Mirror Center for the People and the Press (1990 - 1995).

От: http://dnevnik.bg/

В допитването има и някои парадокси - почти четири пъти (от 4% на 15%) се е увеличил броят на българите, доволни от живота си, но пък 62% отговарят, че при комунизма се е живеело по-добре, а всеки шести (18%) смята, че положението му е долу-горе същото.

Възрастта има значение

Когато отговорите се разбият по възрастови групи, се вижда, че най-младите и образованите (18-29 години) са и най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3% от тях, днес те са станали 28%, или увеличение от девет пъти. В следващите три групи динамиката рязко намалява - при 30-49-годишните са доволни 15% (3% през 1991 г.), долу-горе толкова (13%) са при 50-65-годишните (при 3% през 1991 г.), а промяната при българите, които днес са в пенсионна възраст, е нищожна - доволните са се "увеличили" от 5% на 8%.

Разбивката по възраст в България очертава и най-дълбокото (след Русия) разделение между млади и възрастни в отношението към политическите и икономическите промени. У нас одобрение за многопартийната система дават 56% от хората на възраст 18-29 години, 61% в групата 30-49 години, 51% от тези между 50 и 64 години и 37% от пенсионерите над 65-годишна възраст. Тази разлика от 19 пункта между най-млади и най-възрастни е почти два пъти по-сериозна (34%) в одобрението за пазарната икономика.

Оказва се, че българите, които във времената на митингите, "Града на истината" и организирането на първите посткомунистически избори, са били тийнейджъри или в най-активна възраст до 45 години, остават по-големи поддръжници на демократичните принципи в сравнение с родените след 1989 г. и израснали в последвалата българска реалност младежи в избирателна възраст.

За и против пазарната икономика

Точно обратното е при отношението към пазарната икономика. Сред 18-29-годишните 66% са "за", докато в следващите три групи одобрението намалява на 60%, 49% и 32%. Иначе казано, помнещите "добрите години" на плановата икономика българи на възраст над 50 години не одобряват капитализма - поне във вида, който той е приел за 20 години в България.

Участниците в анкетата от България рисуват и картината на най-голямо разочарование от управлението - през 1991 г. над половината (55%) са смятали, че държавата се управлява за доброто на гражданите, а днес споделящите това мнение са се стопили до 16%.

Същите съюзници, същите врагове

По отношение влиянието на Русия върху страната им българите (45%) и украинците (46%) са единствените, които смятат, че това е "добро". Близко по отговор до тях е Германия (40%), но докато у нас 17% оценяват руското влияние като "лошо" , то германците в тази група са 46%. Въпреки газовата криза от тази зима 48% от българите не са притеснени от енергийната зависимост от Русия.

По-малко от три години след приемането на България в ЕС анкетата на "Пю" твърди, че 63% от българите смятат, че това е отслабило икономически страната. Крехко мнозинство от 54% смята, че членството на България в ЕС е нещо добро, 11% категорично го определят като лошо, а цели 30% вече се колебаят между двете оценки.
България е и страната от Източна Европа, която показва най-малко подкрепа за НАТО (54%), а всеки трети (30%) не одобрява членството в атлантическия пакт.

Масово е разочарованието в района от САЩ - у нас се следва общата тенденция: делът на смятащите, че американското влияние е нещо добро, е намалял от 66% през 1991 г. на 36% през 2009 г.

Българите сочат Русия като най-близкия си съюзник, а като най-голямата заплаха - Турция и САЩ, които всъщност са техни партньори в НАТО. По този показател България не е променила нищо в сравнение с 1991 г.

Завръщането на силния лидер

Авторите от "Пю" посочват, че в България е съвсем очевидно предпочитането на "силния лидер" пред демократичната форма на управление - 68% искат "здрава ръка", а 74% биха избрали икономическия просперитет пред "добрата демокрация".

Докладът на изтъква, че в България броят на убедените, че демократично правителство, а не някакъв силен лидер ще им реши проблемите, буквално се е стопил за последните седем години - през 2002 г. така са смятали 41% от българите, днес те са едва 26%. За същия период в Полша везните са се наклонили с 15% в полза на демократичното правителство.

Възрастта и особено образованието тук са решаващи, изтъкват авторите. В Полша 64% от младежите на възраст 18-29 години са "за" правителството, а при пенсионерите тази група е 47%. Поне 70% от завършилите поне полувисше образование също не харесват идеята, че "силният лидер" е по-доброто решение.

Подобно на Западна Европа и дори САЩ в днешните трудни времена хората от бившия соцлагер предпочитат силната икономика пред добрата демокрация. Но в бившия СССР и България спрямо 1991г. рязко се е увеличил броят на вярващите в "силния лидер".

Впечатляващо е още, че цели 40% от българите не одобряват преминаването към многопартийна система, с което страната се нарежда на първо място по разочарование - спрямо 1991 г. спадът в одобрението на политическия плурализъм е от 26 пункта.

Българите са и във водещата група европейци, които смятат, че успехът в живота зависи от сили извън личния им контрол. На това мнение са 61% от анкетираните в България, но така смятат и италианци (71%), германци (66%) и поляци (62%).