Интересно ще е

Радан Кънев не е и не може да бъде всеобщ народен любимец. Такъв не можеше да бъде и Филип Димитров някога, когато беше начело на СДС. Много сложно и усукано говореше. Чуждо на масовия вкус и потребност, на който пасна хитрата простота. Простота – обиграна и непринудена. Близка и разбираема – без сложен изказ, който да постави слушателя в небраното лозе на собственото му невежество.

Това, което ще тласне България напред, е качественото образование и електронното гласуване. Да, те няма да станат изведнъж - като да щракне владетелят с пръсти и хоп – въпросът решен. Независимо какво ще каже – „Ало, Ваньо” или нещо друго. А Бистришките тигри чакат да получат от държавата 300 хиляди лева за стадиона си. Мъка-а, но не сложна, а проста и ясно артикулирана.

Тя ли ще бъде удовлетворена или протеста на българите в чужбина, чиито права да гласуват, бяха ограничени.

Радан Кънев казва, че ДСБ е история на неуспеха и така обосновава необходимостта от нов десен проект, защото досегашният се е оказал елитарен. Самокритичността за мен е несъмнен белег за интелигентност. И сипва сол в истинската рана, чийто аромат не се търпи у нас и в Европа, но ни баят как ухае хубаво на гербери или рози. „За да промениш правосъдието в среда, която никой не иска да го промени, не можеш да работиш с 15 народни представители, …” – казва г-н Кънев. Казва още, че новият проект ще се бави, колкото е необходимо. Толкова дълго чакахме, че можем още малко или повече да почакаме.

Ако един лидер или просто инициатор има идеи за бъдещето, за необходимата политика, ако проявява самокритичност, ако споделя всичко това с нас – зрителите на днешния ни омерзителен политически Big brother, съм склонна да му гласувам доверие. Радан Кънев сочи ясно главните проблеми на България: корупция на високи нива, партизанщина, силни външни влияния (май и Статуята на свободата духа срещу платната на успеха ни, а не нещо друго) и незавършен разговор за миналото.

Нямаме здрава основа, на която да стъпим за в бъдеще, и да очакваме успех. Препъваме се и усърдно ни препъват в опита да осмислим и оценим близкото си минало. Тъкмо обективното му осмисляне (спокойно – без Народен съд, другари) ще е основа за надеждно бъдеще. Включително и за вас, другари.

Незавършеният и дори незапочнал разговор за миналото трябва най-после да стартира. Но това няма да стане с носталгични недоносчета, блеещи към същото това минало, като бар „Соц-а” или музей на социалистическото „изкуство”..

Та не си ли е всичко у нас все още тъкмо соц-, независимо от европейското лустро – с  парламентарен смокинов лист за неговата имитация.

Споделям възгледа на г-н Кънев, че „българският патриотизъм се изразява в защита на природата и е неотделим от идеята за единение между българите в границата на държавата и извън нея.” Както и, че „патриотизмът в България не е монопол на проруските среди, а има европейски характеристики.”

Просто и разбираемо. Който иска и е отворен да го разбере, ще го разбере. Изборът се стесни напоследък. Между Европа и Евразия няма какво да се усуква, макар че някои на пилон се въртят. Белким/ чунким/ санким да ги примирят по някакъв начин и да омаловажат бездната между тях.

Електоратът на ДПС накланяше везните според волята на везира. Воля, отъркаляна в нечисти подмолни задкулисия. Досега тя беше могъща и решаваше всичко.

До октомври има време да се запасим с пуканки. Дали пък ДОСТ няма да подложи динена кора на вечния балансьор.

Интересно ще е.