На баба им на БУРКАТА

Всичката Мара втасала в трите си „независимости” една от друга: законодателна, изпълнителна и съдебна. Ограниченията за българите в чужбина да гласуват решително остават. Антикорупционният закон отново не мина. Съдебната реформа май вече е извън дневния ред. Стабилност, та дрънка. Клетата контрабанда го отнесе за всичко – унизена и разгромена (анонимно), ближе си някъде раните и оплаква дните си.

135 български(?) депутати отхвърлиха ветото на президента. 14 повече над необходимия брой от 121 гласа за това. Сред тях ярко блестят с гласа си „за” 12 (дванадесет) „реформатори” и 3 (трима) въздържали се „реформатори”. ГЕРБ, „патриотите” и Атака не ме учудват. Те направиха, каквото се очакваше от тях.

Тези 15 гласа играха срещу сънародниците ни извън България. Играха в срамна угода на управляващото мнозинство. Мнозинство – безпринципно, арогантно и гъвкаво за КОЙотски присъдружия – когато се наложи според случая.

Тези 15 гласа доубиха Реформаторския блок и просто обезсмислят съществуването му в този вид. Притежателите на тези 15 гласа – 12 „за” и 3-ма „въздържали се” нямат повече моралното право да се наричат реформатори. Мястото им е по-скоро в ГЕРБ, воглаве с министър Москов. Прав им път.

Радан Кънев, Гроздан Караджов, Вили Лилков – това са хората, на които приляга името реформатори. Вярвам на тях. Формациите на Б.Лукарски и М.Кунева доферментират пред очите ни към политическото си небитие или към асимилацията им от големия КОЙот, чието обратно броене вече започна. За щафетата чака поредният политически чалгар.

На фона на всичко това някои „патриоти” водят свещена война за забрана на бурките. Защото иначе всичко ни е наред.

Дано Ботев ми прости за това:

Що нЕ съм патриот –

такъв като Валерката.

Е ех, че ода бих написала

на баба си за бурката.