Във война с президента, Конституцията и гражданите

- С президента, защото втори пореден път парламентаристите му правят "мечка", с активното участие на ГЕРБ. Така беше с предложения от Плевнелиев референдум, който се оказа окастрен до един въпрос.

- С Конституцията, защото според нея българските граждани имат равни права и задължения независимо от това, къде се намират в географски смисъл.

- С гражданите, защото те, от една страна, са задължавани да гласуват, за да не им бъде отнето това право; а от друга, ако не са на територията, им се пречи да пускат бюлетини в урните.

Това е отчетлива демонстрация на липсата на какъвто и да е било акъл. Най-малкото, защото изход от този капан няма. Точно тази власт няма капацитета да спечели войната на всички тези фронтове.

Затова предстои отлитането на душата – политическата смърт на всички замесени

Прав е Юлиан Попов да пише във "Фейсбук": "Отхвърлянето на ветото на Президента е "моментът Пеевски" на този парламент".

С което прословутото колело на историята се завърта и вече никой не може да се скрие от въпроса, който виси със страшна сила поне от половин година насам: Каква е точно разликата между правителството на Орешарски и управлението на Борисов?

Разликите, всъщност, ще оставя на речовитите защитници на правителството. Нека те ни убеждават, че Борисов е типичен-модерен-европейски-десен политик. Основната прилика обаче е ясна.

И онова, и това управление формулира като свои противници едни и същи хора – и дори ги нарича с едни и същи имена: соросоиди, платени протестъри, кресльовци, екорекетьори, умните и красивите, ония със свирките, които дестабилизират (според Кр. Каракачанов) държавата от години.

Те, противниците, се борят за едно и също. Би следвало, по силата на логиката и правителствата, които ги хейтят, да се борят за едно и също.

Днешното управление обаче дори успя да разшири кръга на обидните квалификации. Към обичайните обиди бяха добавени неща като "стадо", както и инструкции към ония, които "оврякват", да не "ни се мотаят из краката".

Всички рекорди на Орешарски бяха окончателно бити от Кр. Каракачанов, според когото изселените от комунистическия режим през 1989 година български турци са си тръгнали самички, заплашвайки, че "ще се върнат с танкове". И следователно няма защо да имат правото да гласуват. И отново Каракачанов формулира равните права и свободи като неравни: "Общото избирателно право, правото на всеки български гражданин да упражни гласа си, е валидно, говоря валидно, практически валидно на територията на Република България" (по Терминал 3).

Това, хора, е по-зле от назначаването на Делян Пеевски за Емил Боев

(бел.ред. - герой на Богомил Райнов, който представлява ДС вариант на агент 007). Това е обръщането на държавната машина срещу либералната демокрация, както отбелязват все повече хора във "Фейсбук". Защото демокрацията съществува само между равни. Който влиза във война с гражданите, за да въведе дискриминация – той подготвя почвата за режим, твърде далеч от демокрацията.

Ама, ще кажете, управляващите намекнаха, че по-нататък ще пооправят нещата с гласуването в чужбина (според намеци откъм АБВ – догодина по това време). Това вече не е от репертоара на баба ми, а – на едновремешните гаменчета от Красно село: "Тати каза, че ще ми купи колело, ама друг път."

Нали същите управляващи гласуваха в комисия точно обратното на онова, което гласуваха в зала?

И пак същите управляващи направиха "историческия компромис" с промените в Конституцията, за да гласуват точно обратното, когато му дойде времето. И пак същите управляващи по това време миналата година с подигравки и закачки съсякоха закона против корупцията. И пак същите ще го съсекат и сега, както ще изкормят и закона за реформа в съдебната система.

А това е вече от репертоара на английската емпирична философия: "Щом кряка като патка, ходи като патка и плува като патка – значи най-вероятно е патка."

Да приложим този принцип. Щом управляващите:

- обявиха за свои врагове всички граждански активни групи

- заявиха своето намерение да дискриминират цели групи български граждани

- не допуснаха и не допускат съдебна реформа, която да въведе върховенството на закона

- продължават да се разсейват за парите, откраднати покрай КТБ

- не спазват не само думата си, но и подписа си (в случая с "историческия компромис")

- с лекота жертват Конституцията заради власт

- нямат никакъв проблем да заявят, че лишават цели категории граждани от техните конституционни права

- наричат гражданите си – суверена – "стадо кресльовци"

- това прави ли ги "проевропейски" демократи? Или ги прави нещо съвършено различно – както от европейските нрави, така и от демократичните практики?

На този фон иде новината, че Пеевски, вместо да напусне страната (както ни обеща Борисов), е консолидирал собствеността си върху печатните медии. А пък (според Радан Кънев) всички инвеститори знаят, че управляващите се готвят да дадат концесията за Летище София на фирма, прикриваща варненска групировка.

Или, както ни просветли миналия път Емо Ротманса:

"Властта е наша, гората е наша и правим, каквото си искаме"

Властта влезе – доброволно, без някой да я е притискал – в конфликт с носещите ценности и права на демокрацията и на доброто управление, с общото благо, със справедливостта и със законността; за добрите нрави и елементарната почтеност изобщо няма смисъл да се говори. И по този начин, както посочва Кристиан Таков, властта (и нейният парламент) се опозори завинаги.

Не бих чак прокълнал (и то – на латински) властимащите, както прави той. Но пък съм съгласен с Иван Бедров: "Хора от миналото. Сбогом".

Време е. Акълът е отнет. Дано не излезе някакъв римейк на "Дългото сбогуване". Най-малкото, защото в "Дългото сбогуване" има трупове.