След решението на Плевнелиев

Както предупреждавах - споровете около кандидатура на президента Плевнелиев могат да бъдат излишни, тъй като всеки на негово място, след преживяното по време на първия му мандат и особено личната загуба, желанието за втори мандат не може да бъде нито естествено, нито да се приема по подразбиране.

В допълнение партията, която го издигна меко казано не прекали с подкрепата си. 

Заявлението му действително изчиства неговото име от надпреварата, но в никакъв случай не смъква напрежението в хода на позициониране на партиите. В този смисъл призивът му партиите да се съсредоточат върху правенето на реална политики и нужните решения със сигурност няма да бъде чут.  
Нещо повече, той самият ще продължава да бъде във фокуса не само на битката около избирателния закон, но и предстоящата политическа турбуленция, която при всички случаи ще ни отведе до предсрочни избори. Дори да победи линията в ГЕРБ за динамичните или плаващи мнозинства всяко правителство, което е блокирано от Парламента или от вътрешните разногласия е обречено.
Първата цел в хибридната война е постигната - Плевнелиев няма да участва - това беше нейно изрично условие за подкрепа, озвучено както при посещението на български политически лидери в Москва, така и от нейни представители тук. Библиотекарите например.

Това бе и предусловието да не се клати явно кабинета Борисов.

Остава втората цел - да не се допусне политическо копие на президента Плевнелиев да го замести. Шансовете за успех на Кремъл не са малки - особено ако общественото съзнание "заспи" и българите зад граница бъдат изолирани. Защото в сегашния си формат с контролирания и манипулиран вътрешен вот без гласа на българите в чужбина всеки избор ще роди повече от същото.

Затова именно предложих, още докато чакаме електронното гласуване фокус на всички да бъде въвеждането на гласуване по пощата. Там аргументи с експерименталност няма - една от най-старите и утвърдени практики в света. Не трябва и особена подготовка по въвеждането, нито огромни разходи по прилагането му.

Битката за предстоящите президентски избори ще надхвърли значително имплицитното им значение, защото ще се свърже пряко и неотменимо с въпроса за властта и с избори за парламент - без значение кога и как ще бъде проведени.

Вместо да успокои обстановката, решението на президента само ще ускори процесите - особено в задкулисието. 

Тревожното за мен не е в това, че едни или други ще се договарят за да постигнат груповите си и лични цели, в повечето случаи за сметката на общото, а в това, че губим височина и темпо в трансформирането на България в модерна европейска нация.

Стоенето на власт стана самоцел.

Най-голямата опасност е ако свикнем с посредствеността и свием очакванията си.

Да, вероятно мнозина у нас и зад граница празнуват "победа" по повод на решението на президента Плевнелиев. Но могат да се окажат разочаровани - в новото си положение той може да свърши много повече, отколкото в битието си на кандидат за втори мандат. Новата свобода, която има още повече го издига като морален и политически репер, а това никак не е малко при тоталната липса на нормалност у нас и в бурните времена в които живеем.