Свободата днес и тук 21 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За щастливото стадо, което си търси пастира и кучетата

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Евгений Дайнов, http://offnews.bg

 


 
 

Не ми излиза от главата един телевизионен репортаж, отпреди няколко месеца, в който всички нашенски хубости се оглеждат като в капка вода. Героинята е студентка, която се вълнува за завършването си. Как? Идва време да пише дипломна работа, тя си я поръчва "на фирма" и сега, тръпнеща, чака: Дали ще бъде хубава дипломната работа? Как ще е подвързана? Колко ще е дебела? Дали ще бъде със златни букви?

Все едно иде реч за абитуриентска рокля.

Младата дама не си крие лицето, защото не разбира, че върши нещо нередно. Нейни приятелки вече били получили дипломни работи от същата фирма, сдобили се с отлични дипломи и сега си имали "хубава работа". Вълнува се, усмихва се. Чака добра работа и голяма заплата.

Огромно количество хора и институции хвърлят огромни усилия, за да ни върнат там, където вече бяхме – в едно общество, в което се поощрява мързелът, имитацията, лъжата и безпринципността. Общество, в което няма разлики между нещата – няма добро и зло, няма редно и нередно, няма хубаво и грозно, няма качествено и некачествено, няма постижения или падения. Няма принципи и ценности.

Нищо не е равно на себе си

Едно е на видимото, фасадно ("за пред чужденците") ниво, друго е отзад, в невидимата реалност. Совите не са това, което са. Затова пък, щом няма разлики между нещата, всичко е равно, сиво, спокойно и "одомашнено".


Защо го правят? Елементарно – за да стане същото, което вече гледахме преди 1989 година. Нищо да не зависи от твоите усилия – а само от това, дали имаш вуйчо владика. Или – дали качествено ближеш задника на началството. Или – дали си успял да станеш част от някаква привилегирована каста: партийна, милиционерска, кланова, земляческа.

Целта е да бъде ликвидиран индивидът (т.е. гражданинът, защото колективни граждани няма), за да станат хората еднообразно стадо. За да се открие вакантно място за пастир, както и за кучета, които да му помагат да контролира стадото.

Заместването на гражданина с остаднена маса е
и, очевидно, официалната идеология на властта


Това обяснява, защо изтриването на границите между нещата, взривяването на принципите и заместването на видимото с невидимото – на държавните институции със задкулисни схеми – е предлаганото от висшите властници меню.


Според главния и зам-главния прокурор, редът има враг и този враг са журналистите, медиите, активните граждани и протестиращите. Инак всичко си е наред – принципи няма, законът е заменен с уговорки, справедливостта е подменена от списъци за "опраскване"; а едни и същи властимащи се събират за инструктаж както при министър-председателя, така и при корпулентния център-нападател на задкулисието.

Според премиера, МВР-министъра, министъра на здравето и шефа на ГДБОП, всеки е организиран престъпник до доказване на противното. Особено – ако се занимава, без да му се плаща, с лечението на деца в чужбина. И още по-особено – ако може да бъде вкаран в категорията "журналист" или "соросоид".

Според Патриотичния фронт, нещата стоят по-мащабно. Дали си гражданин (със съответните права) или не – това се решава от съответния фюрер. Ако той реши, че си "българин" – заповядай да си гражданин, че и да гласуваш дори. Ако той реши друго – тогава си соросоид, "кръг Капитал", някакъв "оврякващ" индивид, който се "мотае в краката" на съответния фюрер. Който единствено решава, дали изобщо имаш правото да му се мотаеш в краката. А после се радва: "Как ва опраскахми сичките, голям мий кеф...."

Според българските социалисти пък, поредната заявка за собственото им поевропейчване започва с поднасянето на цветя пред паметника на комунистическия диктатор Живков. Което,

освен, че е равно по принципност на това, да дадеш "на фирма" да ти напише дипломната работа – нарушава закон

А именно:
Закон за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.). В него пише следното:

"Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа...

Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:


1. Целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. Съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. Безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";

4. Моралния и икономическия упадък на държавата;

5. Установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. Погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. Рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. Провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. Злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. Безогледното унищожаване на природата.

И още: "Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система."

Както и: "Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит."

Има една мъдрост на историка лорд Актън, която обикновено се превежда погрешно. Тя е:

"Всяка власт води до разложение,
а абсолютната власт води до абсолютно разложение"


Звучи ви леко различно, защото, когато тази мисъл е била формулирана (в края на 19-ти век),
corruption не е означавало "пари под масата", а именно – "разложение". В смисъла, в който един труп се разлага, например.

Това, драги, виждаме в наивната усмивка на девойката, чакаща дипломната си работа от "фирма". Тя не усеща смрадта на разложението, защото е вътре в него и други аромати не знае. Тя, както и стотици хиляди други, са готови за членство в щастливото стадо, което си търси пастира и кучетата.

Това постигна прословутата "стабилност". Радвайте й се, докато не са ви подбрали към кошарата.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional