Здравка Андонова, http://www.dnevnik.bg
Историци, политици и общественици настояват за разширено изучаване на тоталитарния режим в българските училища, за да се създаде у младите хора критично отношение към случилото се през периода от 1944 до 1989 г. в страната. Без да има обективно знание за най-новата история на България, не може да се мисли за образовано и граждански активно ново поколение. Около тази позиция се обединяват участниците в дискусията "Знание и ценности", която тече в момента в Дома на Европа. Целта е да се набележат основни факти и процеси от тоталитарния режим у нас, които трябва се изучават в часовете по история.
От фондация "Истина и памет", които са организатори на събитието, вече са внесли в образователното министерство списък с 26 факта и събития, които трябва да бъдат преподавани в училище. Сред тях са превратът на 9 септември 1944 г.; масовите убийства и процесите на "народния съд"; ликвидирането на опозиционните партии; сливането на БКП и държавата; трите фалита на Народна Република България; тоталната цензура върху всякакви изяви; социалното инженерство на нацията чрез образование; превръщането на цялата икономика в икономика на дефицита; закрепостяването на населението чрез т.нар. "жителство"; забраната за пътуване в чужбина; незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби.
В списъка влизат още "чистките" в администрацията и църквите; системата от наказателни лагери; репресивният апарат на БКП; отнемането на частната собственост; принудителната колективизация на земята и създаването на ТКЗС; изнасянето на златния резерв; асимилационната политика към мюсюлманските малцинства; контролът над своцодното време, както и екологичното престъпление срещу нацията след аварията в Чернобил.
Според доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет един от проблемите е, че в часовете по история не се изучава идеологията на комунизма. Като участник в изработването на новите проекти за учебни програми той направи сравнение между материала по българска история в 7 и в 10 клас, от което се разбра, че няма надграждане на знанията.
Друг проблем, който доц. Стоянов открои, е подмяната на факти - например в обществото масово се смятало, че с терминът "култ към личността" се описва култа към комунистическия диктатор, а всъщност той описвал "извращението на комунизма по времето на Сталин".
"Ако имахме адекватно знание за комунизма, обществото щеше да е различно", заяви проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Според нея при такова невежество последните 26 години изглеждат пропилени. По думите й върви фалшификация на най-новата ни история, която трябва да бъде спряна. Проф. Келбечева разви идеята за образователни филми за комунизма, тъй като в момента от 8 страници урок учениците четяли само първата.
Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че една от най-големите манипулации у нас е за социалистическото производство. По думите му хората обаче трябва да знаят, че това "състояние на страната, в което сме най-бедните в ЕС, не е паднало от Марс", а е последствие на миналото ни. По думите му е притеснително, че днес 56% от хората одобрявали Тодор Живков. На дискусията присъстваха и депутатите от ГЕРБ Георг Георгиев и Методи Андреев и от Реформаторския блок Борис Станимиров.
Просветният министър Меглена Кунева, която също е била поканена, не дойде на събитието. През март тя получи петиция за задължителното изучаване на тоталитарния режим в училище, подписана от 103 депутати, президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова, на съветниците на държавния глава и на 13 български евродепутати. Още преди да я получи, Кунева обеща, че ще има повече часове за най-новата история на страната.