Иван Бедров, http://www.clubz.bg/
Защо проектозаконът за противодействие на тероризма поражда страх от нарушаване на граждански права
Новият проект за Закон за противодействие на тероризма предвижда при наличие на обосновано предположение, че сте свързани с терористична дейност, службите да ви налагат превантивни мерки. Като например да не може да се преместите да живеете другаде, да не можете да напускате страната, да не можете да посещавате определени места из страната, да ви бъде забранен достъпът до интернет, да ви вземат паспорта и т. н. Темата е прекалено сериозна, защото България няма до момента такъв закон, а никой не оспорва необходимостта от адекватно законодателство за противодействие на тероризма.
Първият възникващ въпрос обаче е няма ли опасност службите да злоупотребяват с тези правомощия и обоснованото предположение – но все пак предположение, да бъде използвано за натиск и върху хора, които нито са терористи, нито помагат на терористи. Тук веднага ще ви отговорят, че няма никакъв проблем, защото в законопроекта е предвиден съдебен контрол. И наистина в него пише, че принудителните мерки се взимат от „председателя на Специализирания наказателен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател по писмено мотивирано искане от министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС“. Т. е. трябва подпис от съда.
От съда ли?
Преди няколко дни Софийският градски съд разпореди на партия ДОСТ „да посочи конкретно реформаторските сили в българското общество“, защото от проекта за устав „не става ясно къде следва да бъде търсена тази група“. Съдът също така изисква от кандидата за съдебна регистрация да посочи „конкретно какви ще са дълбоките промени в конституцията, които ще се бори да извърши“. След като три пъти отказва да насрочи делото за регистрация на новата партия, съдът иска също така „пример за решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за рашително противодействие на задкулисието“.
За да си представите размера на този абсурд, ще цитирам текстове от уставите на трите най-големи партии. Съдът е регистрирал устава на ГЕРБ, в който пише, че една от целите на партията е „укрепване на доверието на обществото към държавните институции и премахване на корупцията", но не се е намерил съдия, който да поиска конкретните мерки за укрепване на доверието. БСП обещава в устава си да се бори „за утвърждаването и развитието на българската идентичност“, а ДПС се обявява в устава си за „преодоляване на диспропорциите в различните региони". И разбира се, съдът не е поискал нито дефиниция на „българската идентичност“, нито конкретно описания на „диспропорциите“.
Никакво доверие
Случаят с ДОСТ е пример. Няма значение какво си мислите за Лютви Местан, нито в какво го подозирате. Ако има основания за такива подозрения, има си ДАНС. Опитайте се наистина да отделите случая от личността. Такива случаии, когато съдът действа по целесъобразност и произволно, изтриват и малкото останало доверие в системата. По данни на „Алфа рисърч“ тази пролет доверието към съда достигна 8%, към прокуратурата – 6%, към Народното събрание – 9%, към МВР – 18%. С този авторитет няма никакво значение какъв закон ще приемат депутатите, как ще го прилагат службите, какъв контрол ще осъществява съдебната система. Българите винаги ще са убедени, че ще бъде злоупотребявано. И ще имат достатъчно основания за това убеждение.
Идеята в определени ситуации службите да ограничават достъпа до интернет и да диктуват на медиите, вероятно има за цел да не се окаже някоя информация в полза на терористите. По време на антитерористичната операция вечерта на 22 ноември в Брюксел белгийската полиция помоли гражданите да не публикуват в социалните медии информация за акцията. Хората започнаха да качват снимки на котенца. Защото вярваха на службите и всички бяха заедно срещу опасността. Тук изгубеното доверие препъва всяко начинание. И никакви нови закони не могат да променят това. Дори и в тях да пише, че хората са длъжни да постват котенца след мотивирано искане от министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС.