Не знаят да управляват

Пред прага сме на епохално събитие – българският комунизъм, включително и неговия соц-вариант, е на път да падне под десет процента като политическа сила.

Това не е изненада. Напротив, неговото истинско място е някъде между един и два процента поддръжници, тоест малко над процента на хомосексуалистите (0.1 %).

Изненадата е друга и тя е в удивителното търпение на българите, които ги оставиха на власт и търпяха манипулациите им цели двадесет и пет години. Обяснението на този феномен е не само дресирания на покорство български гражданин, но и насилническата природа на комунистите от самото начало на узурпирането на властта в 1944.

Очевидно страхът и подчинението са били главни фактори в живота на нацията за 25-те години след рухването на комунизма. За тия години обаче те отново (както винаги) показаха истинската си природа на лакоми за власт политически неспособници с особено изявени по традиция тясно партийни интереси.

Разминаването между техните ленински фикс-идеи за съвършена партия и висши идеали, от една страна, и пълната им неспособност да управляват, от друга, ги доведе до унизителния им провал в 1989.

Да уточним – към комунистическия сбиртък на днешната политическа сцена се вписват всички политически партии с възможно изключение  само за Реформаторския блок. Пред нас са отчайващите опити на почти цял един парламент от комунистически некадърници, опитващи се да управляват демократично, но в действителност чиракуващи на гърба на нацията си, тоест полуграмотни прощъпулници в усилията си да изглеждат отговорни и демократични.

В действителност на тях им липсва единственото, което би ги отделило от комунистическата щампа на тотални престъпници – понятието за ОТГОВОРНА ВЛАСТ. Самите тези две думи са най-кратката дефиниция за демокрация.

Те опитаха всичко: целуваха ръце на мазната пост-комунистическа попщина, опитаха (и опитват) да пробутат Русия в живота на страната, убиваха, заплашваха, накрадоха се до пресита, създадоха пародия на съдебна система, привикаха едно изродено монархо-комунистическо творение за спасител, сменяха лъжец след лъжец на власт, създадоха дори и втора власт, но не създадоха само едно-единствено нещо – ОТГОВОРНА ВЛАСТ – такава, каквато се изисква от всяка съвременна демократична държава.

Не, пропадането им не е изненада – изненада е прекалено дългата травма на българина, която му пречи да им търси отговорност по целия път на техните политически комвулсии. Тази травма не позволи и на скопената от страх българска опозиция да солидаризира силите си и да им се противопостави.

Те потъват - това е ясно, но заедно с това те ще завещаят на идващите поколения дълбоко внедрена мафия, чиито таланти за корумпиране ще спъват всяко усилие за прогрес и европеизация. Такава им е природата, тоест слуги на руското месианство. Ако преди това някой не разбуди заспалия инстинкт за самозащита на българите.