Свободата днес и тук 02 Октомври 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Наднича ли цензурата на ДС зад маската за деполитизация на учебниците

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Майя Любомирска, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

Липсата на гражданско образование и планираният дефицит на знания обслужват доктрината за превръщането ни в нация от лузъри

спациално за Faktor.bg

Новата председателка на БСП Корнелия Нинова най-напред отиде да се поклони пред паметника на Тодор Живков. За да не остане и грам съмнение, че пъпната връв с БКП не била скъсана и като гаранция, че никога няма да бъде прекъсната. И че т.нар. социалисти от БСП следват заветите на комунистическата диктатура и няма да се откажат от тях. Достатъчно красноречиво доказателство, за да обори всички популистки приказки за наивници как се били променили комунистите.

Тук няма да обсъждаме въпроса за моралното право дали къщите на предводителите на БКП да бъдат обявявани за музеи. Става дума за наглостта на довчерашните комунисти да подменят историята. И да продължават да подклаждат мита за „блажените" години на комунизма. Годините, през които беше избит цветът на нацията, бяха издигнати българските ГУЛаци - лагери по съветски образец, които унижаваха и унищожаваха личности, годините на трите фалита на икономиката и изнесения 23 тона държавен златен резерв, годините, през които бяха откраднати пенсионните фондове и дори лишаваха от пенсия обявените за „врагове на народа", годините на печатите по бедрата на момичетата, и рязането с ножици на тесните панталони, годините на десетките жертви, разстреляни при опит да преминат границата, годините на социалистическия лагер!? Защото какви могат да бъдат дните и годините в един истински лагер, в един затвор!

Историята обаче не може да бъде пренаписана, както им се иска на много подобни на Антон Кутев, например, който развява медалите на баща си по телевизията.

Медалите, представете си, са:"Червено знаме на труда", "Народен орден на труда - Златен" и "1300 години България", които баща му Константин Кутев е получил – забележете – не като работник, а като директор на Републиканския център за ТНТМ, първи секретар на БКП в столичния Димитровски район, съветник на Георги Йорданов в Комитета по култура! Точно на такива се раздаваха новоизкованите медали на комунистическата власт, а не а онези, които със сигурност ги заслужаваха с труда си.

Кутев разнася по студиата медалите, но с това не може да скрие истината, че има други, които не могат да покажат отличията на роднините си, защото са откраднати от комунистите. Какъвто е примерът на един от стотиците страдалци от комунистическите репресии Никола Кръстев, сражавал се за България, на когото

милиционерите задигнат двата ордена за храброст

Първият Орден за храброст трета степен – бял, Никола Кръстев получава, когато като юнкер от Военно училище едва 17-годишен отива доброволец на фронта на Балканската война и се сражава храбро при Чаталджа, за което е повишен в чин подпоручик.

Другият Орден за храброст – виненочервен втора степен, капитан Никола Кръстев получава за битките на Южния фронт по време на Първата световна война.

Тези ордени за храброст не са в семейната колекция, защото са насилствено откраднати по време на едни от арестите на свекър ми, преди да бъде изпратен за пореден път в лагерите на смъртта, а семейството му изселено.

Това е историята, това са достойните българи, които са били готови да умрат за България и с които ние техните потомци, синове, внуци и правнуци се гордеем. И тази история не може да бъде подменена, колкото и да се пънат новите наследници на комунизма.

Наглостта на БСП мина в настъпление и с искането със закон да бъдат обявени за престъпни авторитарните режими в периода 1923 - 1926 г. и 1934 - 1944 г. Целта е прозрачно ясна

Поставяне в кривото огледало на историческата истина

За да бъдат лишени младите хора от знанието за престъпленията на комунизма. Защото ако няма фамилна памет, поколенията няма откъде да научат мрачната действителност на режима след 9 септември 1944. Няма как да научат, защото учебниците са празни от съдържание за този половин век, а в Министерството на образованието както и в училищата продължава да е пълно с клетки на служители от комунистическата Държавна сигурност. Само през 2013 година Комисията по досиетата осветли 117 директори и зам.-директори на средни училища в страната, които са били сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

И нима някой е толкова наивен да си въобразява, че подобни преподаватели ще напишат в учебниците историческата истина, която поколенията трябва да знаят?!

Комунизмът беше обявен за престъпен със закон, но законът за пореден път в България не се спазва. Затова „в нито една матура не присъства нито една тема за комунизма. В изпитите за постъпване в българските университети няма тема за комунизма. Образованието по история на България в българското училище достига до Първата световна война. Учителите представят да преподават история след Първата световна война.", казва проф. Евелина Келбечева, историк в Американския университет в България.

За да не бъде прекъсната връзката между поколенията, истината трябва да се знае такава, каквато е. Ето част от документалните свидетелства за онези времена, които не влизат в учебниците по история:

„Евдокия Филова – съпругата на премиера Богдан Филов, има апартамент на ул. „Кракра" в столицата. След екзекуцията на Богдан Филов тя и двамата й възрастни родители са принудително изселени в различни краища на страната. В артистично обзаведения й дом на ул. „Кракра", пълен с книги и картини, с огромно пано в хола, изрисувано от големия живописец Бенчо Обрешков, комунистическият режим настанява сестрата на ремсистката Лиляна Димитрова. Новите обитатели на дома й изчегъртват кръста от стенописа на Бенчо Обрешков, изобразяващ влизането в Охрид на учениците на Св. Св. Кирил и Методий, и на мястото му нарисуват петолъчка."

И това е само частица от онази все още тъмна страна, която остава вън от познаването на историческите събития. Ще се позова на думите на доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет, който констатира, че „българското образование не образова и не формира ценностна система." И че

под маската на деполитизация на образованието се изопачава историята

Както можем да констатираме, маската е поставена от Държавна сигурност, която контролирано пропуска кои исторически факти да влязат в учебниците по история.

„В учебниците по история имаме един набор от тежка фактология, но защо са се случили дадени събития и какво произтича от тях – отсъства и тази липса направи историята отвратителна изобщо като предмет, подчертава доц. Стоянов. Тя е превърната в едно сборище, в безсмислена тренировка на паметливостта на децата. Особено в едно общество, където достъпът до информация е чрез чичо Гугъл и всеки я носи в себе си е съвършено безсмислено. Това обезсмисля изобщо образованието."

И така стигаме до извода за планирания дефицит на знание и за липсата на гражданско образование, какво има във всички демократични образователни системи. Това разбираемо обслужва доктрината за превръщането ни в нация от лузъри и мутризацията на младежта.

Засега оставаме само с уверението на министър Кунева, че ще направи поне няколко стъпки в посока да се разбули мъглявината около изучаването на комунистическото минало.

Прди дни фондация „Истина и памет" организира дискусия „Знание и ценности" – (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище. Участниците се обединиха около извода, 

какво не би трябвало да отсъства в учебниците по най-нова история:

- Превратът на 9-ти септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия.

- Масовите убийства (безследно изчезнали) наброяващи до петдесет хиляди души, непосредствено след тази дата.

- Всички процеси на „народния съд" в страната.

- „Чистките" в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България.

- Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени „тудово-възпитателни общежития" затворени чак през 1962 г.

- Създаването и функиционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност, както в страната, така и в чужбина (включително „мокрите поръчки" и убийството на Георги Марков).

- Ликвидирането на опозиционните партии.

- Сливането на Българската комунистическа партия с държавата и тоталитарният характер на управлението.

- Създаване на казионни младежки комунистически и профсъюзни организации.

- Националното предателство с насилствената македоницазия на Пиринския край под диктовката на Москва.

- Отнемане на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията.

- Принудителна колективизацията на земята и селското стопанство, и създаването на ТКЗС по съветски модел.

- Въоръжената съпротива срещу режима – възникване, дейност и разгромяването на горянското движение.

- Изнасянето и по-късното продаване на златния резерв на България, възлизащ 23 тона злато, на Съветският Съюз.

- Трите фалита на Народна Република България (описани като „дългови кризи").

- Националното предателство с предложението за България да се присъедини като 16-та република на Съветския съюз (1963 и 1973 г.).

- Асимилационната политика на БКП към мюсюлманските малцинства в България, чиято кулминация е т.н. „Възродителен процес" срещу турците.

- Тотална цензура върху всички политически, културни и индивидуални изяви.

- Социалното инженерство на нацията чрез образованието.

- Превръщането на цялата ни икономика в икономика на дефицита.

- Превръщането на българското общество в кастова структура чрез създаването на привилегиите на управляващата комунистическа номенклатура институцията на "активните борци против фашизма и капитализма".

- Контрол над свободното време и създаване на изкуствени нови „социалистически ритуали".

- Закрепостяването на населението в страната чрез т.н. „жителство" и забраната за пътуване в чужбина – с изключение на комунистическата върхушка и техните приближени.

- Екологичните престъпления срещу българската нация и престъпното информационно затъмнение на населението след аварията в съветската АЕЦ Чернобил (1986).

- Дисидентите в България и преследванията срещу тях.

- Незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби тайно от обществото и политическата опозиция след 10 ноември 1989 г.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional