ВИДЯЛА ЖАБАТА, ЧЕ ПОДКОВАВАТ ВОЛА...

И така, конспирацията на българските църковни физиомутри с московските им КГБ-покровители изплува на повърхността на посткомунистическото блато:  съборът  на източно-православната църква ще се състои и въпреки «бунтарите», ще е Велик.

Гърците изглежда започнаха да проумяват с кого си имат работа. Кои са бунтарите? Българската, руската, грузинската и антиохийската църкви. И тъй като антиохийската означава сирийската (а ние знаем кой води днес сирийците за носа), то остава да предположим, че и грузинската е нещо като Българската Полковническа Църква, за по-просто казано БПЦ.

Какви са целите на заговора? Просто като фасул: да се изрита вселенския патриарх от вековното му място и да се примъкне центърът на източното православие към Москва. Мечта за милиони – Москва да стане център поне на нещо!

Можете да си заложите главата, драги читателю, че на Путин му трябват положителни събития, тоест поне някакъв успех за овехтялата му икономика и болката от дълготрайните санкции.

Очевидно кремълския фашизиран каймак в сношение с кагебешкия клон на руското православие е решил, че вселенската патриаршия е незначителна институция и трябва рано или късно да бъде заличена. И нито за миг тия хора не си представят, че уникалността на източното православие се определя не от центъра, а от хилядолетните традиции на Източната Римска Империя, в която руснаци, българи и други нации са късни пришълци! Те, руснаците,  не могат да си представят, че днес Вселенския патриарх съществува благодарение на възприемчивите турски завоеватели, научили от Византия как да управляват многонационална  и политеистична империя. Ако турците бяха толкова тъпи, колкото днешните руснаци, от Рилския манастир или, да речем, от Света Гора нямаше да остане тухла върху тухла. Напротив, Рилския манастир е бил и в гръцки ръце и тогава се е замогнал най-много, а поне пет турски султана са издавали фермани за неговото опазване и защита.

В Русия наистина живеят хора, паднали от Марс, които изобщо не си дават сметка, че  тази империя е дала вярата им, както и писмеността им, не без участието на български мисионери.

Пред нас днес виждаме още една проява на типичната руска жажда за величие, зад която се крие неизлечим комплекс за малоценност и страх от живот в периферията. Но ние виждаме и нещо друго: горещото желание на един кагебист да владее душата на религиозния руснак като истински батюшка-самодържец.

За тая мечта, както обикновено, му помагат по стара комунистическа традиция българските полковници-духовници.