Свободата днес и тук 25 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Сметката за "Белене" тепърва ще се пише

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
КРАСИМИР ЦИГУЛАРОВ, http://www.segabg.com

 

Вече три десетилетия българите плащат за спорен и ненужен проект

 

 

 

 

 

 

 

Няма нищо по-късо от паметта на български политик. Без значение как се казва и какъв цвят е партийната му книжка. Този безспорен факт лъсна за пореден път, след като излезе решението на Арбитражния съд в Париж по делото за АЕЦ "Белене". Сегашните управляващи - като започнем от премиера Бойко Борисов, енергийния министър Теменужка Петкова и стигнем до бившия икономически министър и днешен председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев - определиха присъденото обезщетение като голям успех. Руснаците искали 1.2 милиарда евро, но съдът им дал 620 милиона евро. И прехвърлиха топката към правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция, което реши да продължи строежа на централата, без да има пари. От БСП пък обвиниха първия кабинет на Борисов за спирането на проекта, което доведе до арбитража. От АБВ, водено от апологета на "големия енергиен шлем" и бивш президент Георги Първанов, поискаха ново начало за проекта. Само от НДСВ, които размразиха преди 15 години идеята за Втора атомна, мълчат. Вероятно отдадени на забравата и на факта, че самите те са близо до забравата.

Цялата тази политическа истерия е безсмислена. Защото именно политиците са виновни българите да плащат и занапред за един проект, който всъщност не е нужен за енергетиката ни. Но е нужен на бизнес кръгове, които от десетилетия работят в областта на енергетиката. Втора атомна отдавна престана да бъде бизнес проект и се превърна в средство за извиване на ръце и за налагане на идващи отвън решения. Да се говори за геополитика е пресилено - просто пазене на сфери на влияние.



Неизброими са властовите увъртания и превъртания



около АЕЦ "Белене". И сегашният ни премиер първо защитаваше проекта, после го определи като "гьол", в който са потънали милиарди, и накрая го спря. А миналия четвъртък персонализира "добрата вест" от арбитража и я съобщи като голяма победа над тежките си страхове и опасения.

Реалността е много, много по-различна. Днешните управляващи продължават да повтарят с гордост, че срещу присъденото обезщетение ще получим оборудване - според различните версии цял един реактор и части за втори. Богомил Манчев от "Риск инженеринг", един от преките участници в проекта като подизпълнител, говори за два готови реактора. Какво точно ще получим и колко струва - тепърва ще се организират експертни групи да установяват. Какво ще го правим този готов реактор - пълна мъгла. Ами втория? Проектът "Белене" реално е спрян. Стратегическият инвеститор за него се оттегли още през миналото десетилетие. Единствената яснота е какво трябва да плащаме на този етап. Според арбитража освен 620 милиона евро и по 167 000 евро на ден, ако закъснеем да внесем цялата сума. Сметката продължава да се пише.

Беленският "гьол" всъщност погълна ресурси и енергия, които обезкървяват на практика две поколения българи. Решението за строителство на втора атомна централа е отпреди 35 години, когато площадката при Белене е одобрена от тогавашното социалистическо правителство. Реалната работа започва през 1985 г. През 1987 г. тръгна строителство на първия блок. Не сменям произволно времената, защото същата година за първи път съм писал репортажи за тази централа. След промените строежът бе замразен заради липса на финанси и заради негативното обществено мнение. Червената лампичка на Чернобил все още светеше болезнено и злокобно за всички в България. До Фукушима оставаха две десетилетия.

Помня и



пристигането на корпуса на първия реактор,



произведен от чешката "Шкода" по руски проект. Докараха го с шлеп по Дунава, а жителите на околните градове и села организираха протести и тръгнаха да го спират с рибарските си лодки. После този корпус, заедно с основната част от оборудването за първия реактор, отлежаваше години наред на площадката край Белене. Освен вече платените пари за строителство, отиваха десетки милиони за поддръжка и охрана. През 1998 г. екип на тогавашното сп. "Сега" направи репортаж за замразения строеж. Определихме го като призрак от миналото, който прилича на "запусната лунна база". Първият реактор бе изграден до кота 13.2 м, до дъното на реактора, а наоколо край изоставени кранове стърчаха ръждясалите конструкции на турбинната зала. Корпусът на реактора отлежаваше в една дървена барачка на брега на Дунава.

После всичко това бе сринато. Реактора го продадохме обратно на руснаците, след като куп управляващи вече се бяха клели, че няма да допуснат това. А прокуратурата започна разследване защо цената е била подозрително по-ниска от платената за доставката на оборудването. Последици - никакви.

После дойде 2002 г. и правителството на Симеон Сакскобургготски размрази проекта. При неговото управление и при кабинета на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев бяха задействани процедурите за изграждането на централата, бе намерен стратегически инвеститор - германската RWE. Това стана в края на 2008 г., а в края на 2009 г. RWE излезе от проекта, последван от структуриращата банка "Париба", заради очевидната липса на икономическа изгода. В този период е подписан договор с "Атомекспортстрой" за два реактора по 1000 мегавата за около 4 милиарда евро. Част от оборудването е платено авансово. В следващите години за проекта са плащани или гарантирани от държавата стотици милиони левове.

При първото правителство на Бойко Борисов, след първоначална подкрепа и агитация за довършване на централата "като единствена гаранция за енергийна сигурност и евтин ток", в крайна сметка проектът за "гьола" бе спрян. Но се появи защитаваната и до днес идея за изграждане на седми блок в Козлодуй, но вече не с руски реактор, а с реактор на "Уестингхаус".

Едва ли някой изобщо може да пресметне платените досега суми.



Според цитирани от Медиапул данни НЕК е платила по фактури за извършени дейности 678 089 125.89 евро без ДДС. От тази сума 368 912 466 евро е получил руският изпълнител на строежа "Атомстройекспорт" (АСЕ). Общо до 31 декември 2011 г. по ядрения проект са фактурирани 837 810 224.26 евро без ДДС, част от които са и обект на сега признатите претенции на руснаците.

Напомням неслучайно историята на първия проект "Белене". И сега, както и тогава, имаме първи копки и се оказваме щастливи собственици на два реактора. Вече вървят идеи как можем да ги продадем, ако има кой да ги купи и разбира се, за далеч по-малко пари от вече платените. Както и идеи да си построим централата. Или да пратим реактора в Козлодуй. Или... кой знае.

Преди 5 години се появиха първите анализи, направени от Института за пазарна икономика, на база на очаквано потребление на електроенергия в идните десетилетия, според които нова атомна централа не ни е нужна. Просто защото няма да има какво да се прави с тока от нея. Реално новата централа би била губеща. Освен това трябва да се строи хранилище за радиоактивните отпадъци, да се предвидят заместващи мощности (заради 5-и и 6-и блок на "Козлодуй" бе построена ПАВЕЦ "Чаира"), да се орежат допълнително всякакви инвестиции във ВЕИ, напук на световните тенденции. Потреблението на електроенергия в момента е ниско, дори при върхово натоварване остава далеч под възможностите на инсталираните мощности. Износът на ток през тази година се срина - с около 60%, защото съседните страни нямат нужда от внос, развиха собствени проекти или задействаха построени преди газови централи, след като цената на синьото гориво спадна значително. Българските управляващи от години определят енергоефективността като основен приоритет. Това означава допълнителен спад на потреблението.

По сметките на Института за пазарна икономика отпреди една петилетка общата инвестиция за АЕЦ "Белене" и съответната инфраструктура около нея би била около 11.6 милиарда евро. В последните дни споменатите пари само за централата надхвърлят 10 милиарда евро. Подобно вложение няма как да се изплати, защото не би било конкурентно. Единствената причина да се случи е желанието да се удовлетворят интересите на заинтересовани бизнес кръгове.

Впрочем, след обявяването на решението на арбитража изведнъж всички се оказаха "удовлетворени" - и българските отговорни фактори, и "Росатом". Това може да означава и някакво вече постигнато предварително съглашение. Но може да означава и продължаващо извиване на ръцете на българското правителство. Защото, както и да го погледнем, в момента полезните ходове са малко. А България, без да произвежда ядрени реактори, може да се превърне в търговец на реактори. За такава търговия си има и виц, който свършва с това, че "стоката я няма, парите ги няма, но пък какъв оборот междувременно се завъртя..." И макар българите вече три десетилетия да плащат за един спорен и ненужен проект, ще им се наложи да се бръкнат още. Неясно с колко точно.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional