КАК СТАЛИН ЗАГУБИ ВОЙНАТА

(По случай началото на войната на Хитлер срещу СССР)

Една от ползите на перестройката на Горбачов е онзи кратък откъс от време, когато потайната комунистическа историография и документация открехна вратите си за свободен достъп и изследване. Университета Йейл В САЩ беше  един от първите, които се възползваха с пълна скорост да измъкнат всичко, каквото могат от съветските архиви. Днес тази информация периодично излиза наяве, за да осмисли дъното, до което е стигнала сталинската престъпност.

Да загубиш десет милиона войници (пленени и избити) и още 15 милиона  цивилни е малко трудно да се нарече победа само защото си влязъл в Берлин. И при това в тази бройка не влизат осакатените и осиротелите. Още по-малко това е отечествена война – по-скоро това е апокалиптична касапница между две чудовища, свързани с договор за приятелство.

Това не е победа, не е дори и пирова победа – това е унизителен разгром, за който самия Сталин е отговорен, както и цялата му кремълска мафия.

 Какво точно е допринесъл Сталин за това унижение? Началото на този погром започва с показните процеси и чистките в Червената армия в 1936 и 1937 година.

Ето и вече излязлата наяве статистика:

- в 1937 година, тоест годината на най-интензивните наказания, уволнения, показни процеси, разстрели и заточения, Червената армия е имала 114,300 офицери, от които 11,034 са били уволнени,

- след 1938 година Червената армия вече има 179,000 офицери (56 процента повече от предишната година), от които нови 6,742 са уволнени);

От висшия офицерски състав след процесите отпадат:

- 3 от всичко 5 маршали,

- 13 от всичко 15 армейски генерали,

- 8 от 9 адмирали,

- 50 от всичко 57 корпусни генерали,

- 157 от всичко 186 дивизионни генерали,

- премахнати са всичките 16 армейски политически комисари и 25 от всичко 28 корпусни комисари.

При това положение опитните и обучени офицери с по-ниски чинове намаляват до умопобъркващото ниво от 5 до 20 процента. Убийственият ефект от това «резане на живо» обяснява много лесно унизителната загуба на боеспособност на Червената армия във войната с Финландия в 1940 година.

Един друг факт, останал малко встрани от вниманието на наблюдателите, е че след показните процеси, уволнения и избивания Червената армия увеличава състава си от 1.5 милиона на три пъти повече към началото на войната на Хитлер с Русия. Това още веднъж потвърждава мнението на известния Виктор Суворов, добре познат на българския читател, според който Сталин се е подготвял за нападение над Западна Европа. Такова увеличение не може да бъде оправдано като мярка за защита в случай на война, като се знае за пленените и избити цели 4 милиона още в първите шест месеца на войната.

Бързият разтеж на Червената армия след процесите обаче предизвиква още един разрушителен ефект върху командния състав – бързото назначаване на неподготвени офицери, независимо от техния опит, а много младши офицери са били издигани на позиции на висши командири. Това повлича след себе си спешното назначаване на още незавършили академиите млади офицерчета за запълване на бройките.

Само този факт взет отделно изглежда е допринесъл за огромния брой дезертьори и хлабава дисциплина на редовия войник след нападението на Германия на 22 юни 1941 – тема избягвана старателно от тогава досега. Червеноармейците (или по-скоро късметлиите) са бягали пред немците по-бързо от зайци, много често с генералите си, за да пресечат постоянно променящата се фронтова линия и клещите на немските механизирани дивизии и да се доберат до своите. Хиляди по-малко късметлии са оставали по горите и блатата на Белорусия с малка надежда за оцеляване. Тия истини нямат нужда от специална архивна информация, тъй като са достъпни от спомените на самите съветски генерали и маршали, ангажирани директно на фронта.

Или както днес западни военни специалисти заключават: «Страхът, с който са живели висшите съветски командири, е позволил на Сталин да изтръгне сърцето на армията, но и да я повреди мозъчно. Резултатите се свеждат до три основни: загубени тренирани и опитни висши офицери; крайното недоверие, което тия жестоки реформи са предизвикали във възможни съюзници като Франция, както и увереността за войната, която е получила хитлеристка Германия».

Толкоз за победата.