Защо е необходимо обществено разследване за "Белене"

Националната електрическа компания (НЕК) беше осъдена да плати между 550 и 620 милиона евро на "Росатом". "Капитал" оценява разходите за непостроената централа "Белене" на над 2 милиарда лева. Ако към тях добавим лихви, пропуснати ползи, референдум, забавена и още несъществуваща национална енергийна стратегия и други трудно изчислими вложени ресурси и пропуснати ползи, сумата може да се окаже значително по-голяма.

Това са средства, които биха били достатъчни за санирането на поне 300 000 жилища, което щеше да спести енергия от половин ядрен реактор; са поне четири пъти повече от средствата необходими за построяването на прословутия газов интерконектор с Гърция, за който се смята, че най-сетне ще осигури диверсификацията на газовите доставки за България и осигури стабилна пазарна цена на газ за страната;

биха стигнали, за да се качи образователния стандарт в училищата до един приличен среден европейски стандарт

или които просто можеха да се върнат в джоба на данъкоплатеца с всички хубави последствия от тяхното харчене за стандарта на живот и за българската икономика.

Реакциите се разделят на три категории. Едната е облекчение, че сме се разминали сравнително леко, можеше да ни осъдят за повече. Втората е, че виновните трябва да бъдат осъдени, ама сигурно няма. Третата – всички са маскари, да забравим и да караме нататък.

Едно е сигурно – не бива да забравяме какво се случи с "Белене"

Не бива и да обръщаме гръб на случая, "за да им мир и спокойствие". Не става дума само за разследване на злоупотреби, каквито вероятно трудно ще се докажат, а за това данъкоплатецът и администрацията да разберат какво точно се случи.

Онова, което трябва сега да направи България е сериозно обществено разследване*, което да информира процеса на взимане на решения за големи инфраструктурни проекти, както в енергетиката, така и в други сфери. България губи повече средства от лошо управление на инфраструктурни строежи, отколкото получава през различните европейски фондове. Затова подобно разследване е не по-малко важно от това дали са ни "спрели парите от Брюксел" и дали сме "усвоили европейските фондове" – двете оси около които се водят основните финансови дебати в България.

Какво ще покаже разследването?

Една доста сложна картина. Белене е удивителен проект. Когато през 2013-та в България се проведе референдумът за Белене, въпросът не трябваше да бъде "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?", а "след като България е строила една атомна централа 32 години, трябва ли да продължи да я строи".

Проектът започва през 1981 година. През 1990 година е замразен. През 2002 е рестартиран. Тогава той се превръща в типичен голям инфраструктурен енергиен проект, който "превзема държавата" (така наричания феномен "state capture"). Не по типичния криминален начин от една заинтересована шайка, а през комбинация от нездрави финансови интереси, наивно носталгично въодушевление, откровена некомпетентност и недопустима политическа намеса.

Най-удивителната некомпетентност и политическа намеса се прояви около лансирането на така наречения "голям шлем"

но популистките заигравания около него са доста по-комплексни.

Отвъд тези двигатели съществуват и някои, да ги наречем, обективни обстоятелства. Когато проектът бе възроден, правителства и индустрия бяха напълно ненаясно, какво предстои да се случи в следващото десетилетие в енергетиката – както в енергийното производство, така и в енергийното потребление.

През 2002 г. Международната енергийна агенция и Европейската комисия очакваха, че Европейският съюз днес ще консумира около 600 милиарда кубически метра газ. Реалната консумация сега е малко над 400 и вероятността тя да се качи значително е много малка. През 2002 г. фотоволтаичната енергия струваше около 400-500 евро на мегават час, няколко пъти над цената на електричеството от една нова атомна централа. Днес преференциалната тарифа в сенчеста Англия е 50 евро на мегават час, повече от два пъти под онова, което една нова атомна централа може да осигури след десет години, когато разликата ще е още по-голяма. Протоколът от Киото още не беше влязъл в сила и надали някой си даваше сметка как нисковъглеродните политики щяха да се отразят на енергийния микс в страните в Европа. Чернобил беше позабравен, а до катастрофата във Фукушима - която обърна окончателно позицията на ред страни към атомната енергия и значително покачи цената й - оставаха девет години.

България беше тръгнала по пътя на засилен икономически растеж, а и най-големите икономически песимисти не очакваха финансовата и икономическата криза, които щяха да се стоварят върху света след няколко години, българският аутсорсинг и ИТ бум не съществуваше дори в главите на неразумните мечтатели и идеята за индустрия се свързваше главно с енергийно интензивни сектори. Това беше добра среда за процъфтяване на алчността на едни и неадекватността на други.

Обективните причини, разбира се,

не могат да бъдат оправдание за това, че българското правителство и цяла кохорта заинтересовани компании и индивиди пренебрегваха или не разбираха онова, което се случваше в света на енергетиката

индустрията и нисковъглеродните политики, които от своя страна форсираха развитието на нови енергийни източници и ги направиха по-евтини от атомната енергия. Те не са оправдание и за това, че държавата подкрепя гигантски енергийни проекти без цялостна енергийна стратегия, без оценка на икономическия ефект и без каквото и да било съобразяване с разумните прогнози за енергийните нужди на България и региона, в който некомпетентни лакомници се канеха да изнасят електричество, което няма да има кой да купува.

Казусът "Белене" потъна и в напълно неадекватната за енергийното развитие история на геополитически баланси

Вдетинени политически деятели започнаха да поставят бъдещето на енергетиката в някакъв измислен комикс "да има и за руснаците, да има и за американците". Преобладаващата загриженост беше за това, че трябва да се строят мощности за износ, енергийна сигурност и развитие на индустрията, а не за това какъв е обемът и структурата на енергийното потребление, как то може да се управлява и как е вероятно то да се развива. Регионалната енергийна свързаност, финансовата стабилност на енергийната система, както и идеите за реален национален и регионален енергиен пазар започнаха да си проправят по-сериозно път в България едва преди година-две.

С други думи

би било прибързано да се обвинява само некомпетентността и зависимостта на Георги Първанов, агресията на руските енергийни интереси и корумпираността на няколко висши държавни служители и кръжащи около тях фирми

които са забелязали в бъркотията добра възможност за печалба. Разбира се, те трябва да бъдат подложени на подробен и компетентен кръстосан разпит, но едно обществено разследване, вероятно във формата на парламентарно разследване или разширено разследване на Сметната палата, може да освети тъмната история на АЕЦ "Белене" и да доведе до промени, които да поставят управлението на българската енергетика на разумна и далновидна основа, да засилят българската енергийна сигурност и да спестят нови милиарди, които никак не е изключено да бъдат прахосани в бъдеще.

*Обществено разследване (Public Enquiry) е процедура, която не съществува официално в България, но е обичайна в редица англосаксонски страни. То обикновено разследва събития, предизвикали многобройни смъртни случаи или загуби в особено големи размери, вследствие не непременно на ясно определимо криминално действие, а на поредица от действия и обстоятелства, които са дали възможност за тези действия. Резултатите от общественото разследване водят до промени в законодателството и и управленските практики.