Прочетете тази книга

Това са всъщност две книги, издадени в общо цяло от Издателство „Изток–Запад” – „Америка и американците” от Алексис дьо Токвил и „Русия и руснаците” от Астолф дьо Кюстин. Засега съм прочела частта за Русия. Това са 32 писма, в които авторът наблюдава и разсъждава върху видяното. Съпоставя го с родната Франция и с други места, където е бил. Първото писмо е от 5 юни 1839 г. В Русия стои 3-4 месеца. Погледът му е прецизен и добросъвестен почти като скенер или рентген. Поглед на свободен човек, попаднал в различна среда, чието образование, ерудиция и чувствителност се обединяват в мощен лъч, който да проникне под привидностите и да освети скритото под тях. Това е поглед, повтарям, на свободен човек, способен да проявява самокритичност и самоирония. Тук няма предпоставени тези, пропаганда и агресия. Разказът е плавен, логичен, извиква въпроси, чиито отговори е трудно да се нарекат ласкави, особено ако претендират за истинност. А те са точно такива. Спирам дотук. Да дадем думата на мосю Астолф дьо Кюстин, живял и написал това през 1839 г. Цитатите са дълги, но четенето си заслужава. Сянката на миналото е оживяла и е съвсем реална заплаха днес – през 2016.

Стр. 24 - „Когато видях руските царедворци при изпълнение на задълженията им, бях поразен най-напред от необикновената покорност, с която те изпълняваха своята роля на велики владетели. Те са един вид височайши роби. Но веднага щом монархът се оттегли, те си възвръщат непринудеността на жестовете, увереността на маниерите, безцеремонността на тона, в неприятен контраст с пълното себеотрицание, което са демонстрирали миг по-рано. С една дума, в поведението на цялата тази свита …. цари дух на прислужничество.”, „безкористно и инстинктивно раболепничене”.

Стр. 69 – „Съдбата на пътешественика чужденец зависи изцяло от степента на добросъвестност на чиновниците от всички нива, … ако решат да се заядат с него, никога няма да успее да докаже своята правота. И страна, администрирана по такъв начин, иска да я смятат за цивилизована като страните от Запада!”

Стр. 106 – „Колкото и да е безгранична властта на руските монарси, те извънредно се плашат от всяко неодобрение или дори проява на откровеност. Потисникът повече от всеки друг се страхува от истината. Според него единственият начин да се избегне хорското присмехулство е да се предизвика ужас и да се поддържа тайнственост.”

Стр. 115 – „Цялата сила на езика е впрегната в намерението да се прогонят мисълта и чувството, при това – без да личи, че ги крият, за да не изглежда неестествено.”

Стр. 212 – „Тук хората угодничат и без личен мотив – така, както се играе заради самата игра.”

Стр. 213 – „ В присъствието на императора астматикът може да диша, парализираният старец възвръща пъргавината си, болните оздравяват, подаграта не съществува, влюбените не горят със своя любовен плам, нито един младеж не се забавлява, няма умни хора, които да мислят, няма никакви хора!!! Това направо е оскърбление за човешкия род.”

Стр. 215 - … по волята на императора синът на най-изтъкнатия благородник в империята можел да се окаже от по-низша класа, докато синът на един от неговите селяни можел да се изкачи до най-висшата.”

Стр. 217 – „.. всеки индивид може да напредва по чин само по волята на императора. ..”

- Подобна социална организация поражда такава трескава завист, такава постоянна амбиция, че руският народ се е превърнал в абсолютно негоден за нищо друго народ, освен за завоюване на света.”

Стр. 218 – „Мога да ви кажа само, че откакто съм в Русия, виждам в черни краски бъдещето на Европа.”

Стр. 219 – „От всичко това можем да направим заключението, че Русия, която е могъща в своя дом и която предизвиква страх, когато се сражава с азиатски народи, ще се пречупи в битката срещу Европа в деня, в който реши да хвърли маската и да започне война като продължение на надменната си дипломация.”

- „Видях този колос отблизо и ще е трудно някой да ме убеди, че това творение на Провидението е орисано да намали варварството в Азия. Струва ми се, че то е предназначено да накаже гибелната цивилизация на Европа чрез ново нашествие.”

Стр. 231 – „Веднага щом като някой от тях подаде глава над тълпата, той придобива не само правото, но и  - нещо повече – приема задължението да малтретира другите, като им предава ударите, които сам получава от висшестоящите; все едно чрез злото, което упражнява, компенсира злото, упражнявано върху него самия. По този начин стъпало по стъпало слиза надолу и духът на произвола – чак до основите на това нещастно общество, което съществува единствено чрез насилието. Това насилие обаче е от такова естество, че принуждава роба да лъже сам себе си, за да благодари на тирана. И от всичкия произвол … се ражда онова, което според руснаците е обществен ред – мрачно спокойствие, ужасяващ гробовен мир.”

Стр. 233 – „Искате да управлявате цялата Земя както древните общества – чрез завоюване; стремите се да превземете с помощта на оръжието страните, които да са ви от полза, а оттам – да потискате останалата част от света с помощта на терора. Разширяването на могъществото, за което мечтаете, не е разумно и не е морално: и ако Господ ви предостави това могъщество, то ще донесе нещастие на света.”

Въпросното могъщество действително периодично принасяше и принася нещастия за света. Ние ли не сме го изпитали от така нареченото си още освобождение. То, могъществото, и до ден днешен у нас продължава с мрачна и неотстъпна енергия. То следва своя интерес и така е било винаги. Въпросът е, че и днес за пагубната му върху националния интерес енергия са петимни да услужат „български” батерии – коминтерновски реотани. И няма кой да им сложи прът в спиците.

Дори напротив. Преди няколко години уж големият шлем умря официално – без обаче да спрат да се оттичат към него едни пари. Днес е 2016. Но шлемовейната ексхумация е отново актуална. Не като търсене на отговорност за потъналите досега милиарди. Не като бъдещи плащания по арбитража. Защото е ясно, че отговорни за всички тези плащания ще сме пак ние. И защо не, след като търпението ни в началото на 21-ви век напомня на забелязаното от дьо Кюстин в Русия от първата половина на 19-и век.

На този фон рейдът на руските „нощни вълци” през България – едва ли не по стъпките на 3-ти украински фронт, идва да покаже за сетен път, че страната ни си остава припозната /препикана/ територия за „освободителя”-окупатор. И това – независимо от членството й в ЕС, към който тя отправя вопъл да вземе отношение към шлема или части от него, от които се беше твърдо уж отказала. Защото всички тук вкупом невинни.

Астолф дьо Кюстин се оказа пророк – вижте днешна Русия. Наблюденията и изводите му от 1839 сякаш оживяват и се материализират зловещо днес. Обезсърчително е, че историята се повтаря циклично без особени поуки. Дали 2016 наивно или безотговорно не протяга ръка към нищото или направо към 1939.

Ние сме посред нищото и на зиг-заг в стремеж за балансиране между несъвместимости, а баланс между тях повече не е възможен. Това, че някои го намират „изобретателно”, не е повод за утеха, а за гняв. Защото – както прочетох в мрежата – „сякаш всеки ден назначават Д.П. за председател на ДАНС.”