Русия смила украинския генофонд

Съдът в Хага трябва да измисли отделен член за непоправимите вреди срещу бъдещето на човечеството

Аркадий Бабченко

Украинският оперен певец Васил Слипак, баритон в Парижката опера, който се завърна в родината си, за да се сражава в Донбас, и бе убит от снайперист в сряда, близо до Дебалцево, днес беше погребан с почести в Лвов. Президентът Петро Порошенко го награди посмъртно с орден „За мъжество“, а ковчегът с тленните останки на Слипак бе пренесен през целия град под аплодисменти и неговите любими песни, предават украински и руски медии. Когато след опелото ковчегът бил изнесен на улицата, хората започнали да падат на колене и да викат „Слава на Украйна“ и „Героите не умират“. Ето как реагира на смъртта на Слипак руският журналист Аркадий Бабченко.

Една от най-големите гадости на тази мръсна война е, че руският свят губи лумпените от своето население, а Украйна е принудена да загуби хора от целия профил на обществото си. Руският свят губи работници от автомивките. Украйна – оперни певци, журналисти, IT специалисти, бизнесмени... Русия смила украинския генофонд. Прави с Украйна това, което столетия правеше със себе си.

Фамилията на Слипак чувам за първи път, но самият факт, че този живот е загубен – за мен е трагедия. Не питай за кого бие камбаната...

БАРИТОН ОТ ПАРИЖКАТА ОПЕРА УБИТ ВЪВ ВОЙНАТА В ДОНБАС

Трябва да има отделен член на обвинението в Хага. Не просто престъпление срещу човечеството. А престъпление срещу човешкия генофонд. Срещу човешката раса. Срещу културата. Срещу науката. Срещу развитието. Престъпление срещу планетата. „Непоправима вреда срещу бъдещето на човечеството“. Вероятно така трябва да бъде формулиран този член.

В такива моменти особено остро чувствам вината си, че не мога да спра това. Никак не мога да го променя...

Опитах се. Наистина се опитах.

Но те са повече. Те са милиони.

Простете.

----

* Аркадий Бабченко е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Роден е през 1977 г., завършил е международно право, женен е и има една дъщеря. Участвал е в двете войни в Чечения – първия път през 1995 г. като донаборен войник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г.

** Текстът е от фейсбук, заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.