Русия е агресор

Най-сетне някой да изплюе камъчето въпреки левичарските догми на политическа коректност: НАТО в пряк текст обяви Русия за агресор, при това за втори път след срещата в Уелс през 2014 г. В официалното комюнике след срещата на лидерите-членки във Варшава се казва: „Агресивните действия на Русия, включително провокативните военни действия в периферията на територията на НАТО и демонстрираните от нейна страна намерения да изпълни свои политически цели чрез заплаха и с използване на сила, са източник на реална нестабилност, представляват фундаментално предизвикателство към Алианса и увреждат евроатлантическата сигурност, а също заплашват нашата дългосрочна цел за единна, свободна и мирна Европа.“

В изброените от НАТО заплахи за сигурността Русия е на първо място – преди Ислямска държава. Комюникето изброява нейните действия, накърняващи световния мир: анексирането на Крим, умишлената дестабилизация на източна Украйна, военната подкрепа на Москва за режима на Башар Асад и др. В отговор на тези предизвикателства НАТО подчертава, че ще засили политиката си на сдържане и отбрана, като разположи нови военни части в Полша, Литва, Латвия и Естония.

Това е първият откровен отговор от страна на западните демокрации по отношение на агресивното поведение на Путинова Русия. Решенията във Варшава са взети с участието и на България – и би трябвало да се гордеем с това. И още нещо би трябвало: да се запитаме например какво правят Путиновите „вълци“ по българските мегдани, как и защо се допуска паравоенни формирования да бъдат обучавани от руски щурмоваци, за да бият ефективно български граждани, не представлява ли черноморския руски анклав от половин милион руснаци, пребиваващи или имащи недвижима собственост на българска земя, заплаха за националната ни сигурност. Също така би трябвало да доловим, че след анексията на Крим Европа е в ситуация, идентична с тази от навечерието на Втората световна война; като само името на агресора е различно: Русия е заела мястото на Третия Райх.

И още нещо, което за България е от огромно значение: агресорите не могат да бъдат омилостивявани и с тях не бива да се флиртува. Тезата, че делата им са далеч от нас и не ни засягат, най-често донася тези дела и върху нашите глави. От тази гледна точка заявеното от българския премиер желание да вижда в Черно море „платноходки, яхти, туристи, мир и любов“, е утопична визия. Когато тъкмо крайбрежието на Черно море е арена на агресивни военни действия, когато Русия се кани да пусне в неговите води шест нови военни фрегати, да бленуваш превръщането му в „демилитаризирана зона“ означава да си криеш главата в пясъка. Принципът „никога срещу Русия“ не работи и няма как да проработи – най-малкото защото в руската имперска мисъл продължава да живее друг един принцип: винаги срещу България. Когато става дума за предизвикателствата срещу световния мир, можеш да бъдеш срещу агресора или под знамената му – трети път няма.