Немалко хора днес си спомнят как щангистите на Иван Абаджиев разнасяха славата на България по света. Немалко хора вярваха в истината за техните постижения. Никой не се питаше как така, наистина ли една малка България имаше такива супермени и като телета вярваха, че държавата на правешкия тарикат Т.Живков прави много за родния спорт и че българите са едва ли не изключителни.
Никой и не подозираше, че тази същата държава си игреше с щангистите, борците и атлетите като с опитни мишки. Тя ги тъпчеше със стероиди и ги лъжеше, че няма нищо страшно, че за тях се грижи родната партия, че родния спорт е символ на социалистическото общество и неговите предимства пред капитализма. Целият спорт минаваше за аматьорски и беше пробутван като морално по-висок от грозния професионализъм при капитализма, където има спорт само за пари.
Днес четем, че 28 годишния рекорд на Донкова на сто метра с препятствия е подобрен. В един от коментарите под новината някой беше написал: «Тогава в лагера Белмекен на Данчето Донкова й беше пораснала брада...»
След 1989 Иван Абаджиев, известен слуга на спортната политика на Тодор Живковия комунизъм, изчезна яко дим от спортната сцена и славните му щангисти се разпаднаха. Рекордите, които валяха като дъжд, също спряха. И до днес никой не знае как тези хора се справят с последствията от стероидите, които са набивали в телата им «за славата на социалистическата ни родина».
Повечето от тях мълчат, защото са били захранвани от комунистическата спортна мафия, която им е подхвърляла трохи от истинските награди на състезанията. Някои от тях позлатяваха като най-заслужили, други наемаха като ченгета за Държавна Сигурност. След провала на комунизма повечето от тях станаха мафиотски телохранители, биячи, изнудвачи, далавераджии и убийци.
По план от Москва спортовете бяха резпределени между страните от соц-лагера, за да се обират медалите и да се доказват международно предимствата на социалистическия строй. И над всички, разбира се, стърчеше спортът на Съветския съюз – недостижим и непобедим, винаги на първо място, винаги с най-много медали.
И все пак българите, както и всички други от соц-лагера, естествено подозираха цялата тази спортна тоталитарност, тази раздута фукня и нейната пропагандна стойност прозираща под тънката повърхност на изкуствен патриотизъм в страна, където можеха да те смачкат само защото си казал виц срещу Съветския съюз!
Вятърът отвя Иван Абаджиевци и неговите стероидни рекордьори, както и цялата пасмина от комунистически спортни клоуни. Днес на повърхността като смърдяща шуга от блатна гнилоч изплува самия виновник за този спортен разврат – Русия: десетки атлети лишени от участие в олимпиадата в Бразилия; международен позор на омотани в лъжи и манипулирана урина треньори и путински ченгета; наказания, които изритаха в задника цялата путинска подлост да мисли, че той може да преметне всички и да открадне цяла олимпиада – RUSSIA UBER ALLES! Някой просто се осмели да каже истината.
Ето на тази спортна московска сволоч България е била подчинена за десетки години, противно на цялото спортно олимпийско движение и на хилядите аматьори, които с лишения и трудно докопани помощи са се мъчели да покажат любовта си към спорта и да го издигнат като хуманен фактор в живота на планетата.
В олимпийския комитет още помнят и споменават факта, че българите не са част от тоя фактор – напротив, били са ярък пример на спортни мошеници с политически цели. Ето тая слава, набита под надзора на Москва в главите на българския спортен елит, няма да изчезне скоро от паметта на международното олимпийско движение. Това е славата на слугата.
|