Ето ги всъщност двете възможности: либералната демокрация във Франция и убиването на либералната демокрация в Турция – кое от двете повече ни харесва?

Думата демокрация вече не значи много. Защото демокрацията е власт на мнозинството, а мнозинството може да не е демократично. Демокрацията може да е както демократура, така и диктокрация. Съчетанието „либерална демокрация“ все още означава много - то е власт на мнозинството, което цени човешките права, свободата, личния избор.

Либералната демокрация днес е в капан. Понася обвинения, хули, върху нея упражняват сарказма си иронични умници, на нея си точат ноктите дежурни критици, тя е идентифицираната мишена на световния гняв и страх. Но самата либерална демокрация не може да направи много, за да се защити. В момента, в който реши да ограничи свободата в името на сигурността, ще отрече самата себе си. Сама ще се лиши от правото да се нарича либерална демокрация. Сама ще се унищожи за улеснение на враговете си.

Понятията днес са взривени. Технологиите изпревариха човека, човекът изпревари думите. Днес в началото не е словото. Словото още не се е родило и ние втрещени гледаме случващото се, без да можем да го назовем. Говорете – казва Андрей Сахаров в най-тежките си години на изпитание, - когато нищо друго не може да се направи, поне говорете!

Но се оказва, че има ситуации, в които нито може да се говори, нито знаем какво да се говори. Онези прекрасни млади лица от площад „Таксим“ преди три години – те говорят ли сега? Чий глас ще се чуе пръв, чудех се. На Орхан Памук или на Елиф Шафак? Заложих в себе си на Шафак – защото е жена и защото вече е имала премеждия с турската държава по повод описването на арменския геноцид в книгата си „Копелето на Истанбул“. 

Наистина Елеф Шафак се обади първа. Каза, че за една нощ Турция се е върнала двадесет години назад. Предвиди  „увеличаване на национализма, религиозността, нетолерантността, параноята и, разбира се, мъжествеността.“ Мъжествеността в оня смисъл, в който я разбира невежият патриотизъм. Браво на Елиф Шафак! Само че тя се оказва нещо като снаха на Фетуллах Гюлен, информира ме добронамерено приятелка. Омъжена е за журналиста Ейюп Джан Саалък, към когото Гюлен се отнася като със син. Въпреки това Елиф Шафак се изказва отрицателно за привържениците на Гюлен в този момент, все пак това е писателката, която се осмели да признае арменския геноцид. Да, но пък имало сведения, че Гюлен има арменска жилка в корените си. Как да се ориентира в такъв момент човек кое е истината, кой е правият, кои са почтените? Как да си сигурен – такива въпроси си задават сега нормалните хора, атакувани от всички страни и бомбардирани по всички сетива с разнопосочна информация. На нас отстрани ни е по-лесно. Но ако си в Истанбул и си учител, лекар, юрист?

Това са двете възможности сега. Франция – 84 жертви на един бял камион, два километра неописуем кошмар, два километра алея от цветя и тъга на следващия ден, по която вървят хора, замаяни от скръб и страх, заедно в мъката си тук на алеята, но самотни в ужаса си за утрешния ден. Службите за безопасност – винаги с една стъпка след масовите убийци. Президентът Оланд с фризьор с 10 000 евро месечна заплата. Кухи слова за солидарност и проточени протоколни ритуали за демонстрация на ангажираност.

Турция – много убити, много ранени, много уволнени, всички уплашени. Приятели те включват в списъците на предателите, за да бъдеш уволнен ти, а не те. Мълчиш, дори когато не те е страх за себе си, защото те е страх за близките ти. Отрязана глава. Войници, които не знаят срещу кого и защо да стрелят. Унижение за генерали, безработица за съдии и прокурори, сеч на образованието, назидателно уволнение за лекари.

Говорете – съветва Сахаров хората, които живеят в такива държави. Само че този път не просто хората мълчат. Мълчат и държавите. Защото сега има едно оръжие, което никога не е имало – милиони бежанци. Да се задейства това оръжие е най-лесното. Просто трябва да бъдат поощрени да се движат към беззащитната либерална демокрация. Дори ще изглежда хуманно от страна на Ердоган. Както и контролирането на един преврат, и потушаването му, и отмъщението след него изглеждат демократични, защото Ердоган е избран демократично, а превратите не са от инструментите за демокрация.

Ето в такива стари понятия се мъчим да подредим разбъркания по съвсем по нов начин свят. Вие, разбира се, знаете това, или поне го усещате. И очаквате някой да каже какво да се прави. Не знам. Само чувствам, че решенията вече не могат да се намерят в старите парадигми на противопоставяне на религии, военни блокове, световни пазари и всичко останало, свързано с алчност и тъмни предразсъдъци. Парите и боговете вече не са спасение. Точно обратното – те са причината за бедата. Пропастта между богатството и бедността, между преяждащите и милиардите без достъп до питейна вода стана толкова голяма, че е на път да бъде запълнена само с пропадане на всички заедно в нея.