А по шлема двуглав орел кълве и бял полумесец потраква

Тези дни ми привлече вниманието реклама по радиото за ХII музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец. Няма нищо лошо такъв фестивал да се проведе там. Само в комбинацията между събитието и мястото има нещо оксиморонно комично. За момент си представих как Тодор Живков слуша Моцарт, докато решава важни държавни дела или по-скоро – докато претворява в дела повелите, спуснати от Москва.

За това мислех да пиша основно, но родната политическа рулетка се завъртя под напора на събитията, а топчето все по-уверено взе да заема истинското си предначертано място. Място – странно, за да не кажа несъвместимо, с оглед на това къде все пак членуваме. Май и тук има нещо оксиморонно. И повече никакви приказки за евроатлантизъм и за европейско развитие на България не могат да внушат доверие или да имат каквато и да е тежест.

Второто правителство на четирибуквието (на България уж) рестартира проекта АЕЦ „Белене”, който първото след мъчителни врътки спря. Тогава продължително се игра на играта „ще го бъде – няма да го бъде” или „тука има – тука нема”. Е, днес се оказва, че Ще Го Бъде, защото Тука Има, каквото си требе – ест такая партия. Необходимо ли е да припомням или да изписвам абревиатурата й. Четирибуквието се готви да ексхумира и „големия шлем”. То така разбира диверсификацията. Всичко да е в лапите на повелителя.

Българската държава в лицето на второто правителство на четирибуквието приложи различен стандарт към двама турски граждани. Всъщност към единия никакъв стандарт не приложи – просто го остави да се измъкне, след като уби семейство български мотористи. Може би е бил с редовни и безукорни документи за разлика от другия, над когото приложи своевременно произволната си рутинност – прегазвайки закон и решение на съд.

По форумите (засега) се надига вълна от погнуса:

„Днес оставих и последни капчици надежда. В студиото седеше премиер на България, който по всякакъв начин насаждаше страх, безизходица, безполезност на евро- и натовската ни принадлежност и пълно навеждане в източна посока. С каква лекота дефинира и започването на „Белене” и „Южен поток”. Нито дума за солидарност и с Европа, за усилване и превъоръжаване на армията, за по-голяма натовска подкрепа, за нищо. Настъпи отново време разделно за България. С този субект и партийно икономическите му кохорти определено не сме от една и съща страна.”

„Този, ако беше на мястото на цар Борис, пръв щеше да е пратил евреите в газовите камери. С оправданието, че иска да запази България от гнева на Хитлер и че така иска да установи специални отношения с него.”

„Гърция няма ли опасност да бъде залята от бежанци, ако Ердоган реши? Има, и то огромна, правено е. Но не предават военните пилоти, които избягаха при нея.”

„… за сметка на това беше много убедителен при номинацията на Бокова и при назначението на Манолова.. Доста убедително държи Р.Овч. на ключова държавна енергийна позиция, вместо да го даде на прокурор за процедурата по гьола… Убедително връща маса комунисти във властта и дава зелена писта на червени милионери, като Валентин Златев, който скоро получи кино „Сердика”, за да строи хотел… Убедително увеличава външния дълг на страната като компенсация за некадърното управление…”

„С днешното ни правителство, парламент и православна църква българските евреи щяха да се окажат до един с изтекли паспорти и щяха тихомълком да отпътуват с конския експрес за Аушвиц. По чисто административни съображения, с възможност за обжалване от вътрешността на газовите камери.”

Ще продължа все пак с ХII международен музикален фестивал в Правец, че да се разведри малко атмосферата. Той ще е от 16-и до 21-и август в града, където зрителите ще слушат оперна и симфонична музика, джаз и др. на сцената край езерото пред хотел Риу Правец Ризорт, в зала „Правец“ на хотела, в залата на читалище „Заря 1895“, на площада пред община Правец и на други места.

„А портретът от стената тихо ме следи“ - се пее в стара песен. Пее се за неугаснала любов и за призив към бившия любим „чуй – върни се ти.“ В случая паметникът на площада „тихо ще следи“ концертите.

Концерти и музикални празници могат да се провеждат навсякъде, включително и в родния град на бившия диктатор, управлявал страната 33 години. В Правец фестивалът се провежда от 12 години. Изглежда като опит за разчупване на стереотипа – градът да поражда асоциации не само с Тодор Живков и компютрите „Правец“ 16, но и с културни събития. Естествено е навсякъде да има грижа за инфраструктурата, да никнат нови сгради – включително и шатри, ако някой е решил. Не беше и не е естествено обаче да се полагат извънредни грижи тъкмо за родното място на предишен държавник – приживе и след смъртта му. Отчетлива е носталгията към него и култът към него, също – по неговото време. Уж го изключиха от партията и се разграничиха от него. После малко по малко отново им стана свиден и му вдигнаха паметник. На откриването му присъстваха както съпартийци, така и някои бъдещи евроатлантици и радетели за европейско развитие.

Трябва да е доволен, ако можеше да види какво става в държавата с 1300-годишна история, която преживя чужди владичества, но успяваше да възкръсне. Държавата, на която стоя начело 33 години, и която без война се опита да лиши и официално от независимост, като я направи услужливо 16-а дупка - република във фалшивия кавал на СССР.

Не чувате ли безподобното: „Ха-ха-ха!”, докато бодрата му смяна се е заела да довърши делото му – с нахлупен до кръста голям шлем. А по шлема двуглав орел кълве и бял полумесец потраква.