Във връзка с интервюто на Борисов за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” мога да кажа само това: От встъпването си в длъжност през 2009 година той имаше на разположение седем години, за да приведе в ред държавата си. И сега щеше да разполага с армия, която да заслужава това име, с правосъдие, което не се поддава на външни влияния, с икономика, която да му осигурява необходимите данъци, както и с уважение, каквото едва ли би имал друг премиер на Балканите. Ако всичко това се беше случило, нямаше да е необходимо сега да изпада в унизителната поза на молител.

Жалко - и за България, и за нас - че той пропусна този шанс. Кой, ако не той, би могъл на базата на опита, способностите и популярността си в България, да се справи с тъмните сили, които пречат на процъфтяването на страната? Защо Борисов не залага на гражданското общество, на реформаторските сили и на българите, които олицетворяват най-добрите традиции на страната? Но все още не е много късно! Борисов би могъл да почерпи от опита на балтийските държави, Полша и други страни. В крайна сметка вината за всичко не може вечно да бъде приписвана на турското робство.

Аз добре разбирам Борисов. Но на фона на тлеещата туркофобия на българите смятам, че се впуска в опасна посока точно преди изборите. След като ние не желаем или не сме способни да защитаваме българската граница, той обаче явно няма друг избор – включително и заради абсурдното Дъблинско споразумение. В същото време Борисов ще тръгне по един твърде опасен път, ако продължава да се раздалечава от ЕС. Още екстрадирането на Бююк в Турция представляваше грубо правно нарушение. А ако спрат да пристигат европейските пари – как ли ще живеят тогава България и нейните олигарси? Остава неясно и това дали по този начин Борисов ще успее да си „купи” трайното благоразположение на Ердоган. Във всеки случай българският премиер вече ще може да бъде изнудван по-лесно.

Не бих искал да съм на негово място, казва в заключение германският дипломат и добавя: В края на краищата Борисов вече би две последователни дузпи и вкара един гол. Дали ще успее да стори същото и във външната политика? За съжаление има проблеми – като например гръцко- македонският спор за името или проблемът с кюрдите в Турция – които не могат да бъдат решени така лесно и разумно.

*Германският дипломат Клаус Шрамайер през 1990-те беше заместник-посланик на Германия в София.