Македонската оръжейна сделка - част втора

Впрочем по време на споменатия доклад на ген. Аспарухов пред отговорните за националната сигурност политици в президентството става дума и за тази афера. От тогавашната дискусия става ясно, че генералът е имал всички информации за „посещение при ливанци, една група от търговци, които се занимават предимно с оръжие“, че в тази група е бил и Здравко Попов – като обаче „той не е участвал, бил е използван за параван“. Което поражда един основен въпрос: параван за кого? Става ясно също така, че НРС е прихванала дейността на тази група много по-рано на територията на Бейрут. Защо ли тогава са си мълчали? Споменава се и името на човека, който очевидно е нещо като тартор на групата и е въртял реалните преговори – Димитър Събев. Става ясно, че във връзка с тогавашното обсъждане на този случай Филип Димитров е поискал от НРС сведения за задграничните връзки на „Тератон“ – и че е имал предвид тъкмо контактите на тази фирма  със САЩ, за което ген. Аспарухов си е направил оглушки.

 Всичко това обаче е отминато и премълчано. Никой не търси обяснение, нито отговорност от президента за ливанските похождения на Здравко Попов. Никой не изтъква, че те могат да застрашат националния ни престиж и сигурност. Никой не си задава въпроса каква точно сделка е била обсъждана с Амал Абу Зейд. Нито пък дали наистина никой не е знаел за това посещение – или е точно обратното – всички са знаели и са се правели на ни чул, ни видял. Точно по същото време обаче, по което се развихря скандала със Здравко Попов, ген. Аспарухов започва активното мероприятие срещу Константин Мишев, посетил Македония цял месец преди посещението на президентския съветник в Ливан. Явно за ген. Аспарухов и неговите повелители няма по-добра защита от нападението.

 Скандалът гръмва на 18 септември 1992, когато ген. Аспарухов заявява на специална пресконференция, организирана от ген. Стоян Андреев, съветник на Желю Желев по въпросите на националната сигурност (но известен също и като основен проводник на руските интереси в България), че съветник на министър-председателя е замесен в оръжейна сделка, както и че правителството я кара по принципа “крадецът вика: дръжте крадеца[1]”. Този акт е невероятен от професионална гледна точка: разузнавателен шеф оповестява публично оперативна информация, без да я е докладвал на президента и премиера[2] – при това информация, съдържаща неистини и целяща да дискредитира правителството. За подобен гаф всеки разузнавач в която и да е нормална страна би бил незабавно уволнен – това изглежда не важи за генералът Аспарухов, назначен и произведен само след 40 дни служба като шеф на НРС от подполковник в генерал-майор с указ на президента Желев.

 Премиерът Филип Димитров естествено иска обяснения, но вместо да изпълни задълженията си като държавен служител, Бриго Аспарухов отговаря с нагло писмо с гриф “Строго секретно – от особена важност”, в което ултимативно поставя условието, че би се срещнал с премиера и би дал исканата информация само на среща, на която освен министър-председателя присъстват президентът, представители на Главна прокуратура, МВР и ръководството на Комисията по национална сигурност. Тази оферта е направена в предаването на БНТ “Панорама” и по радиото, а ежедневниците я тиражират незабавно. Единственото обяснение за непонятния отказ да се информират институциите, на които НРС по закон е задължена да дава информация, е дадено на 29-ти септември по радио “Хоризонт” и гласи дословно следното: “Вие знаете, че в последните дни започнаха интересни събития в парламента, във вътрешнополитическия живот на страната. Това наложи отлагане на съобщаването на информацията.”

 Дори само това изказване ясно говори, че генералът е изчаквал удобния политически момент – и че неговата дезинформация е преследвала политически цели. „Интересните“ събития, за които говори той, с свързани с масираната атака срещу кабинета на Филип Димитров, проведена от ДПС, президента и неговите съветници, синдикатите и преминали от другата страна на барикадата депутати от СДС, чието предателство е щедро заплатено от Мултигруп. Това, което кара генералът да изчака още малко със своето оперативно мероприятие, е постигането на договореност между ДПС и БСП за формулата на бъдещото управление, което левицата ще подкрепя, без да носи отговорност за неговите управленски решения[3].

 Още по-ясни стават тези политически мотиви от неговия доклад, изнесен с огромно закъснение в кабинета на президента на 2-ри октомври в присъствието на президента Желю Желев, премиера Филип Димитров, министъра на правосъдието Светослав Лучников, вътрешния министър Йордан Соколов, Николай Слатински, председател на парламентарната комисия по национална сигурност, ген.Стоян Андреев, депутатите Иван Палчев[4] и Димитър Йончев[5]. По-сетнешните доклади на ген. Аспарухов пред Комисията по национална сигурност и пред закритото заседание на НС не прибавят нищо съществено към казаното тогава.

 Най-парадоксалното е, че никъде в този доклад не се говори за сключване на оръжейна сделка или за поемане на конкретен ангажимент за такава. Нещо повече –пътуването на Константин Мишев е известно на десетки официални лица, мисията му е официално възложена от правителството и има чисто информационен характер.

 Причините за това пътуване са следните: през пролетта на 1992 в Правителствената комисия за контрол върху търговията с оръжие рязко нарастват молбите за износ на оръжие за Македония. Молби подават както никому неизвестни малки фирми, така и фирми, на които е даден законен лиценз – като „Арсенал“ и „Еловица“ – Габрово, които реално разполагат с големи количества залежала продукция. Постъпващите документи и оферти показват изключителен интерес и дори тенденции към заобикаляне на закона. Комисията отговаря на офертите еднотипно: “не се разрешава”.

 Този интерес от македонска страна едва ли би могъл да бъде изненадващ, като се има предвид, че при своето изтегляне югоармията е отнесла със себе си цялото налично въображение – и дори е изкъртила вратите и прозорците на казармите, за да ги направи необитаеми. Тъй че желанието на македонското правителство да осигури поне елементарна вътрешна сигурност, създавайки стабилна полиция, е разбираемо. Търсенето на търговски партньори от българска страна има колкото политически, толкова и икономически причини. От една страна, България първа е признала Македония и следователно на нейната доброжелателност – поне в тези ранни години – според македонците може да се разчита. От друга – българското оръжие е два до три пъти по-евтино от това, което може да бъде купено от западните страни.

 През юни 1992 г. в държавната комисия постъпва съвместна оферта от държавната фирма “Тератон” и петричката “Кери 91” - която няма български лиценз, но е установила контакти с македонски официални лица и си е осигурила македонски лиценз за внос на оръжие. Още през май двете фирми са представили друга оферта, която предполага износ на оръжие срещу внос на злато и суровини – и която е отхвърлена. Офертата от юли обаче прави впечатление поради значителния размер на предлаганата сума (която не е 200 млн. долара, както твърди Аспарухов, а около 30 млн. долара), както и с приложеното упълномощително писмо от вътрешното министерство на Македония.

 Фирмите сами търсят контакт с българското правителство, позовавайки се на уговорена среща с представители на македонското МВР. Търсят го обаче по един доста странен начин. Например областният управител на Софийска област звъни на Константин Мишев, съветник на Филип Димитров, за да му съобщи, че представителите на „Тератон“ и „Кери 91“ ще го чакат същия ден в Благоевград на „уговорената среща“. Такава среща изобщо не е уговаряна и до този момент Константин Мишев изобщо не е чувал за „Кери 91“, нито пък за съвместната оферта. Очевидно г-н Пранжев е бил подведен от двете фирми – и вероятно при договарянето помежду им „Кери 91“ е предложила своите връзки в македонското правителство, а „Тератон“ е обещала контакти с български висши държавни чиновници – и с оглед дадените обещания е разиграла този блъф.

 Паралелно с това на 20-ти юли президентът на „Тератон“ предлага на министър-председателя услугите на „Мейтрикс интернешънъл“ като консултантска и дистрибуторска фирма, имаща добри контакти в Македония. Връзката с „Кери 91“, която реално е осигурила лиценз от македонска страна, както и контактите с македонското правителство, е надлежно премълчана. Очевидно е горещото желание на „Тератон“ и „Мейтрикс“ да използват контактите на „Кери 91“, за да развъртят оръжеен бизнес с Македония. Зад всичко това прозират интересите на Илия Павлов, президент на Мултиинтернешънъл холдинг“. Дори официалните писма на адмирал Робърт Парис, президент на „Мейтрикс интернешънъл“, често са адресирани не само до Младен Мутафчийски, който освен държавен служител и шеф на „Тератон“ е и президент на „Мейтрикс – България“[6], но и до Илия Павлов. Нещо повече – по това време Илия Павлов се кани да открие банков клон в Скопие – вероятно не без връзка с бъдещи оръжейни сделки.

 След несъстоялата се среща с Константин Мишев, “Кери 91” се обръща към министър Праматарски, който първоначално изразява готовност да замине за Македония, но премиерът Филип Димитров научава за случая и категорично му забранява. Ситуацията е обсъдена на среща между премиера, който същевременно е и председател на междуведомствената комисия, която разрешава оръжейни сделки, и министъра на МВР. Поискана е справка за дейността на „Кери 91“ от регионалната дирекция на полицията в Благоевград. Отговорът е, че до този момент фирмата не е уличавана в незаконна дейност[7].

 Налага се мнението, че поради правителственото ниво на предложената оферта, отказът този път не може да се сведе само до обичайното “не се разрешава”. Възприема се идеята да бъде направено неофициално информативно посещение, което да изясни дали постъпващите сертификати са наистина от македонска страна или са фалшификати, и да бъдат уведомени македонските власти, че продажбата на военно и специално имущество е възможна единствено след вземане на политическо решение, съобразено със зачитане на резолюциите на ООН и приетите норми за поведение – и че подобно решение в момента едва ли може да бъде взето, тъй като съобразно резолюция на ООН № 713 от 23 септември 1991 г. е наложено ембарго върху цялата територия на бивша Югославия. Решено е да бъда предадена молбата на българските власти македонското вътрешно ведомство да контролира издаването на подобни пълномощни от други ведомства, за да бъде избегната и най-малката вероятност за извършване на нелегален трансфер на оръжие. В заключение чрез това неофициално посещение се заявява, че България и българското правителство имат най-голямо желание да помогнат на Република Македония и са готови да го сторят веднага, след като международните норми и политическата ситуация позволят подобен род помощ.

Текстът е от том първи от изследването "Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация" - един проект, финансиран от фондация "Америка за България". Премиерата на това издание ще се състои през месец октомври тази година.