Едвин Сугарев
В деня на неговата пресконференция новоформираното “динамично мнозинство” на БСП, ДПС и Г-12 дискутира поисканата от Доган оставка на председателя на НС Стефан Савов. Отказът да докладва пред премиера в течение на цели две седмици нажежава обстановката и отприщва компроматната истерия в жълтите медии. Самият доклад завършва с фиаско: версията на Бриго Аспарухов е разобличена като дезинформация, Филип Димитров и Николай Слатински искат неговата оставка, докато Желю Желев и ген. Андреев правят всичко възможно, за да спасят любимия си генерал. “Не, само това не!” – е спонтанната реплика на д-р Желев, когато бива поставено искането Бригадир Аспарухов да напусне своя пост. Самият генерал още в началото признава: “Ние не обвиняваме г-н Мишев в престъпление, нито в помисли за престъпление” – очевидно забравил за думите си “крадецът вика – дръжте крадеца” по адрес на цялото правителство. Дори колегата му от ДС Иван Палчев признава, че този израз е “некоректен”, а действията на самото правителство – “напълно правомерни и коректни”. В крайна сметка всички се обединяват около идеята, че ген. Аспарухов е допуснал тежък гаф и трябва да се извини публично на своя премиер; Филип Димитров се съгласява, но не оттегля искането си за оставка на генерала.
Текстът на извинението му е редактиран от всички присъстващи и Бриго Аспарухов го произнася пред националните медии. Събраните държавни мъже си дават дума след поднасянето на извиненията да не дават повече повод неприятния инцидент да бъде раздухван от пресата. Само дето не става така. Случаят е приключен, но компроматът едва сега започва. Пръв нарушава джентълменското споразумение ген. Андреев, който споменава не само случая, но и държавата Македония. Два дни след това Желю Желев твърди в интервю пред “24 часа”, че обвиненията срещу съветника Мишев били сериозни. Това принуждава Филип Димитров да заяви публично, че българският президент лъже. Следва още по-нагла лъжа в предаването “Панорама”по БНТ: според българския президент не само че обвиненията срещу Константин Мишев били тежки, но и били дотам основателни, че д-р Желев трябвало да направи компромис със съвестта си, за да спаси достойнството на премиера. Пропуска се дребният факт, че един президент изобщо няма право на компромиси със съвестта си, когато става дума за националните интереси на страната.
Връх на всичко е интервюто на самия ген. Аспарухов в “168 часа” под знаменитото заглавие “Пипнаха Мишев на дупката”, в което се правят долнопробни намеци като следния: щом от македонска страна една фирма е получила лиценз, значи някой е гарантирал за това. Всичко се гради върху презумпции от рода на: “Ами ако сделката беше станала?” Генералът прекрасно знае, че лъже, тъй като сам е разказал в своя доклад как и въз основа на какви критерии македонската страна е търсела фирми без никакви протекции от никого, а също как, кога и от кого е даден лиценза. Естествено, това не му пречи. Както и нищо не пречи на Димитър Йончев, също присъствал на срещата с президента, да попита публично Филип Димитров колко е изкярил.
След тези изказвания и след осигуреното от “новото мнозинство” решение на Комисията по национална сигурност, че разузнаването е действало “професионално”, Филип Димитров няма друг изход, освен да поиска действията на НРС да бъдат обсъдени в парламента. Само че същото това “ново мнозинство” обръща искането на премиера с главата надолу. Разгледани са не действията на НРС и неговия шеф, а тези на премиера и неговият съветник. По повече от странното предложение на новия парламентарен шеф Александър Йорданов, парламентарната група на СДС напуска заседанието. Бриго Аспарухов се превръща в бурно аплодиран герой на деня. БСП и ДПС гласуват решение, според което премиерът и неговия съветник са създали условия да бъде застрашена националната сигурност на страната. Нищо, че по същото време македонското Министерство на външните работи изпраща нота, в която се протестира срещу безотговорните изказвания на генерал Аспарухов, и в която дословно се заявява, че “досега не е сключен нито един договор за доставка на оръжие”. Нищо, че при официалното си посещение у нас на 19 октомври македонския министър на отбраната Владо Липовски публично заявява: “Нито един български ремък от пушка не е влизал в Македония”. Очевидно за новото мнозинство в българския парламент интересите на икономическите групировки тежат повече от истината.
С този вот на практика е гласувано недоверие на кабинета на Филип Димитров. Никое правителство не би могло да просъществува с такова петно върху своя авторитет. Ясно е, че вече няма мнозинство, което да го поддържа. След решение на кабинета и ПГ на СДС се прави единствено възможното – иска се вот на доверие. Резултатът е известен. Акцията срещу правителството на СДС е постигнала целта си. Следва безвремието на Беров – златното време за българската мафия; времето, в което корупционните практики се развихрят с пълна сила и на най-високо равнище. Подлият сценарий, граден върху организираното от спецслужбите мнимо обвинение в незаконна оръжейна сделка, е успял, превратът е реализиран, а бъдещото развитие на България – с хоризонт от поне няколко години – предрешено.
БСП постига целта си – да управлява, без да носи отговорност за управлението. Спокойно изчаква да й дойде времето, в което да се върне във властта с абсолютно мнозинство – и отваря широко вратите към поредната национална катастрофа, настъпила с масови фалити на банки, гигантска хиперинфлация и заплати в размер на няколко щатски долара месечно. Доган става мандатоносител и скоро започва да се хвали, че отдавна е милионер, и то „в зелено“. Бриго Аспарухов остава начело на НРС чак до 1997. Пак дотогава всички реформи са блокирани, но затова пък никнат като гъби банки и кредитни милионери. България, която в началото на прехода към демокрация бе редом с Чехия, Полша и Унгария, бавно се плъзга към опашката на страните от бившия източен блок. С което и разочарованието на хората е гарантирано. Така тихия преврат от 1992, изграден върху фалшивите обвинения за оръжейна сделка с Македония, подпечатва българската национална съдба – и предначертава олигархичния модел на българския преход.
Текстът е от том първи от изследването "Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация" - един проект, финансиран от фондация "Америка за България". Премиерата на това издание ще се състои през месец октомври тази година.