Вотът в ООН като петно на Роршах

Една от големите политически интриги на годината приключи изненадващо бързо и с изненадващо единодушие. Новият генерален секретар на ООН ще е португалецът Антониу Гутериш.

При първото гласуване с обозначаване на страните с право на вето в Съвета за сигурност той събра 13 от 15 гласа. В четвъртък ще бъде направен опит и последните две държави, които се въздържаха, да го одобрят и той да бъде обявен за наследник на Бан Ки Мун с пълно единодушие, т.е. без формално гласуване.

Международната общност би трябвало да аплодира.

Най-вече защото в момент на засилено напрежение между Запада и Русия (да не забравяме и нервите около действията на Пекин в Южнокитайско море) то не блокира избора в ООН. Сроковете са спазени, новият лидер добре познава организацията отвътре и има достатъчно време да сглоби екипа си, за да заработи нормално от 1 януари 2017г.

Но Гутериш – или който и да бе избран, включително Кристалина Георгиева и Ирина Бокова –

едва ли има основание да се гордее с процедурата, чрез която победи

Единствената промяна в опита да стане процесът по-прозрачен, бяха изслушванията пред Общото събрание. Това неатрактивно събитие е с нищожна практическа стойност.

Гласуването е на съвсем друго място и от него дори не научаваме коя от овластените 15 държави в Съвета за сигурност какво е очаквала от бъдещия лидер на най-голямата световна организация с бюджет над 5 млрд. долара, десетки хиляди служители и над 100 военни "сини каски", как е разпределила предпочитанията си в отделните кандидатури и защо. Да не говорим за това, че като част от оформянето на баланса на интереси около избора се водят преговори за това кой да оглави важни комитети и отдели на ООН, за които дори не сте чували.

Разбира се, че е важно да знаем какви са позициите на всяка от петте държави с право на вето – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай, какво одобряват и какво не приемат, но официално не е известно дори кои от тях са пуснали червените бюлетини за Георгиева и Бокова. А нима не бихте искали да научите защо и как е пуснала гласа си и Венецуела, например?

В четвъртък сутринта валят критики и оправдания, че за кампания на Георгиева просто не е останало време, но никой не повдига въпроса как само за 5 дни е успяла да събере 5 "за" и 3 "без мнение" от 15-те в Съвета за сигурност. Или защо след много месеци кампания Бокова замръзна във финалната фаза на 7 гласа "за" и приключи с 9 "не". Кои конкретно са тези държави и какво одобряват или не одобряват, поне

за да си направи анализ и изводи България

и да си спести в бъдеще саркастични туитове "Това е пример как са не се прави мултилатеризъм, който ще се изучава в школите по дипломация".


Конкурсът за това работно място е така общо формулиран, че по правилата през 1991г. изведнъж се оказва, че някой е вписал сред кандидатите постоянният представител на Норвегия в ООН, докато от месеци се състезава премиерът на същата страна Бру Харлем Брунтланд.

Може би това бе конкурс, за който България няма класа, след като е спорно дори дали има някакво регионално влияние. Но със същото основание може да се пита наистина ли е толкова класно това състезание, в което

13 състезатели тичат по терена при неясни правила и 15 съдии им показват жълти и червени картони за неизвестно какви нарушения

Един поглед върху финалното предварително гласуване е достатъчен, за да покаже и други спорни моменти. Няма фази на елиминиране, например, така че до последно се състезават 10 души, а не трима или двама. Ако разгледате разпределението на гласовете, ще видите, че 15 държави са пуснали за кандидатите 63 бюлетини "за" и 93 "против".

Отсъствието на срокове за приключване регистрирането на кандидати и допускането това да става до последния момент (да, това може да стане и в следващите часове преди да е окончателно одобрен Гутериш) наглед предоставя повече гъвкавост. Но в същото време оставя зад кулисите кампании за лобиране, продължаващи месеци наред преди изобщо да станат публични кандидатите зад тях.

Нали не вярвате, че на Кристалина Георгиева ѝ е хрумнало да се кандидатира в края на септември, а не че – както писа не една медия – е водила сондажи и е събирала подкрепа поне от януари насам? Също така е лековерно да се приеме като спонтанна подкрепата за нея от няколко централноевропейски държави.

За

сценария "време е жена от Източна Европа да оглави ООН"

си заслужава да се говори съвсем отделно, защото крайният резултат е красноречив. Към момента това прилича повече на дипломатическа димка, маневра за отвличане на вниманието, предизвикване на разнобой в Източна Европа и задръстване с кандидати – 9 от 13 претенденти и 4 от 7 жени са от района.

Посланието от неуспеха на този сценарий е, че концепцията за ротация на генералните секретари между различни райони на планетата изглежда изчерпана. В бъдеще претендентите ще трябва да бъдат подходящите личности с нужния опит и осигурена подкрепа от САЩ или Русия.

Също така би било редно да се коментира в каква роля се оказа България и да се направи, доколкото е възможно, ясно разграничение, че подкрепата за Кристалина Георгиева от Централна Европа изглежда преди всичко като признание на качествата ѝ като мениджър, а не за тежестта на българската дипломация.

Очакванията бяха към нея, не към България

по същата логика, по която очакванията вече са Антониу Гутериш, а не Португалия, да ръководи добри ООН.

В този смисъл страстите в България около Бокова и Георгиева, както и замерянето в последните часове с обвинения и искания на масови оставки, заради това че "се изложихме пред чужденците", е обичайното упражнение по създаване на политическо напрежение и инкасирането му във все по-уродливата българска реалност. Получава се същото като с рокерите на Путин – пристигнаха шепа "Нощни вълци" и това бе достатъчно да се взривят от коментари социалните мрежи и медиите и групи българи да рита и бие хора.

В крайна сметка конкурсът за генерален секретар на ООН премина при такива условия и толкова извън контрола на България, че българските политици, анализатори и медии се оказаха като подложени на тест на Роршах – показват им едно мастилено петно и всеки вижда в него каквото си иска.

А нека припомним за какво се използва този тест: "Някои психолози използват този тест, за да се опитат да проучат личностните характеристики и емоционалното функциониране на пациентите си. Употребява се за диагностициране на разстройствата на несъзнателните мисли и различаването на психотичното от непсихотичното мислене в случаи, в които пациентът не е склонен да показва открито психотично мислене."