Първанов ревизира Младенов и истината, изпусната от него

Има един миг в най-новата ни история, който действително е моментът на истината, защото е казана от когото трябва и когато трябва. Истината, изречена веднъж, но погребана след това под тоновете лъжи и манипулации съвсем съзнателно.

Тази истина се изплъзна от устата на самия нов генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов, който се опита да бъде откровен в оценката си за социалистическото наследство и го нарече „апокалиптично”

На 11.12.1989 г., в резиденция “Бояна” започва Пленум на ЦК на БКП. Доклад на тема “За състоянието на страната” изнася Петър Младенов. В него той говори за дълбока деформация в обществото и в системата на управлението, за стагнация в икономическото развитие на страната, увеличение на инфлацията и влошаване жизненото равнище на народа, за застрашително нарастване на външния дълг, за упадък на основните морални принципи и за намаляване доверието в партията.”

Особено цветисто ( и правдиво) Младенов рисува картината на провала в селското стопанство, илюстрирайки неговата неефективност с примерите от реалността на пълния крах на ТКЗС и агропромишлените комплекси, познати на всеки потребител, принуден да купува вносни картофи, лук и чесън ( когато ги има изобщо по магазините).

Оказва се обаче, че 20 години по – късно, не друг , а президентът Първанов лъже откровено в очите младите хора на България за състоянието на същата тази социкономика. На 8 ноември, на кръгла маса със студентите от УНСС, той ревизира истината в типичния за пропагандната на партията му начин.

Сигнал за този факт подаде по БНТ Евгений Михайлов. Забелязал е нещо, което определено скриха от нас в преразказа на неговата изява. Заинтригуван, отворих президентския сайт. Там няма нито дума за онзи пасаж, в който той лъже за онова, което Младенов беше принуден откровено да признае, за да обоснове свалянето на Живков.

Не открих нищо никъде. Не и в централните медии. Намерих само едно изречение в регионалния печат, във в. „Струма”:

„Президентът Първанов отбеляза, че освен че са бавни, проблемът на реформите у нас е, че са сгрешени. Той посочи, че за разлика от другите страни от Източна Европа в България реформите започнаха с ликвидация на селското стопанство и с реституция и дълго време след това беше осъзнато, че трябва да се прави и приватизация”.

Междувременно по RE:TV показаха запис от „липсващата” част от говореното на Първанов пред студентите. Направо зяпнах ( не че не очаквам това от него) : дума по дума в наши дни Първанов повтаря дългогодишните пропагандни клишета на партийните агитатори за разрухата, която е донесла на икономиката…демокрацията. Това е, което заявява на практика.

Това не е „ изгряващата” партийна звезда в зората на 90-те Първанов от битките му за Кърджали като пратеник на БСП ( наречени от него самия „сталинградски”). Това не е Първанов от митингите срещу НАТО, които той водеше. Това не Първанов , оглавил партията след краха на Виденов. Това би трябвало да е Президента Първанов, който не би трябвало да лъже точно онези, които не са били свидетели на истината.

Издайнически гузно е, че тези лъжи са „пропуснати” в иначе доста подробното резюме за казаното от него, публикувано на официалния му сайт. Няма ги и в същото толкова подробното описание на тезите му в агенция „Фокус”. Значи си дават сметка, все пак, че чисто партийната му изява не му отива на претенциите за надпартийност.

И няма кой да го спре! А точно за такива негови пагубни деяния трябва да му бъде потърсена сметка политически, когато трябва да се обоснове с какво Г.Първанов е вреден за демокрацията