Банковият фалит на България - част четвърта

2. Разграбването на „Балканбанк“

„Балканбанк“ е създадена през 1982 г. под името “Транспортна банка” – с цел обслужване най-вече на каростроителното обединение „Балканкар“. Нейните лоши кредити са 655 на брой, като според заключението на синдиците 98.9% от вземанията на банката са безнадеждни. От тях 88.6% нямат никакво обезпечение или пък ако имат, то е незначително.

"Балканбанк" е емблематичният пример за тотално обвързване на една държавна банка с частна групировка – и превръщането й в нещо като дойна крава за нейните структури. В случая групировката е Мултигруп, а банката държи рекорд с мащаба на проблемните и лоши кредити, раздавани на нейни фирми или на фирми, икономически обвързани с тях.

Шестнадесет длъжника с проблемни кредити формират 71,42 на сто от кредитния портфейл на "Балканбанк", като общата сума на тяхното кредитиране възлиза на 26 573 006 000 лева. Седем от тези лоши длъжници са фирми, принадлежащи пряко или непряко към икономическата империя Мултигруп. Те формират 33,6 на сто от кредитния портфейл на банката на стойност 12 505 413 000 лв. Заедно с принадлежащите към Мултигруп по-дребни длъжници, общите задължения на групировката възлизат на 14 234 000 000 лева. При това от тях само 694 328 000 лв са редовно обслужвани. Останалите са съмнителни "А", съмнителни "Б" и безнадеждни. Последните възлизат на 5 658 172 000 лв.

Най-големите длъжници са:

1. "Балканинвест" АД дължи 5 093 378 000 лв. Близкият и обвързан с Мултигруп "Селена холдинг" АД, оглавяван от бившия депутат Асен Мичковски, държи 90 процента от капитала на това дружество, а отпусналият кредита Иван Миронов е член на съвета на директорите на "Селена холдинг" АД  - и също е акционер.

2. "Дисконтова къща" АД дължи 2 970 839 000 лв. Това е финансова структура на Мултигруп, известна като цесионер по прочутата сделка за дълговете на "Химко" и „Кремиковци“ към "Булгаргаз".

3. "Ер Виа" АД дължи 1 098 389 000 лв. Мултигруп няма пряко акционерно участие, но изцяло контролира компанията. Банкерът Миронов има лично дялово участие в нея.

4. "Индустриал М" АД дължи 1 110 294 000 лв. 45 процента от капитала се държи от Мултигруп, 15 процента - от Румен Сербезов, топмениджър на Мултигруп и председател на съвета на директорите в тази фирма.

5. "Авицена медикал" ООД дължи 795 654 000 лв. Тя е собственост на Мултигруп чрез подставени лица. В тази фирма до ноември 1995 г. съдружник е и синът на Иван Миронов.

6. "Балкан машинъри" АД дължи 583 700 000 лв. Контролният пакет от акции се държи от "Кредитна банка" АД и "София Инс" АД.

7. "Балкан агро" АД дължи 444 344 000 лв. Контролният пакет от акции се държи от "Кредитна банка" АД, "Мултигруп България" АД, "София Инс" АД и други фирми на Мултигруп.

Много от тези кредити са предоставяни при преференциални условия и многократно разсрочвани. Кредитните взаимоотношения с банката се разиграват като сложни многостранни схеми, при които фирми от групировката взаимно си гарантират кредити, прехвърлят задължения, предоставят обезпечения и прочее. Възможностите на "Балканбанк" да предприема действия срещу неизправните длъжници се блокират дори и след отстраняването на Иван Миронов, тъй като повечето договори са юридически неперфектни, липсва документация, има укриване на информация от страна на управление "Счетоводна отчетност".

Един пример от многото, посочени в експертния анализ за състоянието на банката, доказва изобретателността, чрез която "Балканбанк" бива ограбвана. Схемата е следната: "Индустриал М" взема валутен кредит от банката. С него купува плетачни машини от "Вениса естаблишмент" /също фирма на Мултигруп/. Залог за кредита са самите машини. Те обаче са отдадени за ползване на лизинг на осем държавни фирми. По-късно с две от тях – "Нитекс" - ЕАД и "Преспа" - ЕАД, "Индустриал М" учредява смесени дружества, използвайки като апортна вноска дължимите, но непогасени лизингови вноски на държавните фирми. В същото време кредитите на "Балканбанк" не се обслужват и са класифицирани като големи и безнадеждни. "Индустриал М" преминава на обслужване към "Кредитна банка" с цел да не бъдат контролирани неговите постъпления и "Балканбанк" да не бъде в състояние да събира служебно задълженията. Привлеченият капитал многократно надхвърля капитала на самото дружество. Брутната експозиция на банката към него надхвърля както обезпечението по кредитите, така и най-високия допустим финансов риск. Тази експозиция не се покрива от залога, тъй като машините са амортизирани и морално остарели, а освен това демонтирането им би направило невъзможно следващо монтиране. Обявяването на "Индустриал М" в несъстоятелност не може да донесе постъпления, тъй като дружеството няма имущество.

Въпреки многото доказани прецеденти на пладнешки грабеж от подобен тип структурите на Мултигруп неизменно са привилегировани партньори, посредници, контрагенти и изпълнители при други дейности, извършвани от банката - и винаги при условия, неизгодни за самата нея. Примерите в това отношение са много:

1. "Дисконтова къша" АД и "Вениса естаблишмънт" са финансови посредници на външните и на вътрешните пазари. От тях се извършват например сделките с брейди-облигациите, които изключително утежняват финансовото състояние на "Балканбанк". Пак през тях и през "Балкан машинари" АД (съвместна фирма на "Балканбанк" и Мултигруп) минава валутното кредитиране на "Балкан холдинг" АД, в ущърб както на банката, така и на холдинга.

2. Инкасовата дейност на "Балканбанк" се извършва от "Балканинкасо" АД, в която Мултигруп държи контролния пакет акции.

3. Доставката и обслужването на автомобилния парк на банката се извършва от фирми на Мултигруп.

4. Информационно-компютърното и електронно-картовото обслужване се осъществява от "Банк хай сис" ООД и "Балканкарт" ООД – съвместни дружества на "Балканбанк" с Мултигруп.

5. Мултигруп и "Балканбанк" са образували ред съвместни дружества като "Балкан машинари", "Балканмийт", "Балканмилк", "Балканкарго", "Балканагро" и прочее, при което ползите за банката са крайно съмнителни.

Изброените дотук факти говорят, че "Балканбанк" е била експлоатирана като безпроблемен източник за финансиране и механизъм за преливане на държавни пари в частни сейфове от Мултигруп, което е причинило огромни загуби и е довело банката до фалит. При тази ситуация адекватният въпрос, на който би трябвало да отговори прокуратурата, е не защо е арестуван Иван Миронов[1], а защо е освободен – и защо при загуби в размер на милиарди в една държавна банка, той на всичкото отгоре успява да осъди държавата за този арест.

Той между впрочем овреме се е погрижил за своето бъдеще. Според доклада Добрев „през последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД, Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.щ.д. на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов (съпругата и двамата му синове) се е установило постоянно във Вашингтон - САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.“[2]

3.      Първа източна международна банка или банката на мутрите

Едва ли има по-типичен пример за действията и политиката на "банковия елит" избран да управлява финансите и икономиката в страната преди и след 10 ноември.

Банката е създадена на основата на държавния банков клон в Кремиковци, преобразуван в изпълнение на ПМС № 19/май 1989 г.  и протокол № 19/20.08.1989 г.  на УС на БНБ в самостоятелно акционерно дружество.

С протокол № 42/25.10.1989 г. УС на БНБ прекратява (явно моделът е партийна директива) дейността на кремиковския клон, без да извърши ликвидация и разчитане с държавата и прехвърля без ОЦЕНКА активите и пасивите на акционерното дружество[3].  Утвърждава устав, определя уставен фонд в размер на 9 820 000 лв.  (без да съобрази, че към момента този капитал се намира във вид на движимо и недвижимо имущество, а не както се удостоверява пред съда с писмо № 1561/18.11.1989 г.),   разпределя го в акции и решава 80% от тях да бъдат предложени за продажба на "местни юридически лица".  Към момента нито МС, нито УС на БНБ са имали законно основание да извършват такава форма на раздържавяване.  По-късно става пределно ясно, че това е само една стъпка за създаване на условия за отдавна предвидена приватизация, която представители на БНБ в Общите събрания на банките не само не са скривали, но са я препоръчвали[4].  Това е била политиката на ръководството на Централната банка[5].

И така на 14.08.1990 г. с подписа на Иван Драгневски (№ 10-467/август 1990 г.) националната банка прибързано (поради факта, че в същия момент във ВНС се обсъжда текста на мораториум върху продажбата на държавно имущество, в това число и на акции и спиране преобразуването на фирмите в акционерни дружества) продава акционерния си дял в ПИМБ на така наречената шведска фирма "Василка" и банката се превръща от 100% държавна в 70% частна.[6] На 18 октомври 1990 г. общото събрание на банката взема решение за увеличаване на капитала на 20 000 000 лева и за преименуване на банката – та вече се казва „Фърст ист интернешънъл банк“, а държавното участие продължава да се топи – въпреки че в това общо събрание участва и представителя на БНБ Ст. Гигов[7]. Това продължава в същия ред докато стигне според някои публикации до 2% държавно участие.

За това как БНБ е упражнявала контрол върху дейността на банките и как предпазливо са обслужвани определени интереси показва уникалната по своето съдържание кореспонденция на директора на Първа източна международна банка с проф.  Т.  Вълчев и с началника на у-ние "Банков надзор" (писма № 1682/13.01.1992 г.[8] и № 1722/22.01.1992 г.[9]  и № 1812/27.02.1992 г.) и един повече от странен неофициален отговор на проф. Вълчев до директора на банката Горан Горанов[10]. Едва ли може да се намери друг по-подходящ пример за олицетворяване политиката на Националната банка от 1990 г.  насам и отговорността й за финансовата катастрофа днес.  За всеки става ясно, че в Националната банка и преди всичко в "Банков надзор" и Валутно управление са поставени не случайно определени хора, които е следвало да бранят определени интереси, свързани с "големи пари".  Всъщност директорът на ПИМБ има за цел да уведоми председателя на банката как предишното ръководство на Националната банка през 1990 г.  е продало акциите си на т.н.  шведска фирма "Василка" с ангажимент в последващо увеличение на капитала да закупи отново акции.  Най-наивно се обяснява, че в отсъствието (защо пък не и "по време на осигурено пътуване в чужбина") на директора Горанов през юли 1991 г. председателят на Управителния съвет и представляващ "Василка" г-н Юлиан Алексов си саморазрешава кредити, които не погасява – и дългът му към 31.12.1991 г.  заедно с лихвите възлиза на 1 690 390 щатски долара и 12 707 847 лв.  при капитал 11 125 000 лв. 

И числата, и фактите едва ли имат нужда от коментар.  Вместо сам да приложи мерките, предвидени в чл.8 от действащия Правилник за банките и цитирания в личното си писмо до директора на ПИМБ проект на ЗБКД (чл.53), проф.  Т.  Вълчев препоръчва да се придържат към "международната практика, която е намерила отражение" в новия проект на закона и че доколкото знаел, „Банков надзор“ имал намерение да предприеме нещо във връзка с писмата.  А що се отнася до увеличение на капитала, БНБ засега "временно не разрешава да се увеличава капитала на държавните банки, за да се избегне скрита приватизация[11]", но нямала намерение да ограничава частните банки. А това, че в писмата директно е посочено как държавната банка е превърната в частна, изглежда изобщо не тревожи проф. Вълчев.

След подозрително мълчание, включително и след три поредни писма с № 17-00-0518, отправени от МФ в периода от месец септември 1993 г. до 26 януари 1994 г.,  "Банков надзор" с писмо № 00068/23.02.1993 г.  уведомява банката, че БНБ "е приела, че на ПИМБ е дадено разрешение да извършва банкови сделки в страната и чужбина", като препоръчва да приведе размера на капитала си в минималните изисквания.  По същество с това "Банков надзор", без да има законни основания, легитимира дейността й. Всъщност обаче далеч преди това съгласие, на общо събрание, отразено с протокол № 6 от 15 февруари 1993 г., акционерите вземат решение за увеличение на капитала до 500 000 000 лева.[12]

Независимо от съществуването на държавно участие през периода от 1989 г., ПИМБ е увеличила неколкократно капитала си чрез продаване акции на приносител – което всъщност е една от удобните форми за легитимиране на мръсен капитал.

Един преглед на протоколите от общите събрания на акционерите и решенията на управителните и надзорни съвети показва множество неправомерни действия, незачитащи законните права на акционерите. По-късно отстраняването на фирма "Василка" чрез силови мерки с помощта на известна охранителна фирма и шумно обявеният съдебен спор всъщност има за цел да прикрие фактите.  Тъй или иначе никой не научава резултата от този спор.

В банковите среди ПИМБ е известна като банката, “изпрала” средствата на ЦК на Комсомола и богатото ТНТМ, затова в нейните ръководни и учредителни тела изобилствуват имена на видни комсомолски дейци. Такъв е например   Евгений
Узунов – бивш секретар на ЦК на ДКМС, който става изпълнителен директор на ПИМБ, а след това бива избран с гласовете на БСП за подуправител на БНБ, след което пък е приютен от Сергей Станишев в Изпълнителното бюро на НС на БСП – и става един от шестимата негови секретари.  Такъв е и Иво Георгиев – бивш секретар на РК на ДКМС в Кремиковци, последователно избиран за член на управителен и надзорен съвет на ПИМБ, представител на “Макском холдинг” в Общите събрания, който по-късно става и  изпълнителен директор на “Елитбанк”.  Знае се, че последната е образувана от легализирания от ПИМБ капитал – като и двете банки са свързани с “Макском холдинг”.

ПИМБ е емблематична и в още едно отношение: като  банката на мутрите. Във връзка с необходимостта на силовите групировки да легитимират престъпно придобитите  си капитали, в доклада на МВР, изготвен от Николай Добрев във връзка с банковата криза, се подчертава следното:  “Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действуваща под прикритието на ЗПАД “СИК” и “Интергруп” АД.” Всъщност обаче освен “Интергруп” и “СИК”, в ПИМБ участвуват и фирмите ”Бухал” на Рахмат Сукра, “Омега” на Румен Николов - Пашата и др.

Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвуват Младен Михалев-Маджо[13] и Венцеслав Стефанов[14], които после формално се оттеглят.  Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки – тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада.
Фактът, че парламентарната група на БСП избра измежду 17 кандидатури за подуправител на БНБ  точно тази на Евгени Узунов (след едно инфарктно осемчасово заседание и при явното нежелание на тогавашния управител Любомир Филипов да се ангажира с тази кандидатура) говори достатъчно ясно за дълбоките корени на обвързаността между социалистите и тази първа “комсомолска” и мутренска банка. Споменатата обвързаност между впрочем скоро е реализирана и на дело, като ПИМБ е извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото  й състояние е по-тежко от това на някои банки, спрямо които е приложена тази мярка.  

При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата.  С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв.  от ДСК тя е втората поред (след Бизнесбанк) в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители.  При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.  При това положение едва ли могат да бъдат учудващи подозренията за преки връзки на видни фигури от БСП с банката - и то не само от средите на т.н.  “комсомолски кадри“.

4.      Стопанска банка като кредитор на престъпния свят

Банката е учредена през 1987 г.  и няма пререгистрация по изменения през 1989 г. Правилник за банките и изискванията на преходните и заключителните разпоредби на УСД.  Това е банката, която до 1990 г. финансираше плановата икономика с инвестиции от Държавния фонд за кредитиране.  До 1994 г.  председател на УС е Цветан Петков - бивш член на ЦК на БКП.

Банката е рекордьор по отрицателна капиталова адекватност: -56,61%, а по отношение на чистата загуба в размер на 9 002 000 000 лв. отстъпва само на Балканбанк.  Изцеждането на тази банка, контролираща близо 40% от националната икономика, минава през наливането на пари в губещи предприятия – губещи благодарение на схемите на сенчестата икономика, на споменатия вече ”ефект на паяка” чрез заставане на входа и изхода на предприятието. Над един милиард лева дължи на Стопанска банка “Кремиковци” АД, с подобен размер са дълговете на БГА “Балкан” и военно-промишления комплекс.

Стопанска банка би могла да бъде квалифицирана като типична жертва на страха от реформи и инерцията на плановата икономика, ако не беше една специфична нейна особеност – повече от странната щедрост към представителите на престъпния свят.  Например към края на 1995 г. отпуснатите и несъбираеми кредити за известния контрабандист Живко Томов – Фашиста надхвърлят 200 млн.  лв.; длъжник на банката е не по-малко известния в криминалните среди Иван Кочев – Чомбе.  Най-фрапиращ обаче е случая с криминално приватизираното акционерно дружество “Булгарллзинг” АД, свързано с „кръстника“ Иво Карамански и Лора Виденлиева – една дама, също доста популярна в престъпния свят.

Някогашният монополен лизингодател “Булгарлизинг”, намалил благодарение на незаконни операции на своя управител Димитър Тадаръков акционерното участие на държавата от 82% на 30.9%, е взел валутен кредит от  Стопанска банка под № 466/1993 г.  в размер на 23 млн.  щ.д. Кредитът е необслужван и към края на 1996 г. задълженията на “Булгарлизинг’ надхвърлят 30 млн.  щ.д. с левова равностойност над 715 милиарда лева. Използвана е мащабна финансова операция, благодарение на която Тадаръков откупува на вторичния пазар задълженията на редица държавни предприятия към “Дойче банк” и “Сосиете Женерал” - Франция в размер на 76 321 321 щ.д.  за 22 726 497 щ.д.  или 29,78% от стойността им.  Придобил правата на кредитор обаче, той предявява искове към същите тези предприятия в стопроцентов размер, внася искове за несъстоятелност или за размяна на дълг срещу собственост, сключва цесинони договори за техните задължения и прочее.  Освен необслужваните задължения към Стопанска банка, “Булгарлизинг” АД дължи над 100 млн.  лв.  на банката. Извършената през февруари - август 1995 г.  финансова ревизия в “Булгарлизинг”[15] е констатирала ред финансови престъпления, по които прокуратурата би трябвало да вземе отношение – но това, както е обичайно в такива случаи, просто не се случва.

Вместо да обслужва задълженията си към Стопанска банка, Димитър Тадаръков  инвестира в приватизационни фондове. Въпросът защо никой не е направил нужното да потърси по съдебен път неговите задължения, завлекли най-голямата ни индустриална банка в блатото на фалита, си остава висящ.

 Текстът е част от том първи от изследването "Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация" - един проект, финансиран от фондация "Америка за България". Премиерата на това издание ще се състои на 19 октомври 2016 г. от 18.30 часа в Съюза на архитектите