01/11/2016

             /ръкопис, намерен  случайно в едно декласифицирано досие/

     Винаги, когато се зададе т.нар. Ден на народните будители, ме хваща яд.      За какви будители  - а и кого ще да будят, между другото - става въпрос? За онези ли хаирсъзи говорим, дето щели да събарят султана, да освобождават зорлем  някакво си Отечество, а? Или за ония, уж Божем просветените като Паисия и Софрония Врачански, които само бутат фитилите на младите нехранимайковци да зарежат дом и семейство, да се върнат от странство учили-недоучили и да хванат Балкана. За резил на родата им!

     То Раковски ли беше или Бенковски, все тая, Дякона Левский, Каблешковият Тодор, разни Ботевци, Каравеловци и тям подобни – зер писали се апостоли, санким  с кръст и хоругви ще водят битката, ама не! Клетва се клели върху Евангелието плюс кама и пищов отгоре – сещате ли се защо? Да почернят хубавата ни татковина, това им се прищяло. И къде, мислите, наченали тази завера? По кръчмите в Браила, разбира се, къде другаде, сам оня с брадата и високото чело си го призна черно на бяло: „Тежко, тежко вино дайте, пиян дано аз забравя, туй що глупци вий не знайте позор ли е или слава!”

      Аз ли не знам кое е позорно? Ами какво е например -  вместо да си подхванеш кротко бизнеса, да натрупаш пара, някоя и друга далаверка да завъртиш с правилните люде, та като закрачиш по чаршията, всеки да ти сваля капа – да вземеш, че да се юрнеш по горите с байрак и пушка в ръка и да те гръмне редовният аскер? Или ти да се гръмнеш като онова младото в Русчук на пристана, Ангел Кънчев май го думаха. И то защо – да не попаднел в ръцете на законната власт, моля ви се!  Не ще да е била чиста съвестта му, мисля...Или пък да вземем другия младок, Панайот Волов, шумналията. Защо не остана във Европата бе, келеш, предлагали ти добра службица, пари, спокоен живот по европейски, ала ти – йок, ще се върна да освобождавам Българията от турския тоталитаризъм, ще се бия за демокрация и народовластие! И какво стана – удави се в Янтра, нали? Хак му е...

      То хубаво им думаше Кириак Цонев..., не, чакай, май беше Кириак Стефчов – няма значение, и двамата са хора на Държавната ни сигурност, единия го осветли комисията „Вазов”, другия – комисията „Костадинов”. Та право казваше той: абе къде сте тръгнали револуция да правите, Негово величество бащицата /Тато/ султана да сваляте, режима да сменявате, парламентарна република да ми строите, хаймани с хаймани! Будители ми били -  я се вижте, ни джип карате, ни  хотелче имате, нито бодигардове ви пазят, а за далавера хич не ви бива...Бре я си налягайте парцалите!

     Какви будители сте вие, завалии, по-скоро сте будали.

     Хай със здраве! И честит ви празник!

     Ха-ха-ха!...

                                                          Подпис: /все още не се чете/

София,

1 ноември 1876,  1 ноември 1879, 1 ноември 1944, 1ноември 1989, 1 ноември 1997, 1 ноември 2001, 1 ноември 2005, 1 ноември 2009, 1 ноември 2012, 1 ноември 2013, 1 ноември 2014, 1 ноември 2015, 1 ноември 2016, 1 ноември...

                                                                  Преписал:  Крум СЛАВОВ