България все още страда от травмата на прехода

Тишината по улиците на българската столица тази седмица говори много за дълбоката раздвоеност на тази нация към демокрацията.

Макар че вторник бе 20-ата годишнина от свалянето на комунистическия лидер на България Тодор Живков и началото на демократичните промени тук, денят премина без чествания, докато в Германия почистваха след празненствата по случай 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора - подобно на израилтяните, българите ще трябва да скитат из пустинята в продължение на 40 години, за да се пречистят от греховете на комунизма.

"Изминаха двадесет години и още сме насред пустинята. И ще чакаме още 20 години", каза 56-годишният поет и бивш антикомунистически опозиционен лидер Едвин Сугарев.

България е единствената страна членка на бившия Варшавски договор, която няма институт на националната памет за внимателен преглед на историческите подробности на комунистическото минало, през което според историците хиляди души са били хвърлени в затвора и убити. Сугарев е един от малкото обществени дейци в България, който говори за нуждата от морална оценка на комунизма.

"Чисто формално всичко в България изглежда чудесно - пазарната икономика, човешките права, свободата на словото, многопартийната политическа система, членството в ЕС и НАТО. Това обаче е само параван. Зад него няма нищо", каза Сугарев.

"Хората си получиха свободата, но не знаят какво да я правят, защото им е по-удобно някой да им казва какво да правят, къде да ходят и кое е правилно и погрешно", добави той.

България си спечели репутация на най-послушен съветски съюзник. Живков каза през 1973 г., че България и Съветският съюз "ще действат като едно тяло, дишащо с общи бели дробове и захранвано от единна кръвоносна система".

Въпреки политическите и военните си постижения, България продължава да е най-бедната страна в ЕС със средна месечна заплата от 300 евро, или 450 долара. Страната също така страда от огромен проблем с имиджа си в Европа и годините критики от Европейската комисия за неуспеха й в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Страната стана първата в ЕС, чиито европейски фондове бяха блокирани. Това стана през октомври 2008 г. заради корупция и слаба администрация. Според организацията за борба с корупцията Трансперънси интернешънъл, България заедно с Румъния е най-корумпираната страна в ЕС.

По повечето показатели България се оказва най-недоволна от демокрацията и най-носталгична по комунизма от всички членки на бившия Варшавски договор, следвана отблизо от Унгария, сочат данни на Проекта Пю за общи нагласи, който неотдавна анкетира източноевропейците с въпроси, зададени им през 1991 г. На въпрос за демокрацията 76 процента от българите заявяват, че са недоволни от нея. На въпрос дали пазарната икономика е подобрила благосъстоянието на хората, само 37 процента от българите отговарят утвърдително. А на въпрос за отказа от държавния контрол над икономиката 54 процента от българите го одобряват, спрямо 46 процента от унгарците.

Влиянието на Русия над България се приема като нещо добро от 45 процента от българите - горе-долу колкото в Украйна. Само 11 процента от българите са съгласни, че обикновените хора са спечелили от промените през 1989 г. А на въпрос дали държавата се управлява в полза на всички, 16 процента от българите отговарят положително, спрямо 55 процента през 1991 г.

"Създадохме демократични институции, но ни липсва демократично-политическата култура да ги направим ефективни", каза Петър-Емил Митев, социолог от софийския Институт "Иван Хаджийски" за социални ценности и структури.

Според Митев рухването на старата политическа и икономическа система не е означавало, че е дошъл краят на старите ценности на колективизма. "Сега навлизаме в нова система на основани на индивида ценности и човешки права и т.н. Тази нова ценностна система не може да се създаде изведнъж", каза той. Очертанията на новите, основани на пазара ценности все още са неясни, каза Митев, давайки за пример продажбата на гласове, за която имаше многобройни сигнали на последните избори.

"Трябваха ни 20 години да се отървем от представата, че хората са безпомощни и държавата трябва да прави всичко", каза преподавателят по политология в Нов български университет Евгений Дайнов. Надеждата за българската демокрация е роденото след 1989 г. поколение, каза Дайнов.  "Те са напълно различни, дори спрямо родените през 1985 г. За тях 1989 г. е отдавна, като времето на динозаврите", каза той.

"Те са първото постигащо успехи поколение, което съм виждал. Първото, което не се крие зад митове на безпомощност. Сегашните 20-годишни приличат почти изцяло на връстниците си на Запад, което и беше целта. Не знам откъде са го научили. Може би от американските филми, със сигурност не и от родителите им, които са безпомощни. Отнякъде са придобили представата, че постигането на целите е нещо хубаво", добави той.

Това младо поколение е най-критично към комунизма и най-положително настроено към прехода, каза социологът Митев. Обаче родителите на децата от младото поколение казват, че те са израснали в слободия, а не в свобода.

Едно от нововъзникналите при прехода понятия е "далавера" - печелене на лесни пари по непочтен начин. По-възрастните хора имат отрицателно отношение към далаверата, защото парите трябва да се печелят с труд, но младите, които се чувстват съвсем комфортно в пазарната икономика, я възприемат положително.

"Забогатяването по нечестен път стана част от българския преход и младото поколение се примири с този факт. Това е значима част от травмата на прехода", каза Митев.

На дискусия в Софийския университет по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена трима студенти от публиката, родени през ноември 1989 г., бяха избрани за представители на България в Европейския парламент днес на среща с още 89 европейци, родени в същия месец.

"Не съм чула нищо добро за онова време. Дори човек да е имал пари, не е имало нищо за купуване. Портокали е имало само по Коледа. Ако някой е носел дънки, е бил абсолютна атракция", каза 20-годишната студентка по право Силвия Василева, родена на 10 ноември.

Двайсетгодишната студентка по английска филология от Софийския университет Вяра Панчева каза, че не е сигурна дали комунизмът е бил добро или лошо нещо.

Българите все още са на крайно противоположни мнения за комунизма, така че не е възможно да има масови чествания на 10 ноември, защото това е твърде деликатна тема, каза тя. "Като идея мисля, че комунизмът е нещо добро. На практика обаче е абсолютно неприложим. Лично аз мисля, че демокрацията е за предпочитане", каза Панчева.