ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА МОЖЕ, ПРЕЗИДЕНТЪТ – НЕ

“Играта загрубя, но аз няма да отстъпя” – каза, заел героична поза, държавният глава Георги Първанов.

С цялото си изявление той се опитва за пореден път да манипулира българската общественост както по отношение на различни свои досегашни думи и действия, така и по конкретния случай с още неясната процедура за импийчмънт, която някои партии заявиха, че може би ще поискат.

Първият въпрос е – за коя игра става дума. Политическата игра на нерви, която върви в момента в държавата, е игра, която самият президент провокира съвсем съзнателно. Глупости, ще каже някой, тя започна, след като ДСБ и Атака обявиха, че замислят процедура за предсрочно прекратяване на президентските правомощия, като изтъкнаха различни възможни основания за това. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. С цялостното си поведение и изявленията, които прави от лятото насам, Георги Първанов показва, че е абсолютно наясно с едно нещо – различията по съществени въпроси между него и премиера Борисов са налице и са твърде големи, следователно е въпрос само на време конфликтът между тях да навлезе в решителна фаза. И тъй като очакваното развитие на прокурорската проверка срещу Сергей Станишев ще постави Първанов – като негов политически родител и акушерка на тройната коалиция – в твърде неизгодна позиция за каквато и да било политическа битка, президентът очевидно реши да атакува първи, като избере времето и мястото за това, а не да чака да бъде атакуван от тарана Борисов в подходящо за него време и място.

Вторият важен въпрос е – няма да отстъпи президентът от кое. Според самия него – “няма да има отстъпление от моите политически и граждански позиции”. Е, кои са те? Политическата му позиция в защита на Милошевич и на Саддам още ги помним. От тях ли няма да отстъпи? Гражданската му позиция години наред да лъже съзнателно българското общество, че няма нищо общо с бившата Държавна сигурност, след като има, от нея ли няма да отстъпи? Или няма да отстъпи от принципната си политико-икономическа позиция, че България трябва да стане пълен, сто процентов заложник на руските енергийни изнудвания. Нещо повече, да се превърне в предмостие за руската енергийна експанзия в Европейския съюз? От това ли няма да отстъпи Георги Първанов?

Обикновените хора, когато им предстои да говорят нещо публично, най-често мислят, поне малко, мислят какво точно да кажат, как да го кажат. Но да си президент очевидно е по-лесно, отколкото да си обикновен човек – спокойно можеш и да не мислиш, да говориш с омръзналите вече на всички клишета за това колко си готин и вечно прав, за разлика от останалите. И само да преподреждаш клишетата по начин, удобен и подходящ за конкретния случай.

Но в днешното си изявление с героичната поза Георги Първанов съвсем му е отпуснал края, като твърди, че с предишните правителства е работил много добре, въпреки някои дребни спорове, а с това, видите ли, – не може. Имаше един виц за онази жена, с която цялото село може, само мъжът и не може, та веднага за него се сетих, когато прочетох изявлението.

Но щом казва човекът, сигурно е така. С предишните правителства, за които е ясно че ограбиха страната, че сееха беззаконие и корупция, че неглижираха българските за сметка на руските интереси, а всички ние жънехме мизерия, национален и личен срам и безплодни усилия да вървим напред въпреки тях, президентът очевидно можеше и работеше добре. Всички знаем това. Вместо да се засрами и да си трае по тази тема обаче, той се пъчи и си приписва заслуги, а в същото време се опитва да прехвърли на сегашното правителство отговорността за недобрите им отношения в момента. Ами те ако бяха добри, Бойко Борисов нямаше да има такъв имидж в България, защото хората щяха да го припознаят за леко боядисан разбойник от същата шайка, която и досега управляваше.

А всъщност на хората им е така писнало от Първанов, че нищо чудно ако замисленият от политиците импийчмънт се провали, да му спретнат някаква собствена, гражданска форма на импийчмънт. А от такива работи боли.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/