ЧОВЕКЪТ БЕЗ ЛИЦЕ И НАЧАЛОТО НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

На 5 септември 1945 година шифровчикът на съветското посолство в Отава, Канада, Игор Гусенко излиза от сградата на посолството  с 109 документа в пазвата си и отива в канадската полиция. Кой в България знае, че тоя човек самолично започва един невероятен период в историята на света, известен като «Студената война»?

 Погледнете още веднъж датата на неговото бягство. Представете си сега, че това е непосредствено след края на Втората Световна война. Съветският ботуш вече здраво е затиснал България и прочиства пътя на БКП към властта.  Страната постепенно е оградена с телени мрежи и Сталинската пропаганда е единствения източник на информация за всички. В следващите години партиите постепенно се елиминират от политическата сцена, за да остане единствено приемливата за Съветска Русия – БКП. Страната е удавена от тотална антигръцка и антитурска пропаганда.  В селска България интелигенцията е подложена на репресии, страх и унижения и населението си няма и представа накъде се движи останалия свят. Подигравката с живота на хората вече е започнала. Само след няколко години страната ще потъне в тоталитаризъм от сталински тип.

Следвоенната еуфория на целия континент още не е затихнала. Икономическият хаос и  разрушенията са страхотни; преместванията на  милиони бежанци, концлагеристи и пленници  от изток на запад и от запад на изток продължава. Глад, национализации, окупации, своеволия са част от мъките на живота за нормализиране.

В Америка и Канада положението е доста по-различно: и двете страни са победителки със силно военизирани икономики, пълна заетост на работната сила и огромно производство на храни. Складовете на огромния московски генералитет и партиен елит са претъпкани с американски храни, които никога не достигат до полугладното население на СССР. Но в Канада и Америка има нещо друго – голяма симпатия и уважение към Съветска Русия и лично към Сталин като към техен съюзник  срещу нацистка Германия. «Анкъл Джо» е популярното  име на Сталин (от Джозеф Сталин – Чичо Джо). Солидно представените военни мисии на СССР в САЩ и Канада се радват на възторжено  отношение като съюзници във войната. Приемите са чести, обилна храна и хайвер се поливат с обилни коктейли, а някои от кагебистите на посолството дори и връзват афери с местни дами. Пътуването им из страната е неограничено; военното аташе и неговите съветници са специално подбрани като лични и импозантни красавчета, парадиращи навсякъде с изпънатите си сталински военни униформи и радващи се навсякъде на откровено приятелство. Звучи невероятно, но в плановете на Сталин Канада е била една възможна за комунизиране страна със със силна компартия и силни профсъюзи

За Гусенко и жена му обаче  постъпката им е била буквално на живот и смърт и никой в този момент не е могъл да си представи това. Първо той отива в Канадската кралска полиция – наивна и заспала институция – която не вярва на неговия случай. Гусенко веднага отива в редакцията на вестник «Отава Джърнъл», но дежурния редактор не проявява никакъв интерес и го препраща към Министерство на Правосъдието, където в оная нощ няма никой дежурен.  Стига се до там, че комшиите им от отсрещния апартамент проявяват истинско разбиране на положението, в което са изпаднали двамата и ги скриват в апартамента си. От там и двете семейства наблюдават през шпионката как КГБ-истите от посолството влизат с взлом и преравят безпрепятствено апартамента им.

На другия ден най-после механизмите на правителствения апарат се задействат и семейство Гусенко веднага е преместено в тайна резиденция със специална охрана.

Типична илюстрация за пословичната канадска наивност е отношението на самия премиер на Канада Макензи Кинг, който не е искал да има нищо общо със случая. Дори и след като канадската полиция поема случая, Кинг търси само дипломатическо решение, за да не предизвика гнева на СССР като съюзник и «приятел». Кинг е бил буквално шашнат когато на 6 септември  двама негови съветници го информират, че «нещо ужасно» се е случило и че Гусенко и жена му Светлана са се явили пред министъра на правосъдието Луис Лорент с документи, разкриващи съветски шпионски подлости в Канада. Муждувременно Гусенко, отчаян от тъпотията на канадския правителствен апарат, заплашва със самоубийство, но Кинг настоява неговото правителство да не бъде намесено дори и ако Гусенко е прибран обратно от съветското посолство. За щастие, неговият заместник Робертсън не изпълнява желанието на премиера и дава убежище на Гусенко и семейството му, основано на заплаха за живота им.

Това, драги читатели, е буквално началото на периода, известен в историята като Студената война. Какво точно е направил Гусенко? Първо, изнесените от него документи помагат на канадското разузнаване да арестува 39 души, от които 18 са били осъдени за предаване на информация на СССР, включително Фред Роуз, единствения комунист-член на канадския парламент и Сам Кар, организатора на Канадската компартия, и двамата евреи,  съответно от полски и белоруски произход. Кар избягва в Америка и е заловен след две-три години, а Фред Роуз излежава присъдата си и заминава за Полша, откъдето нищо повече не се чува за него. Това обаче, което разтърсва канадското разузнаване от неговата летаргия, е не толкова  изнесената информация чрез  агенти  на съветското посолство, колкото възможностите за изнасяне на крайно важни данни от  ядрените  изследвания, в които Канада е имала значителна роля.

Първи за разпити на семейство Гусенко пристигат английската МI5 и американското ФБР (по това време ЦРУ още не е съществувало). Гусенко не само вади на показ шпионските кръгове на КГБ в Канада, но и показва доказателства, че Сталин използва активно такива кръгове в  редица други страни. По данни  на Гусенко например е бил заловен и осъден Клаус Фухс, германския физик-комунист, емигрирал в Англия и предавал на Съветите информация за атомни изследвания. Само в Канада Сталин е поддържал шест шпионски мрежи.

В САЩ и Англия започва дълъг процес на разследване за дълбочината и размера на Сталинската подлост. Изненадата всред разузнавателните организации на тия страни е почти пълна. Между шефовете на разузнаването, дипломатите и политиците в трите страни летят  стотици телеграми и се провеждат многобройни тайни съвещания, за да планират техния подход към проблема, предполагайки че руснаците не знаят нищо повече за Гусенко, освен че е избягал с не особено важни документи. За съжаление, КГБ е имало свой човек в най-висшите кръгове на британското разузнаване, който е предавал всяка новина около случая с Гусенко. Ким Филби, който години по-късно бяга в Съветския съюз след като е бил заподозрян в шпионаж, е бил по това време шефа на Британското контраразузнаване в МI5. Като такъв той е бил в течение на целия случай през цялото време, докато е седял на една маса с колегите си и е разработвал бъдещите действия на агенцията.  Така докато случаят с Гусенко се е развивал, Филби е помогнал на Москва да намали ефекта от провала за съветското разузнаване и да подготви отговорите си.

С годините обаче значението на разкритията на Гусенко се разпростират много по-далече от атомните изследвания на Запада и обхващат много наивни и влиятелни либерални кръгове в редица страни. Западът се отърсва от наивната си идолизация на Сталин и руснаците влизат твърдо в категорията «червените», така както «нацистите». Особена роля в процеса на прочистване от помагачи, симпатизанти и русофили в Америка играе контролирания от ляво настроени евреи Холивуд, повечето наследници на имигранти от Европа и Русия. Започва известния период на макартизма, така ненавиждан от Сталинската пропаганда. Много българи навярно си спомнят, че българската комунистическа преса повтаряше като вярно кученце всичко от съветската пропаганда срещу макартизма, тоест неистова злоба срещу разследванията в САЩ за комунистическа дейност.

Бягството на Гусенко болезнено засяга Съветския съюз: той доста бързо затваря херметически границите си, както и границите на Източна Европа и започва открита пропагандна война срещу всичко западно. Западният свят от своя страна вижда тая болезнено-комплексна реакция на Московския касапин и започва активни радио-предавания чрез «Гласът на Америка», «Свободна Европа» и «Дойче веле». Смешното в случая е, че по-голямата част от техните програми се състои от музика, която Съветите намират за «упадъчна» и «развращаваща». Така и музиката влиза в идеологическото противопоставяне на двата свята, главно поради пълната неспособност на съветския начин на живот да има своя.

По данни на Гусенко се водят и разследванията срещу атомния шпионаж на  американските евреи Джулиъс и Етел Розенберг, която сталинската пропаганда представя като невинни жертви на американския империализъм. Пропагандата в тяхна защита достига истерични размери. След падането на комунизма обаче тяхната роля в предаването на информация на КГБ беше доказана напълно. Като шифровчик по професия, информацията на Гусенко  е помогнала и в така нареченото разследване «Венона» на съветските тайни кодове,  което е довело до разкриването на английски шпиони за КГБ като Доналд Маклийн, Гай Бърджис, Ким Филби, Антони Блънт и Джон Кеърнкрос (известни като «петимата от Кеймбридж»), към които трябва да се спомене и името на Алън Нън Мей.

Един от най-важните ефекти от бягството на Гусенко е неговата активна кампания за променяне на отношението на Запад към бегълците от комунистическия свят, тоест Гусенко постепенно убеждава политиците в нуждата  от подпомагане на тия хора и значението им в политическите отношения между комунистическия Изток и Запада.

Въпреки че живее под друго име (Джордж Браун), Гусенко присъства активно в политическия живот на Канада: той дава пресконференции и интервюта и пише две книги, една от които под заглавието «Падението на Титана» печели и наградата на Генералния Губернатор на Канада в 1954 година. За книгата всички са единодушни, че това е произведение на писателски талант, възможно плод на усилията и на двамата Гусенко и с рядка литературно-документална стойност. Преводът на тази книга на български би бил голям принос за поколения българи, лишени напълно от действителността  за сталинското мракобесие.

В публичните си изяви Гусенко се явява неизменно с калъфка на възглавница на главата с дупки за очите, приготвена за него от Светлана. Двамата с жена му са изключително сполучливо семейно съчетание. Като дъщеря на съветски бюрократи Светлана е изиграла ключова роля в съдбовните решения на семейството и неговата политическа ориентация. Двамата са отгледали осем деца, израсли в условията на анонимност и с англоезични имена  в тихо предградие на Торонто. Гусенко умира в 1982 и  е погребан първоначално в безименен гроб. Надгробен камък му е поставен едва в 2002 година, а в парка срещу неговото първо тайно жилище канадското правителство поставя в 2003 година две плаки, отбелязващи събитието с неговото изчезване и «първото голямо събитие на Студената война».

За  философите остават умуванията за ролята на личността в историята.