Станишев лъже дори повече от комунист

Загледах се оня ден в „Панорама”. Сергей Станишев сипеше обичайните лъжи: бил изразходвал 42 процента от бюджета, бил спестил еди-какво, а сегашните били докарали дефицит. Лъже като комунист, помислих си.

И в тази секунда Станишев започна да лъже дори повече от комунист, ако това е изобщо възможно. Пита го водещият: „Вие като дете на Политбюро...” Станишев: „А, баща ми не беше в Политбюро.” Водещ: „В ЦК?” Сергей: „В ЦК”. Един вид – не съм от елита. В ЦК на БКП имаше стотици хора, половината – тъкачки и шлосери. И до края на предаването мигаше скромно, като някакъв син на шлосер – Герой на социалистическия труд.

Е, когато човек лъже за баща си, той наистина е тотален, пълен, непоправим, невъобразим и непростим боклук. Защото всички помним, че Димитър Станишев наистина не беше член на Политбюро – защото беше стигнал една крачка по-нагоре. Беше един от седмината Секретари на ЦК – групата хора, разположени точно под Тодор Живков, които фактически управляваха страната. А Политбюро беше по-долното ниво, което обсъждаше и одобряваше решеното от Секретариата.

Дори в казармата ни караха да се научим да разпознаваме по снимка членовете не на Политбюро, а на Секретариата. Защо? Защото: а/ членовете на Политбюро бяха прекалено много, за да могат да ги запомнят кашици и кемафи, докарани от гората; б/ в случай на война на фронта щеше да ни прати Секретариатът, не Политбюро.

Бащата на Сергей Станишев не беше в Политбюро поради простата причина, че беше на по-горния етаж (друг е въпросът, че – за разлика от опозорения си син – беше приличен човек). Сергей обаче го крие в тълпата на ЦК, за да се изкара почти човек от народа. Фалшифицира биографията му така, както фалшифицира името му. Защото бащата на бившия премиер се казваше Димитър, а не „Дмитрий”, както е закодиран в бащиното име на Сергей – „Дмитриевич”.

Ако беше недоволен от баща си – да беше се отрекал от него. Да беше казал: „Така и така, не съм като баща ми, защото той еди-какво, което не одобрявам.” Но дори по повод на баща си Сергей не може да направи нещо нормално, да постъпи като почтен човек. Както винаги го тегли към това, да направи някоя гнусотийка, някоя дребна подлост, някоя мъничка гадост, та на всички да започне да им се повръща.

Блогът Общество на свободните хора - http://www.desnite.eu/