Съмнителният "интерфейс" на МВР

Министерството на вътрешните работи отново поде инициатива за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в посока улеснен достъп на полицията до данни за електронните съобщения. Прави впечатление, че опитите са упорити и постоянни.

В началото на миналата година тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков заедно с председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) издаде Наредба №40, с която се предоставяше пряк достъп на дирекция в МВР до данни за съобщенията чрез компютърен терминал. През декември 2008 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени по жалба на "Програма Достъп до информация" тъкмо чл. 5 от наредбата, който предвиждаше споменатия достъп. Съдът постанови, че правните норми следва да въвеждат "разбираеми и ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване".

Последваха ожесточени дебати в парламента, където депутати се опитаха да върнат отменения от съда текст, вече като законова норма. След неуспеха на тази реставрация през март тази година група народни представители отново внесе проект за изменение на ЗЕС. Сменилият междувременно Румен Петков на поста вътрешен министър Михаил Миков продължи линията на предшественика си, като лично подкрепи текстовете, които обаче бяха отхвърлени още на първо четене от парламента през април. И досега остава 

въпросът защо толкова се иска улеснен достъп

до електронните съобщения. Заедно с това трябва да се посочи и по какво поредната инициатива се различава от предходните.
За разлика от предишните предложения сегашните бяха публикувани в интернет - както предложените текстове, така и подробни мотиви. Проведоха се две обсъждания, възприеха се част от дадените на тях идеи. Според мотивите към проекта действащият закон не е достатъчен за бързия достъп до електронни съобщения с цел разкриване и разследване на престъпления. Той предвижда достъп заради разследване на тежки престъпления след съдебно разрешение. Дават се примери за забавяне с дни на даването на разпечатки.

От друга страна, се сочи, че достъпът до данните е нужен и за борба с други престъпления, които не са тежки. Поддържа се и необходимостта да се въведе Директива 2006/24/ЕО. Трябва да е ясно, че директивата вече е въведена с Наредба №40 от януари 2008 г. и в ЗЕС. Наистина трябва да се въведе наблюдаващ орган по директивата, който сега се предлага да е Комисията за защита на личните данни, но не тези са будещите безпокойство текстове. Що се отнася до останалите мотиви – неубедителността им произтича от неяснотата дали бързата обмяна на информация не е въпрос на по-добро взаимодействие между МВР и мобилните оператори/интернет доставчици, а не на законови изменения. Що се отнася до въвеждането на достъп до електронни съобщения за целите и на "разузнаването", тоест не само за разследване, но и за разкриване на престъпления, мотивите пак не са убедителни.

Хвърлянето на усилия за наблюдение вместо за разследване

е подход със съмнителна полза. Юристите на ведомството наистина възприеха част от предложенията на неправителствените организации и мобилните/интернет операторите. От последния представен текст на проекта се вижда следното:
Достъпът на специализирана дирекция на МВР "Оперативни технически операции" до данни за електронните съобщения чрез т.нар. интерфейс ще става след съдебно разрешение. То ще се издава от председателите на районни съдилища или Софийския градски съд или определен от тях съдия след мотивирано поискване от ръководителите на съответните служби. Искането ще съдържа законовото основание и целта за получаването на достъп. Съдебното разрешение ще се представя на съответния оператор, когато не е изграден интерфейс с МВР, което поставя някои въпроси. Възприето е предложението контрол да осъществява парламентарна подкомисия, отделно от  Комисията за защита на личните данни.

Без съмнение така формулираните текстове са крачка напред в сравнение с първоначално изготвените. Същевременно обаче

не бяха приети най-важните препоръки

Така в проекта не са изброени изрично престъпленията извън тежките, за чието разкриване ще се ползват данните, което разширява значително възможностите за ползване на достъпа. Това означава разширяване и на възможностите за злоупотреби, и то в противоречие с конституцията. Нейният чл.34, изрично цитиран от ВАС, позволява намеса на държавата в свободата на кореспонденцията само със съдебно разрешение, и то с цел разкриване само на "тежки престъпления". Не е предвидено в проекта правото на засегнатите хора съгласно чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека да получат достъп до информацията, че електронната им комуникация е била обект на намеса - след определен срок и при определени условия. От МВР уверяват, че ще уредят това право, но им е нужно време. Тоест засега то няма да е регламентирано. Изглежда, разходите по изграждането на връзката за достъп няма да се поемат от държавния бюджет, а ще са за сметка на операторите.

Най-щекотлив обаче остава въпросът какво на практика ще означава "достъп чрез интерфейс". Ако това е същото като "пасивен достъп чрез компютърен терминал" в отменения чл.5 от Наредба №40, основанието за безпокойство е голямо. Дали става въпрос за постоянна отворена връзка между базата данни на мобилните оператори за проведените разговори и дирекцията на МВР или за предоставяне на конкретен достъп от мобилен оператор на МВР само след предявяване на издадено съдебно разпореждане има съществена разлика. В първия случай, ако група държавни служители имат неограничен достъп до базите данни, 

съдебното разрешение и парламентарният контрол ще са се просто фарс

За да се отстранят съмненията, е необходимо да се даде ясна дефиниция на "интерфейс" и да се предвиди изрично представяне на съдебното разрешение на мобилния оператор преди всеки конкретен достъп.

Можем само да гадаем дали и доколко улесненият достъп до електронни съобщения би помогнал за разкриването на престъпления. При всяко положение той трябва да става след съдебно разрешение за всеки конкретен случай. Друг е въпросът докога ще се залага повече на законодателни изменения, отколкото на подобряване на прилагането на законите, и дали прекият достъп на една дирекция чрез интерфейс е по-важен от това в областните дирекции да имат достатъчно канцеларска хартия. Защото не е ли все пак разследването на престъпления и внасянето на обвинителни актове приоритетно в сравнение със събирането на информация за целите на борбата с престъпността, но извън конкретните преписки?

* Авторът е ръководител на правния екип на фондация "Програма Достъп до информация"

От: http://dnevnik.bg/