Може да не ви се вярва, но в София все още има градски транспорт и десетки хора го ползват. А откакто “лизинг” не е само дума от мръсни вицове и всеки си купи стар Опел, градският транспорт не е толкова неприятен. Дори е регулярен.
Общи условия
За да ползвате градски транспорт трябва да отговаряте на условия.
Умствени:
- да знаете “къде ходи” транспорта, на който се возите към момента
- да говорите български, за да питате, ако не знаете горното
Физически:
- да не страдате от клаустрофобия
- да нямате против да пътувате прави
- да сте се къпали (опция)
Градският транспорт в София доскоро се ръководеше от “Столична компания за градски транспорт”. Един приятел с години води борба фирмата да премахне “градски” от името си (в полза на истината), но не успя. Наскоро тя бе прекръстена на “Център за градска мобилност”, каквото и да значи това.
Билети
Билетът струва 1 лев. Това са добре похарчени пари.
В Центъра за градска мобилност се забелязват прото-маркетингови напъни. Например – има талони от 10 билета за 7,50 лева, които горещо препоръчвам. В превозните средства има устройства, които шофьорите наричат “касички” и ви продават също билет, въпреки че често не работят и ви гълтат парите. Но общо взето вече няма нужда да прекъсвате шофьора между изпреварване, завой и цигара, за да се сдобиете с билет. Просто трябва да имате точни стотинки.
Валидаторите са друга хай-тек иновация, която се ползва предимно от възрастни хора и затова не съм се интересувал от нея, защото ми е рано. Обикновено възрастен гражданин се доближава до него, допира шлифера си и на валидатора светва надпис “таксуването успешно”.
Центъра за градска мобилност практикува и други маркетингови магии като например смесен билет за метро и автобус, но те все още не са изпробвани върху хора.
Контрольори
Въпреки че в последните години контрольорите говорят с човешки глас, те все още имат само един идол и това е агент Смит. Ходят като нормално (често оскъдно) облечени хора сред нас, но настане ли онзи специален момент, нахлузват тъмносините елечета на Центъра за градска мобилност и започват проверките като агенти на Матрицата. Стратегията им от години е ясна – почват от двата края на превозното средство към центъра, за да скъсят пътя на изплъзващи се хора без билети.
Относно возенето без пари – водещи експерти не го препоръчват, не за друго, но една подобна излагация не си струва спестения лев. Ако нямате билет, не спорете с контрольорите. Не сте прави. Ако някой друг спори с контрольорите, попитайте го толкова ли няма 1 лев за транспорт. Това обикновено решава спора с гузност.
Градският транспорт включва автобуси, тролеи, трамваи, метро и хибридът, който обединява всички тези форми (и взема стероиди) – маршрутката.
Трамваи
Трамваите принципно са най-редовни, най-чисти и най-топли (зиме и лете). Сравнени с другите методи за придвижване в София, тяхната средна скорост е най-висока. Противно на всички закони на аеродинамиката, в работен ден, трамвай №9 е по-бърз от Mercedes SLR в отсечката Хладилника – Централна гара.
Пристигането на трамваите е предвидимо с новите информационни табла на спирките, а разписанието им е винаги осъвременено на sumc.bg, без майтап. Трамваите са културни на пътя, никога не изпреварват неправилно, а звукът от стар столичен трамвай по Пиротска от години чакам да се появи в някое хаус или ембиънт парче на “наши момчета”. Но до тогава…
Ето и лошото – по субективна преценка, трамваите винаги държат нивото на най-много луди или пияни на глава пъници. Личният ми рекорд е в пътуване с трамвай №20, където от 6 души, 4 бяха луди, без да броим мен и още едно уплашено момиче. Обяснявам си това с факта, че трамвая се движи по релси. Ако нещо се движи в кръг няма шанс да се озовеш на място, където не си бил преди. Изпускане на спирката отнема най-много час до връщане на същото място. Това успокоява лудите и пияните хора. Те не обичат изненадите.
Понеже се движат в центъра, където хората са по-миролюбиви и най-често са излезли да харчат, трамваите привличат голямо количество амбулантни търговци, просяци в неравностойно положение (най-често незрящи) и просяци-музиканти (най-вече акордеонисти).
Тролеи
Поради своята жична свързаност, тролеите също спазват благоприличие близко до това на трамваите. Друг плюс: движението им е плавно и ви кара да свиквате с возенето на автомобил с автоматични скорости.
Най-вълнуващото събитие в пътуването ви в тролей е да се разкачат тирантите му. Самата процедура по закачането е удобен момент да обясните на повечето деца общо взето как работи тока. И да отговорите на най-важния въпрос за всяко момче, защо трамваите са с една жица, а тролеите – с две. И защо няма превозно средство с 3?
Автобуси
“Айде още малко навътре; има място по средата!”
Докато тези думи отекват в главата ми, едва се примирявам, че откакто икарусите поизчезнаха, автобусите не са много романтични.
Но все - те биват 2 вида: бавни и бързи, но разлика в скоростта им няма. Бързите имат тенденция да пропускат спирките, на които искате да слезете. Особено по Цариградско.
Ключови автобуси:
- 84, 284 – задължително ги вземайте от летището (съответно терминал 1, 2) при всяко връщане от западна столица. Задължително. Бърза разходка из Дружба ви помага да се аклиматизирате в софийско, да наваксате с креатива на рекламите от билбордовете по Цариградско и културния шок влиза съвсем меко, още преди да сте се ядосали на първия бакшиш и да ви се опълчи първата сервитьорка.
- 111 – свързва Люлин с Младост, но не подмолно като метрото, а по околовръстното с всичките му чарове. Става за играта наблюдение-и-оценка-на-проститутки и съзерцания на центъра в не много прашни дни. Или преглед на “шолрумите” за мебели, лампи, ауспуси.
- 1 – отива до Горубляне и Панчерево Панчарево. На първото място можете да си купите кола, а на второто – да идете на плаж или да се ожените в ресторант “Лебеда”. Или и трите.
- 94, 280 – Противно на популярните схващания, тези автобуси са най-бързият начин да си направите екскурзия извън София. Хващате някой от тях и отивате в Студентски град – българският Вегас. Там в места като Строежа, Viper Rooms или фолк клуб Плаза ще се почувствате поне на 100 километра от тук. В горното не влагам ирония.
- 72 – возете се в този автобус само в компанията на чужденец. Кажете му/й, че ще правите special Ethnic Trip. Може да хванете 72 близо до Хилтън, Радисън или Гранд хотел София – там където живеят чужденците. Шофьорите в 72 носят ризи и като цяло е найс. После слезте на последната спирка в Красна поляна и се разходете във Факултето. Не снимайте. Ако е привечер, както съветват будни читатели на eenk.com, попитайте за Жабарника и дали Жаго пее днес…
- 68, 69, 70, 98 – от Дървеница (с изключение от 98, който тръгва от Хладилника) отиват до Бистрица и Железница – непрестанно набъбващи селца в полите на Витоша. От там можете да отидете на пикник или да качите Черни връх, Витоша от изток. Живописно е. Минават през Симеоново (друго понабъбнало селце), където можете да се снимате пред къщата-охлюв и да изпратите резултата до свои приятели в САЩ като казвате, че сте в Астана, Казахстан и че там това животно е свещено, и правят подобни къщи, защото архитектурата се смята за наивистично изкуство. Или нещо подобно. Ще ви повярвят; доказано.
- 64 – отива до Бояна, където има Игликини поляни, скучаещ президент, водопад, прашасал Национален исторически музей, скъпи черни коли по улици без асфалт, едно цъкрве от 12-ти век, реставрирано до неузнаваемост и много къщи под непрестанно видео наблюдение. Хората, които извършват видеонаблюдение в Бояна са 75% от населението на този квартал. Ако се задържите още малко в рейс 64, той ще ви отведе до Драгалевци, където има ресторант Воденицата, паметник-козичка, още видео наблюдение, “луксозни комплекси от затворен тип” и лифта бай Кръстю, който взема половината път до Черни връх за 4 лева и ~30 минути. Облечете се добре.
- 309 – качвате се от пл. Сточна гара, без да се питате защо го наричат площад. Вземате 14-милиметров широкоъгълен обектив и DSLR апарат с добре заредени батерии. Правите еднодневен фото-роман в Люлин 1 и 2, поставящ парещите днес въпроси относно стила на архитектурата в късния соц. Изпращате го на водещите столични lifestyle списания и те много ще се зарадават, защото ще сте били на места, където кракът на фотограф от столично lifestyle списание още не е стъпвал. Пазарете се за цената на вашия труд, въпреки че е безценен.
Метро
Най-важното, което трябва да знаете за метрото е, че никога не трябва да употребявате глагола “пътувам” в едно изречение с “метро”. Столичани употребяват “возя се”. Например: “Возих се сутринта с метрото.” или “Айде, че ще се возим с последното метро нагоре.” Нагоре означава Младост, въпреки че е на юг. Витоша създава това илюзорно чувство за баир.
В столичното метро, за разлика от нюйоркското, етикетът изисква да се втренчиш с всички сили в хората край теб. Но! Хубаво е да почнем тази добра практика и да отбягваме погледи също както хората в София го правят по улиците.
Метрото ходи от Обеля до Младост, но освен шофьорите, не е известен случай на гражданин, който да е нарпавил този преход без кислородна маска и пакет кръстословици.
Маршрутки
Гледали ли сте филми за Виетнамската война? Там дузина мъже седят в търхбуха на тъмен дрънчащ самолет, стиснали са парашутите си, някой гледа снимки на любимата, друг пуши, трети си остри ножа, но всички чакат да се да се отвори вратата, за да се изстрелят в неизвесността със своята мисия.
В столичните маршрутки атмосферата е подобна, само че хората държат най-често пликове BILLA, има и жени; и никой не знае плановете на другия. Никой не знае и плановете на шофьора. За разлика от военните филми, напускането на маршрутката е непредвидимо. Всеки има собствена мисия, отбягва погледите на другите и чака момента, в който ще плъзне вратата и ще скочи.
Затова и на столичен жаргон този транспорт се нарича парашутка. Затова най-често използваното изразно средство на маршрутката са аварийките.
То е единственото транспортно средство, еднакво опасно както за хората вътре, така и за тези отвън, защото шофьорите нямат право да качват правостоящи и, разбира се, да карат по този начин. Бил съм в 2 леки катастрофи с маршрутка. В едната шофьора благоволи да върне парите на всички. В другата просто се ядоса.
От друга страна, маршрутките са точно това, което градският транспорт трябва да бъде – базиран на нуждите на хората. Линиите не са от планове за придвижване от 60-те, а реално идват от нуждите на хората да пътуват. И затова поддържат най-популярните дестинации. Например Студентски град – централна гара. Симеоново – център.
Градският транспорт трябва а) да ги забрани или б) накара да спират само на спирки или в) отвори дестинации сходни с техните маршрути и да ги конкурира.
Все още мисля да предложа на софтуерна фирма за игри да нарави симулатор Marshroutka Driver: Valio’s Challenge. Избираш маршрут, модел, смяна и почваш. Освен карането в София, което си е предизвикателство per se, шофьорът на маршрутка трябва да избягва дупки, следи другите маршрутки “да не ги съберат” (хората), да гледа за махащи хора, да спира веднага, ако някой му прошепне на ухото и да връща точно рестото над лев и педесе. И да се движи по график. Между нивата ще може да си купувате нови тръби за оборудване на маршрутките за правостоящи и допълнителни столове.
***
Ако сте пропуснали, вижте моя гид за столичните таксита, който събра добри коментари.
Коя е вашата най-весела случка с градски транспорт? Кой е любимият ви № тролей, трамвай, рейс, маршрутка и защо?
Вземете последните новини.png)
