Горещият самоковски картоф се пече на бургаски огън

Ромското население на Самоков въстана след като на 18 ноември сутринта 14-годишно ромче бе наръгано с нож от българче при организирано сбиване между ученици. Пострадалият е настанен в болница, а полицията отцепи района между ромската махала и останалата част на града. Ромите бяха окупирали болничното заведение и готови за отмъщение, а местните полицаи трудно овладяха положението.
Учениците от българските училища бяха разпуснати по-рано и никой не смееше да излиза по улиците. Няколко други младежи също бяха потърсили лекарска помощ, тъй като били пресрещнати от роми в града и пребити от бой.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов спешно командирова Главния секретар на МВР Калин Георгиев за овладяване на ситуацията, включително с готовност за намеса на жандармерията.

Това е новината. А новина ли е? Много ли е изненадващо?

В нашата държава си имаме инструмент за подклаждане и раздухване на този тлеещ огън. Нарича се телевизия СКАТ. Не искам да слагам под общ знаменател всички, които работят за този генератор на омразата по етнически и религиозен признак, нито да твърдя, че ромите са невинни жертви ( не са нито в историята с въстанието от Самоков, нито в повечето подобни изблици). И все пак: не ми е известно да има телевизия с обратен знак, която денонощно да налива масло в този огън.

В Самоков ромите са една трета от населението и това някак се приема като фактор, утежняващ ситуацията. Ами в Бургас? Как стана така, че в един от най-големите български градове, отворен към чуждия светоглед като международно пристанище и международен курорт преди отварянето на България към света, люлка на поети, се настани, разви и култивира до равнището на важен политически фактор етническата и религиозната омраза?

Не само е очевидно, демонстративно очевадно е, че превръщането на Бургас в негласна столица на тази тенденция е неразривно свързано с телевизия СКАТ . В спора между лидера на „Атака” Волен Сидеров и собственика на телевизията Валерий Симеонов кой има по-големи заслуги за това е ясно, че г-н Симеонов някак си няма как да не е прав.

Този спор обаче сега навлиза в някаква нова фаза. За каквото и да са скарани някогашните приятели Сидеров и Симеонов, излиза на повърхността, че интегрирането на „Атака” във властта чрез нейната вербална и законодателна подкрепа за ГЕРБ се схваща като някакво отстъпление от патриотични позиции.

Най-малкото е смешно ( ако изобщо на фона на събитията в Самоков може да се говори за смях) ГЕРБ да бъде упреквана като „антибългарска” формация. Точно обратното, в ГЕРБ акостираха доброволно много от „разбитите авари” на „Атака” – някои привлечени от властта, други просто видяха там приемлива алтернатива за своя патриотизъм като политическо представителство. Което предизвика явно бурната ревност на фактори, като Валерий Симеонов.

Сигурно съм последният, който може да бъде заподозрян като адвокат на Волен Сидеров. С него не съм разменил дума , откакто преди 10 години отправи във в. „Монитор” доста гадни квалификации по мой адрес във връзка с това, че работя за радио „Свободна Европа”. Когато се превърна в партиен лидер, употребявайки символиката на нацизма, казах достатъчно за него и подобните му, за да има и той основание да не иска да си говорим.

Тъкмо сега обаче, когато Волен Сидеров показва склонност да напусне тази роля, обратно към нея го тика някогашния му работодател и доскорошен съмишленик и съпартиец Валерий Симеонов. Това силно ми напомня на опитите на видни дейци на БКП да загърбят миналото и ( искрено или не) да се променят в положителна за демокрацията посока, но влиятелни в собствената им среда съмишленици изскачат в гръб и се опитват да ги препънат: как така ще вървят напред, я да си стоят и да си живеят в миналото!

Като става дума за миналото, да попитам отново, защото и досега не съм чул смислен отговор на този въпрос ( който не знам някой изобщо да задава): защо от руското посолство бяха толкова щастливи от създаването на „Атака” и поканиха новосформираната в миналия парламент парламентарна атакистка група на специално тържество по този повод?

Това беше безпрецедентен случай в новата ни история. Бил съм на много и всякакви, може би на стотина, ако не стотици приеми, срещи, коктейли в западни посолства. Никога там не канят представители само на опозицията, или само на управляващите. Така демонстрират, че не се занимават със заговори и държат в течение двете страни за своите контакти. Случката с поканата към „Атака” в руското посолство беше с обратен знак, което ме кара силно да се съмнявам в чистия и свят патриотизъм на играчите в тази игра ( с огъня).

Но да се приземим обратно от геополитиката в Самоков. И в Бургас. Странна ли ви се вижда тази връзка? Замислете се колко е къс фитилът, щом като вече си имаме въстание. Тази дума не съм я измислил аз. Тя пътешества вече легитимно в българските медии по отношение на случая в Самоков. Утре и в други градове – това ли искат подстрекателите?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/