Ноември 2009 г. е подходящ за равносметки. Кръглата годишнина от промените в Източна Европа подтиква към разговори за миналото. Къде бяхме тогава, къде сме сега, каква я мислехме, а каква стана. Американският “Pew Research Center” представи едно доста подробно сравнителното изследване за нагласите в бившите социалистически държави две десетилетия след краха на Берлинската стена. За съжаление медиите представиха на обществеността съвсем малка част от данните, а по-задълбочен анализ съвсем липсваше.
Все по-ниското доверие в демокрацията (26%) и нарастващото влечение към управление с „твърда ръка” (68%) напримр, звучат далеч достоверно и обезпокоително в светлината на безпрецедентно големия (дори в европейски мащаб) рейтинг на Бойко Борисов (70%). В предпочитанието си към лидерско управление, българите съвсем контрастно се различават от останалите бивши социалистически страни членуващи в ЕС, за сметка на Украйна и Русия. Популярноста на Борисов също може да се сравнява с Медведев (69%) и отстъпва единствено на Владимир Путин (78%).
С лека ръка бе подмината и нелицеприятната констатация, че България остана най-верният сателит (троянски кон) на Русия, благодарение и на общественото настроение. 45 % от анкетираните български граждани оценяват влиянието на Кремъл като положително, а едва 17% го считат за отрицателно. На подобен въпрос, зададен през 1991 г. (тогава все още за СССР) 31% от българите оценяват негативно влиянието на Москва. Данните показват, че през следващите 18 г. формалното развитие на страната и реалните обществни нагласи поемат в противоположни посоки – доверието в многопартийната политическа ситема се срива от 76 % (напълно съизмерими с Вишеградската тройка) в зората на демокрацията, до рекордно ниските в европейски контекст 52 % за 2009 г. С думи прости това ще рече, че всеки втори българин е съгласен чл. 1от „живковската конституция” да бъде върнат. Такива резултати до голяма степен легитимират поведението на управляващите през последните години, воглаве със сервилното им отношение към Кремъл и неглижирането на демократичните норми и ценности. В този смислъл е крайно необходимо фокуса на критиката да се отмести от политическите фигури към широките прослойки, които ги легитимират и обуславят. Георги Първанов или Бойко Борисов биха били чисто и просто образи невъзможни в Полша, Чехия или Унгария, където 40-60% от гражданите определят руското влияние в страните си недвусмислено негативно, а подкрепата за парлмантарната демокрация запазва високите си нива от началото на прехода.
От тук логично идва и въпроса за енергийната зависимост. Това е проблем за огромното мнозинство от европйските граждани. За 8 от 10 поляци енергийната зависмост от Русия е притеснителна, като и за на над ¾ от хората в Чехия, Унгария, Италия, Украйна и дори деверсифицирана Великобритания. Българите обаче, сякаш не столяли на студено в разгара на газовата криза, се отнсят с олимпийско спокойствие и за 48% такъв проблем не седи, отново сме единствени и неповторими в отношението си към Матушка Рус. За ненаучилите урока, опреснителен курс предстои и тази зима.
Все по-ниското доверие в демокрацията (26%) и нарастващото влечение към управление с „твърда ръка” (68%) напримр, звучат далеч достоверно и обезпокоително в светлината на безпрецедентно големия (дори в европейски мащаб) рейтинг на Бойко Борисов (70%). В предпочитанието си към лидерско управление, българите съвсем контрастно се различават от останалите бивши социалистически страни членуващи в ЕС, за сметка на Украйна и Русия. Популярноста на Борисов също може да се сравнява с Медведев (69%) и отстъпва единствено на Владимир Путин (78%).
С лека ръка бе подмината и нелицеприятната констатация, че България остана най-верният сателит (троянски кон) на Русия, благодарение и на общественото настроение. 45 % от анкетираните български граждани оценяват влиянието на Кремъл като положително, а едва 17% го считат за отрицателно. На подобен въпрос, зададен през 1991 г. (тогава все още за СССР) 31% от българите оценяват негативно влиянието на Москва. Данните показват, че през следващите 18 г. формалното развитие на страната и реалните обществни нагласи поемат в противоположни посоки – доверието в многопартийната политическа ситема се срива от 76 % (напълно съизмерими с Вишеградската тройка) в зората на демокрацията, до рекордно ниските в европейски контекст 52 % за 2009 г. С думи прости това ще рече, че всеки втори българин е съгласен чл. 1от „живковската конституция” да бъде върнат. Такива резултати до голяма степен легитимират поведението на управляващите през последните години, воглаве със сервилното им отношение към Кремъл и неглижирането на демократичните норми и ценности. В този смислъл е крайно необходимо фокуса на критиката да се отмести от политическите фигури към широките прослойки, които ги легитимират и обуславят. Георги Първанов или Бойко Борисов биха били чисто и просто образи невъзможни в Полша, Чехия или Унгария, където 40-60% от гражданите определят руското влияние в страните си недвусмислено негативно, а подкрепата за парлмантарната демокрация запазва високите си нива от началото на прехода.
От тук логично идва и въпроса за енергийната зависимост. Това е проблем за огромното мнозинство от европйските граждани. За 8 от 10 поляци енергийната зависмост от Русия е притеснителна, като и за на над ¾ от хората в Чехия, Унгария, Италия, Украйна и дори деверсифицирана Великобритания. Българите обаче, сякаш не столяли на студено в разгара на газовата криза, се отнсят с олимпийско спокойствие и за 48% такъв проблем не седи, отново сме единствени и неповторими в отношението си към Матушка Рус. За ненаучилите урока, опреснителен курс предстои и тази зима.
Блогът на Николай Павлов - http://www.stancianegra.com/
Вземете последните новини.png)
