Александър Александров
Да, има и
такъв ден. В случая обаче всяко мнение, изречено от мъж, би прозвучало или лицемерно, или цинично, или необективно. И затова ще се задоволя само да цитирам приблизителните статистики, засягащи една от най-развитите страни, славеща се с “галантността” и “любовното майсторство” на мъжете си – Франция.
За миналата година около 1,2 милиона жени са подали жалба за извършено срещу тях физическо или сексуално насилие, като 310 000 жени са били жертва на мъжете, с които живеят, т.е. в битови условия. Засегнатите жени, както и извършителите, произхождат от абсолютно всички обществени прослойки. Така в ролята на злодея ще разпознаете не само водопроводчика, чистача и монтьора, но и адвоката, армейския офицер, гинеколога...
Българските статистики за този тежък социален проблем са ми неизвестни, но си спомням много добре как преди няколко години един от отговарящите за борбата с трафика на бели робини в родните институции се беше изказал пред европейски представител, че проблемът с проституцията е неразрешим, защото българките просто били “такива”, т.е. проститутки по природа и призвание. И именно банализирайки човешкото нещастие и нарочвайки жертвата за виновник, обществото лишава жените от легитимното им право на защита и извършва второ престъпление, което е поне толкова страшно и опасно, колкото и самото насилие над тях. С физическото и сексуално насилие личността на жената бива засегната телом, докато пренебрежението, цинизмът и мълчанието са равносилни на морално убийство и затова заклеймявам всеки опит за релативизация като посегателство над човешкото достойнство на всички ни. И докато не разберем, че отношението към нашите майки, жени, сестри и дъщери е отношение към човешкия род като цяло, обществото ни ще е все така малко, невзрачно и изгубено в жалби за справедливост.