Как да финансираме зелената енергетика

В частния сектор има достатъчно пари, за да се изгради възобновяема енергийна инфраструктура по света, стига сметките да излязат, а частните инвеститори, търсещи печалба, да намерят начин как да го направят без никаква финансова помощ от правителството.

Но сметките няма как да излязат без никаква форма на субсидия. Енергията, получена от вятъра например, е близо един и половина до два пъти по-скъпа от електричеството, добито в ТЕЦ на въглища. Въпреки че вятърът всъщност е безплатен, а за въглищата трябва да се плаща, първоначалните капиталови разходи за една вятърна турбина и за електропреносните кабели са много по-високи, отколкото при конвенционалните електроцентрали. Затова инвеститорите настояват за по-високи от пазарните цени за възобновяемата енергия или за сходни компенсации, отразяващи социалните ползи от енергетиката без вредни емисии.

Частният капитал може да финансира възобновяемата енергия

когато субсидиращият механизъм е правилен. Ще дам за пример опита на компанията, за която работя - "Кристоферсън, Роб и Ко". През 2005-2006 г. спечелихме проекти за 330 мегавата в сухоземни ветроенергийни мощности в Германия и Франция. Нашият фонд внесе акционерния капитал, а една банка ни отпусна в заем парите, нужни за финансирането на строежа. След като портофолиото беше събрано, продадохме проектите на дружество със специална инвестиционна цел (наречено CRC Breeze Finance), което пусна обезпечени с активи облигации за 470 млн. евро.

Дори и вятърът да не духа толкова силно, колкото обикновено, или разходите за експлоатация и поддръжка да са се оказали по-високи от очакваните, приходите от продажбата на тока позволиха да се акумулира буферен ресурс, гарантиращ, че на облигационерите ще бъде платено по график. Три години по-късно целият процес вече функционира рутинно. Портфолиото на CRC Breeze генерира очакваната годишна възвращаемост от 8%, която се покачи до 15% с помощта на заемни средства (leverage). Но нищо от това в крайна сметка не би било възможно без държавни субсидии.

В Германия Законът за възобновяемата енергия гарантира преференциални тарифи за срок от 20 години и задължава мрежовия оператор

да изкупува по гарантирани цени цялата електроенергия

която може да произведе един ветропарк. При нас преференциалната тарифа беше около 83.6 евро за мегаватчас, сравнено със свободните пазарни цени, които варират между 30 и 70 евро за мегаватчас.

В САЩ режимът на субсидиране преди юли 2009 г. се основаваше на данъчно кредитиране: за всеки мегаватчас произведено електричество собственикът може да приспадне близо 2.5 долара от данъчните си задължения. Този механизъм обаче притежава два съществени дефекта. Първо, инвеститори, които не биха могли да използват данъчните намаления, се сблъскваха със значителни разходи. И, второ, моделът на данъчните кредити беше предмет на периодично одобрение от Конгреса, което пораждаше несигурност за инвестициите в мощности и оборудване.

Сега американското министерство на енергетиката осигурява

авансово плащане на инвеститорите във ветропаркове

равностойно на 30% от строителните разходи. Това е крачка в правилната посока, но не е достатъчна.

В САЩ няма да видите вятърни паркове в крайбрежните води, няма и изглед да се появят в близките 5 години. Нито един плавателен съд, подходящ за инсталиране на вятърни турбини в морето, не отговоря на предписанията на закона "Джоунс". Според него работата по подобни проекти може да се извършва само от кораби, плаващи под американски флаг, построени в САЩ, притежавани и изцяло управлявани от американски граждани.

Построяването на подобен кораб би отнело 2 години и би струвало 50 млн. долара. И никой, доколкото ми е известно, не се е втурнал да строи подобен съд.

Причините да няма ветропаркове и край бреговете на Великобритания нямат нищо общо с липсата на пари. Субсидиите са твърде малки и усложнени, за да насърчат капиталовите разходи за скъпото специално оборудване. Жалко е, защото Великобритания изпуска шанса да изгради енергомощности край своето дълго и ветровито крайбрежие.

Изключително важно за развитието на тази дейност е както съществуващите, така и новите проекти да извлекат полза. Ако инвеститорите усетят, че новите проекти могат да получат специално отношение, всеки ще реши да изчака.

За отговора на въпроса как да финансираме зелената енергетика правителствата не трябва да измислят програми за директни помощи, да гарантират заеми или да инвестират в проекти за въозобновяеми източници, водени от принципа, че частният сектор някак си не разполага с тези възможности. По-скоро политиците трябва да изчислят колко възобновяема енергия има значение за обществото (вземайки предвид различната стойност на енергията от слънце, вятър, геотермални източници и биомаса) и да накарат правителствата да плащат допълнително за нея. Най-ефективните субсидии са прости и устойчиви, както е в германския модел.

*Ричард Роб е професор по професионална практика в международните финанси към Колумбийския университет. Той е и главен изпълнителен директор на инвестиционното дружество "Кристоферсън, Роб и Ко." (Christofferson Robb and Company). Текстът е предоставен от Project Syndicate.
 

От: http://dnevnik.bg/