Преживяхме осем години на политическа потайност и полупотайност

Като се почне от Сакскобургготски и неговото „когато му дойде времето” до снизходителната усмивка на следващия премиер Станишев и неговите министри, стават ясни всички въпроси за начина, по който се управляваше държавата. Днес вече имаме един премиер и едно правителство, които се чувстват отговорни да обясняват своите действия на обществото. Тази промяна на стила е нещо важно, нещо положително. От тази гледна точка налице е силно възстановяване на представителността в българската политика. Именно липсата на представителност доведе до кризата на демократичната политическа система, която породи изборните резултати през юли.

Това е първото нещо, което бих подчертал като положителна характеристика в действията на новото правителство.

Второто нещо, свързано с първото, са бързите, адекватни и категорични действия на премиера и на правителството, когато трябва да се помогне на български граждани в чужбина. Начинът, по който правителството реагира на катастрофата в Охрид, болният моряк от Иран и т.н. Това са важни, символни разлики с предходните управляващи. На трето място бих искал да подчертая заслугата на новото правителство в промяната на подхода към т.нар. руски енергийни проекти в България. Не бих казал, че на мястото на дълбоко корумпирания, непрозрачен и предателски по отношение на българския национален интерес подход на правителството на тройната коалиция, а и до голяма степен на коалицията начело със Сакскобургготски, това правителство отива в някаква противоположност и започва да води русофобска политика.

Това обаче, което направи правителството, макар и по един доста противоречив начин, с някои противоречиви изявления, беше да утвърди един прагматичен подход при осъществяването на руските енергийни проекти. Тоест ние сме за енергийни проекти на Русия в България (под „ние” имам предвид официалната позиция на правителството, разбира се), ние нямаме скрупули по отношение на тези проекти, но те трябва да съответстват на българския национален интерес и дефиницията на този интерес трябва да се направи по един прагматичен начин. Това според мен е положителен подход, който трябва да се развие по-нататък въпреки неизбежния огромен натиск от Москва. Тъй като както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на стратегическите интереси на България, от една страна, енергийните проекти с Русия не могат да бъдат отхвърлени, от друга страна обаче, те трябва да бъдат диференцирано оценявани и диференцирано осъществявани на българска територия от българското правителство.

В общи линии, струва ми се, че това са положителните елементи, свързани с първите 100 дни на правителството.

Много от наблюдателите също така подчертават решимостта на правителството за първи път през последните 20 години да се стигне до реална отговорност за отклоненията и евентуално престъпленията, които са допуснати по време на предходните управления.

Вярно е, че нито веднъж през тези 20 години ние не видяхме реално разкриване на дълбочинни причини и последствия вследствие от корумпирана политика и корумпирани политици на длъжностни позиции. А още по-малко видяхме осъден политик или осъден висш администратор за корупция или за злоупотреба с власт. Същевременно обаче, оценявайки искреното (надявам се) желание на сегашното правителство и неговия премиер да осъществят една подобна ревизия на предходните управления, бих искал да кажа, че това се прави по един доста хаотичен начин, който често води до затъване в противоречия и детайли. Нямаме ясно разграничение между значимостта на отделните случаи. В някои от ситуациите, свързани с разкриване на детайли от дейността на министрите от миналото правителство, очевидно имаше и целенасочени опити за подвеждане и компрометиране на сегашното правителство за осъществяване на подобна ревизия. От тази гледна точка намирам скандалите в ДАНС като много показателни.

Тук вече бих искал да направя и първата критична бележка към 100-те дни на новото правителство. Основният проблем в неговата дейност е реактивността на политиката, която то води. На практика и премиерът, и неговите министри реагират на външни стимули, на причинени отвън ситуации и много по-малко внимание отделят върху структурирането на своя собствена политика, която да е изпреварваща по отношение на тези ситуации. Разбира се, давам си сметка както за краткия период на тези 100 дни, така и за младостта на политическата партия ГЕРБ, за да изискваме строго наличието на цялостна разработена стратегия, която да води до насочено възстановяване на българската държавност. Точно от такова възстановяване имаме нужда.

Същевременно обаче трябва да се подчертае опасността от „реактивната политика”, или политиката на реагиране спрямо външните дразнения, тъй като една подобна политика може много лесно да доведе до целенасочено компрометиране на самото правителство. Когато примерно аз знам как някой ще реагира, бих могъл много добре да режисирам поведението си с цел да предизвикам определена реакция от негова страна. И това е една опасност, която много български правителства досега не са избегнали. Настоящото също може да затъне в подобна реактивност и безсъдържателност на своята ежедневна дейност, ако не постави ясни жалони, ясни стратегически цели и ясно определени инструменти за постигането на тези цели.

Относно управленската програма на ГЕРБ тепърва ще говорим. Тя е демонстративно обемна, свързана е с работата на различни звена, различни министерства и т.н. Това, което мога да кажа от принципна гледна точка, е, че има опасност от едно увлечение на ГЕРБ към ортодоксията на неолибералната стратегия за управление. Очевидно е, че кризата, в която България се намира като следствие от световната финансова криза, е дълбока и намаляването на бюджетните разходи, спестяването от всички възможни страни е необходимо, особено като се има предвид разграбването от предходното правителство на публичните фондове.

ГЕРБ не трябва да се увлича твърде много в идеологическата чистота на неолиберализма и на минималната държавна намеса в икономиката. Просто защото, на първо място, повикът за по-малко държава няма място. По простата причина, че ние нямаме никаква държава в момента. Имаме нужда от реконструкция на българската държава, имаме нужда от реконструкция на легитимността на държавната намеса в обществото и икономиката, за да може на практика определени обществени интереси да бъдат защитени както от олигархията, така и от хаоса, който тя причинява. На второ място, трябва да се има предвид, че цялата тази неолиберална ортодоксия, която господстваше през последните 30 години и която в момента господства в българското икономическо мислене, доста бързо си отива от анализите и от конкретната политика на западните общества, защото кризата показа границите на нейната ефективност. Очевидно е, че има едно цялостно преосмисляне на взаимоотношенията между общество, държава и икономика, което преосмисляне не трябва да избягваме и не трябва по един дебелоглав начин да държим за идеологически фетиши, вместо да правим прагматични оценки на своите потребности, на ресурсите, които са ни необходими, за да ги удовлетворим. Аз не бих искал да видя една България, в която на мястото на комунистическите и идеологическите фетиши идват неолиберални идеологически фетиши, които отново затварят обществото в една система от догми, пречеща на правителството и на държавата гъвкаво да решават проблемите на обществото.

Трудно ми е давам оценки за министрите от настоящото правителство, тъй като не познавам работата на отделните министерства. Очевидно е, че за 100 дни е малко трудно да бъдат излъчени отличници. Ако отидете дори в едно обикновено училище, ще видите, че 100 дни са, общо взето, малък срок, през който дори учениците не биват оценявани като слаби, средни или отлични. Особено пък когато става дума за едно правителство. Не мисля, че за 100 дни могат да бъдат очертани някакви сериозни постижения или някакви сериозни индикации дали един министър е успешен или неуспешен.

* Статията е публикувана във в. "Седем" на 10 ноември 2009 год.

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/