Реформата на сигурността - въртене в кръг сред скандали

Откакто в България е започнал преходът, всяко правителство се ангажира да изготви стратегия за национална сигурност, на чиято основа да се определят ясно задълженията на всяка институция и специална служба, които имат отношение към темата. През годините се появяваха идеи за реформа на сектора за сигурност, сред които най-често спряганата беше да се създаде "нещо като" суперинституция, обединяваща останалите служби за сигурност – както тези от МВР, така и подчинените на президента Национална разузнавателна служба (НРС) и Национална служба за охрана (НСО).

Дали заради мъглявата представа на домораслите ни експерти какво точно трябва да прави новата институция, дали заради други интереси, идеята си остана тема на теоретичните им сбирки с медиите. А НРС и НСО и днес продължават да работят, без да са регламентирани в закони задълженията им. Не се и чува някой да ги пише, въпреки че всяко мнозинство поемаше властта  с този ангажимент.
Така правителства

идваха и си отиваха с намеренията за реформи

в сектора на реда и сигурността, докато в един летен ден на 2007 г. бившият премиер Станишев разсъни публиката с новината, че създава ДАНС. Нямаше как да бъдат прикрити смразените към оня момент отношения между премиер и вътрешен министър, който, освен че беше станал вътрешнопартиен опонент на  Станишев, беше обърнал службите на МВР в поделения за специални връзки с разследвани обекти.

За да лиши министъра от най-мощния лост за действие – информационния, Станишев извади Националната служба за сигурност (НСС - контраразузнаването) от МВР и заедно с финансовото разузнаване и военните контразузнавателни структури създаде  ДАНС, подчинена на министър-председателя, както впрочем повелява конституцията. Основаването през януари 2008 г. на новата агенция, която, освен да извършва информационно-аналитична дейност, щеше да се бори и с корупцията по високите етажи на властта, беше обявено като реформа.

Днес, след по-малко от две години и след  поредицата скандали, продуцирани предимно от нея, структурата на практика е свита до украсителна табела на "тихия фронт"  чрез набързо приети промени в законите за ДАНС и  МВР. А "реформата" се реформира в посока обратно към МВР. Връщаме се към силна Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) в МВР, която поема обратно, кажи-речи, всички средства за действие, с които беше съоръжена ДАНС. Нещо повече, освен полицейска дирекцията става и полуинформационна, полуконтраразузнавателна служба, въпреки че формално контраразузнаването (НСС) остава в ДАНС.

Официалните мотиви: да няма дублиране на оперативно-полицейски функции, да няма структури с близка роля на различно подчинение, за да не стане някой сакатлък като онзи в квартал "Белите брези" през 1993 г., когато се изпозастреляха по време на акция униформени от различни структури. (Само дето те си бяха служители  само от служби на МВР, подчинени на един човек...).

Промените отнемат от ДАНС правото на агентура под прикритие, та не става ясно какво точно ще анализира преправената на аналитично-информационна служба агенция, като няма да разполага със средства за придобиване на информацията. Заличават се и  разпоредбите, които дефинират задачите  на финансовото разузнаване. То си остава в ДАНС, но с какво ще се занимава, не се казва.

Вече не се упоменава борбата с корупцията

във висшите кръгове на властта - нито сред задачите на ДАНС, нито на ГДБОП.
И може би най-важното: функциите на дирекциите в ДАНС, и то не какви да е, а  "Контраразузнаване", "Икономическа сигурност" и "Разузнавателна защита на конституционния ред", вече не са дефинирани в закона, а ще се определят "с акт на Министерския съвет". И нито един независим експерт по сигурността  не се впечатли, че толкова безпроблемно, на шеста скорост минаха тези текстове през парламента.

Единствено Йордан Бакалов от "Синята коалиция" изложи писмено становище, че недефинирането в закона на  функциите на такива структури създава несигурност и нестабилност в работата на агенцията и "може да доведе до произвол с цел обслужване на партийни, ведомствени или корпоративни интереси под благовидната форма на гарантиране на сигурност".  Пак само той обърна внимание и на озадачаващия отказ да бъде уреден в закона и парламентарният контрол над ДАНС, а за някакви форми на граждански контрол пък дори няма смисъл да  говорим.

Странна е тази липса на поука от двете десетилетия перманентни промени, които неизменно се връщаха на нулата заради неизменното разминаване в практиката с декларираните цели. Премиерът Борисов уверява състава на ДАНС на 5 ноември, че агенцията е вече оздравена, изчистена е от източниците на скандали и на съмнителни поръчки и че ще даде "най-висока оценка на онзи служител, който му донесе реална разработка за действащи министри, заместник-министри, кметове на ГЕРБ". Само че това, което реално се случва, е изпразването на ДАНС от съдържание и съсредоточаването в МВР на целия инструментариум и оперативни средства за подобни разработки.

Странно е също откъде управляващите черпят увереност, че припокриването на дейности (като противодействието на организираната престъпност, усвояването на еврофондовете, наркотрафика и особено синтетичната дрога) между МВР и друга служба извън контрола на вътрешния министър (който и да е той) е вредно  и че монополът на МВР (под чиято и власт да е то) е най-добрият вариант. Във всеки случай не ще да е от живата практика на изминалите години, в които преживяхме тази

концентрация на информация и силов ресурс

без да усетим предимствата й.  В много европейски държави - Испания и Холандия са горе-долу от нашия мащаб, именно конкуренцията между различните органи подсигурява върха на властта с информация от различни източници и оттам – с по-малко грешки при вземането на решенията. Ако хора от една служба се изкушат в нещо, другата ще ги "закове" - така правят отдавна не само в САЩ.  (Как ли щеше да бъде засечен бившият зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов, сега подсъдим, ако прокуратурата чакаше да й бъде "подаден"  от... протежиращия го вътрешен министър!)

Най-угнетяващото в сектора за сигурност е потъването му в море от скандали, оставящо натрапчивото усещане за  връзка между всички участници в тях, която не позволява разпознаването на добрите и лошите. Как от подобна среда да възникнат правила, закони и действия, гарантиращи изграждането на служби за сигурност в интерес на данъкоплатците? Това всъщност е част от определението за национална сигурност... върнахме се на темата.
 

От: http://dnevnik.bg/