Отпадането на пълния член поощрява невежеството

Публикуваме настоящото писмо на Кристане Ралф, свързано с все по-зачестилите мераци за ревизия на българския правопис, свързани с презумпцията, че в този си "консервативен" вид бил създавал трудности на вече не особено грамотните люде, ползващи българския език. Една от най-популярните идеи за подобна улесняваща ги ревизия е премахването на членуването с пълен и кратък член и въвеждането на универсално членуване - сиреч само с кратък член - за което и става дума в настоящото писмо. Темата е дискусионна - най-малкото защото аргументът, че така било "по-лесно", е - меко казано - идиотски: най-лесно е въобще да се откажем от езика и да се върнем в пещерата. Трябва да припомним също, че планираната "реформа" не е първата от този порядък в българския език - сродна и със сродни монтиви е осъществената от  министър Омарчевски през 20-те - а ефектът от нея е, че по-скоро отнема от изразителните възможности на българския език, отколкото го обогатява. Дано и сега не се случи същото.

Е.С.

УВАЖАЕМА РЕДАКЦИЯ,
  На 30.11.09, сутринта, беше излъчено предаване, относно членуването в българския език. В предаването участваха проф.Мурдарев, като представител на Института по български език (ИИБ), към Българската академия на науките (БАН), известният политик и общественик Емил Кошлуков, една преводачка, както и певицата Ваня Щерева. За съжаление, предаването явно беше тенденциозно насочено, към окончателното осакатяване и унищожаване на българския език. Водещият предаването, в нарушение на принципа за неутралност и обективност, през цялото време поддържаше твърдението, че придържането към досегашните правила за правоговор и правопис било проява на закостенялост и консерватизъм, тъй като „живият живот” вече ги бил отхвърлил. В „потвърждение” на това свое твърдение, водещият даде пример с глаголите „командувам” и „участвувам”, на които, обаче, той неправилно поставяше ударения, на сричката „ву”, вместо, съответно, на „ма” и „ча”, без въобще да е наясно, че сричката „ву”, в такива случаи, може да се пише, но да не се произнася. Особено неприятна изненада, обаче, „поднесе” представителят на ИИБ, към БАН – проф.Мурдарев, който, вместо да защити родния си език, се прояви като негов върл враг, настоявайки, в авторитарен, нетърпящ възражение стил и с превзетия си и често погрешен изговор, че пълното членуване било отживелица и трябвало да отпадне (?!?!). За сведение на посочения „професор”, пълен и кратък член има във всички европейски езици, с изключение на славянските, които имат само падежни окончания. От всички славянски езици, само българският има пълен и кратък член (в неговия македонски диалект има само пълен член), което го прави по-рационален. Ако пълното членуване беше излишно, досега биха го премахнали от повечето европейски езици. За такова езиково невежество и вредителство, би трябвало да бъдат отнемани не само научни звания, но дори и дипломи за основно образование.
  Зловредно и, същевременно, твърде невежо изказване, срещу спазването на основните езикови правила, направи и участващата преводачка, която твърдеше, че, за да определя, кога да се използва пълен или кратък член, на нея би `и се налагало да прави „пълен синтаксис” на всяко изречевие, с „адски много” загуба на време (?!?!). За такова признание за езикова безпомощност, обаче, на посочената преводачка също би трябвало да `и бъде отнета дихломата за основно образование, тъй като правилното членуване би трябвало да бъде научено още в първи-втори клас, именно за да не се налага впоследствие задълбочен граматичен анализ на всяко изречение. След като на повечето от българските преводачи им е толкова трудно да спазват българските граматични правила, те би трябвало да си намерят някоя по-лесна професия. Преводачеството далеч не е за всеки. Омир, Софокъл, Есхил, Шекспир, Гьоте, Шилер, Данте, Балзак, Мопасан, Зола, Толстой, Достоевски, Лермонтов, Гогол и т.н., някога са били превеждани на български, от изтъкнати писатели, поети и учени, като проф.Балабанов, д-р Александър Ничев, Пенчо Славейков, Константин Величков, Алеко Константинов, Асен Разцветников, Гео Милев, Леда Милева, Младен Исаев и много други, а не, както е сега, от „сульо” и „пульо”, в най-буквалния смисъл на думата.
  Единствено Емил Кошлуков, както и певицата Ваня Щерева, се застъпиха достойно, обосновано и ерудирано, за спасяването и опазването на българския език.
  Неотдавна, във вестник „Седмична поща”, се появи подигравателна статийка, относно критикуването на насажданото неправилно използване само на мъжки род, за специалности и длъжности, в българския език. В статийката ехидно е зададен въпрос, какво би трябвало да бъде обръщението, към жени, които имат научна или преподавателска степен. Наистина, за някои думи от чужд произход, като изключение, правилното обръщение, в такива случаи, е, например, „професор Иванова, доцент Петрова, адвокат Златева” и т.н., както и „госпожо професор, доцент, директор” и т.н. Към жени с учителска или друга професия, обаче, не е правилно обръщението „госпожо учителке” и т.н., а „госпожо Василева, Димитрова” и т.н. Освен това, явно е нелепо, някой мъж да твърди, както писмено, така и говоримо, че, например, има съпруг или приятел, вместо съпруга или приятелка (освен в „обратните” случаи), която, при това, може да е „кърмач”, „детски бавач”, „детегледач” и т.н., вместо „кърмачка”, „детска бавачка”, „детегледачка” и т.н. Непоносимо погрешно и идиотски е, също така, някой да твърди, че неговата дъщеря, сестра и т.н., е „ученик”, „участник”, „студент”, „състезател” „преводач”, „ръководител”, „началник” и т.н., вместо „ученичка”, „участничка”, „студентка”, „състезателка” „преводачка”„ „ръководителка”, „началничка” и т.н. Българският език дава възможност за създаване на съвсем точна и ясна представа, в такива случаи, че става въпрос за жена, а не за мъж, без да се налага съчетаване на съответния подлог или допълнение, с допълнителни, поясняващи, половоопределящи местоимения и съществителни имена, както е, например, в английския език. 
  Прави впечатление, че, след 10.11.1989`, целенасоченото увреждане на българския език все повече се задълбочава и ожесточава, с развиваща се тенденция към неговото унищожаване. В резултат, езикът е доведен до крайно осакатено състояние. Все по-усилено се насаждат русизми и всевъзможни други, карикатурно побългарени чуждици, както и диалектни елементи, особено македонски. Сложните глаголни времена не само се използват твърде ограничено, но и недопустимо се смесват с прости глаголни времена. При възвратните и притежателните местоимения се използват само техните кратки форми, дори по няколко пъти, в едно и също изречение (вместо да се редуват „неговият”, с „му”, „своят”, със „си”, както и „себе си”, със „си”, многократно се повтарят само „му” или „си”.). Все повече надписи, в страната, поставени на обществени места, са само на английски, като в Дивия запад (често пъти и с правописни грешки, както и побългарени, например – „технолоджи”, вяместо „текнолъджи”). В Интърнет кирилицата дори е напълно бойкотирана и отхвърлена (пример, без коментар: “Grupata Metalica 6te izleze na scenata kum 5 4asa I za prav put 6te izpalni par4etata si pred bulgarska publica.”).
  Както е известно, във всяка цивилизована държава има специални контролни институции, които налагат големи наказания и глоби на служебни лица, допуснали дори по-незначителни, от посочените, по-горе, нарушения на националния правоговор и правопис. Като се има предвид, че езикът е духовната същност на всеки народ, се оказва, че, българското население, напротив, все повече е лишавано от духовност, чрез неговото тласкане към примитивно, чалгаджийско равнище и издаването предимно на нечленоразделни звуци (?!?!). Преднамереното осакатяване и унищожаване на един от основните европейски, славянски езици, от страна на българските държавни институции, явно в послушно, сляпо изпълнение на чуждестранно разпореждане, което е търпяно безропотно и от българската „интелигенция”, представлява недопустимо посегателство върху световното културно наследство и човешката цивилизация въобще.