Свободата днес и тук 22 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Фрагменти от Високия хълм – 2

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 

Фрагменти от Високия хълм – 2

 

*

Сънувах се като Буда с малки уши.

Мънички такива едни, съвсем микроскопичпни.

 

*

Утре може и да не се случи.

Може просто да продължи днес.

 

*

Часовете са накацали като кокошки върху своя прът във курника, катурват пъпчиви клепачи и заспиват. Лежа и ги гледам. Буден съм.

 

*

Споменът е като склерозата – проверява, опипва, превзема.

 

*

По-богатият не става по-щастлив. Само по-самотен.

 

*

“Днес е вчерашното утре” – се казва в едно стихотворение. Но ако от позицията на непосредственото преживяване изгоним и вчера, и утре, тази територия ще бъде безкрайна.

 

*

Единствено чаплата умее да пристъпва по водата, без след нея да остават водни кръгове.

 

*

Животът се чувства еднакво добре във всякакъв отрязък от времето. Това и костенурката, и еднодневката го знаят. Само човекът не.

 

*

Ако ти е трудно да направиш избор, не прави избор. Просто направи от двете възможности една, защото дълбоко в себе си те са една. Или – още по-добре – зарежи всички възможности и всички мисли за тях. И тръгни подир вятъра.

 

*

Кой казва, че отражението в локвата не е луна? Кой казва, че небето не е локва? Скочи там и ще усетиш нейното разплискване.

 

*

На връщане от кръчмата паднах право в небето. И то се разплиска.

 

*

Между локвата и небето – каква тишина.

 

*

Не можеш да затвориш вратата на врявата. Но можеш да затвориш вратата на себе си.

 

*

Не се доверявай никому. Това е недостатъчно. Просто се предай. Отвори широко портите на своята крепост и ги остави така – свободно да влиза и да излиза всеки, който му скимне да броди из теб. Едва тогава ще си недосегаем.

 

*

Старостта носи не мъдрост, а скърцане и ръжда.

 

*

Споделяй живота си с всеки срещнат – тъй за теб ще остане повече.

 

*

Човеците винаги имат цел. И винаги следват върха на носа си.

 

*

Нищо не е по-важно от тревицата, която ще пусне коренче между неподвижните вече пръсти на краката ти.

 

*

Едва на път към цветята пчелите узнават защо всъщност са дошли на този свят.

 

*

Само глупците се безпокоят. Мъдрите са винаги безгрижни.

 

*

С всяка стъпка по пътеката вятърът ни отвява.

 

*

Въздигнатият лотос в ръката на Буда. Същото е да хвърлиш шепа прах под вятъра.

 

*

Едва когато, надвесен над реката, усетиш как самият ти изтичаш, тогава вече ще имаш очи да гледаш, уши да чуваш, сърце да разбираш.

 

*

Миналото се напластява така: камък под твоя череп, череп под твоя камък.

 

*

Все някъде по пътя си ще срещнеш брезата-невеста и камъкът-побратим. Но подир толкоз жалби по пропуснатото ще смогнеш ли да ги познаеш?

 

*

Тъй сигурна в себе си е тази скала, че и охлювът даже се е разбързал.

 

*

Някои думи приличат на други. Мълчанието не прилича на никого.

 

*

Едва след като падне завесата, пиесата наистина започва.

 

*

Пътувам от вчера към утре. Колко ли струва билетът?

 

*

Целият ни живот минава между мрежата и тигана.

 

*

Какво ли всъщност можеш да постигнеш освен причакващите те и неизбежни загуби?

 

*

И капката, провиснала от върха на тревичката, е достатъчна, за да утоли жаждата ти или да те удави.

 

 *

На вратите на нищото няма различни звънци. Нещо повече – няма изобщо звънец. Нещо повече – няма изобщо врати.

 

*

Питате ме какво са небитието, нищото, смъртта? Ами това, във което и чрез което съществува вселената.

 

*

Усмивката на едно дете наистина струва повече от цялото злато на света. Знай това, погубвачо на своята детска усмивка.

 

*

Учителят може да те заведе само до първото стъпало. Ала мнозина виждат вместо стълбата врата.

 

*

Не следвай и не искай да бъдеш следван. Остави се поне в началото – нека течението те носи. Нужно е, ако искаш да избереш накъде да плуваш – към извора или към устието.

 

*

Бъди кръстопът. Минавай през себе си в различни посоки.

 

*

Добрият стрелец не се прицелва. Той се случва чрез изстрела.

 

*

Светът е като къща със зарезени капаци на прозорците. В един живот един от тях може да се пооткрехне лекичко, но само един. През следващия живот – друг. Чак докато разбереш, че ти си и прозорецът, и пространствата отвъд.

 

*

Бисери на свинете ли? Те предпочитат жълъди.

 

*

Как да бъда? Ами не бъди. Остави всичко останало да бъде чрез теб.

 

*

Човекът е прозорец, през който бог се взира, за да си припомни многото си разпилени светове.

 

*

Мързелът може и да не е полезен. Но е красив.

 

*

Ведро без дъно – колкото и кофи да насипеш, няма да видиш лицето си.

 

*

Най-удивителното е, че никой не се интересува от теб – тревата, дърветата, въздухът, пчелите, цветята. Нещо ги прави свързани – може ли да е тази въображаема липса на интерес? Нещо те прави отделен – кое? Може би глупостта да очакваш, че колелото има един единствен център.

 

*

Да си щастлив е огромна морална отговорност, която трябва да бъде удържана. Само щастливият може да направи другите щастливи. Всеки миг, в който си позволиш да си нещастен, увеличава нещастието на света.

 

*

Няма нищо за опознаване в мен. Само нещо като тръба, през която непознатото преминава. Само нещо като флейта, на която свири непознаваемото.

 

*

Поучи се от еднодневката. Ако поселиш в деня си целия си живот, ако му отдадеш всичко свое – без надежди и без колебания, ако всеки твой жест и всеки твой дъх бъде последният и единственият, ти със сигурност обитаваш вечността.

 

*

Страхът от старостта е наша измислица. Разбира се, косата побелява, плете се мрежата от бръчки, отслабва тялото и паметта. И какво от това?

Приближаваме края на пътя, който сме поели от раждането, върховният оргазъм, който ни е съдено да изживеем чрез смъртта, чрез който като блудни синове ще се приберем у дома. И превръщаме страха от това щастливо завръщане в център на живота си. А бихме могли да изминем целия път, свирукайки си безгрижно.

 

*

Нещата са. Не можеш да ги промениш. Нямаш нищо за променяне освен себе си.

 

*

Живеенето в общности е като кастрене на лозе. Само дето лозарят е бил пиян и е орязал всички клони до последната пъпка.

 

*

Нужно е голямо самообладание, за да погледнеш в себе си. То е нещо като пропаст, в която вече падаш.

 

*

Сътворението не е важно, важно е умирането, въпреки че е само малка спирка, въпреки че винаги ще бъдеш, че няма как да не бъдеш, защото си част от всичко – както последната ти глътката въздух е част от въздуха. Но умирането е важно, защото връща на света това, което е изразходвано чрез теб. То е като ваденето на мед. И съвсем не е маловажно дали са пълни восъчните пъти, не е маловажна златната му бистрота, тежкото достойнство на неговото стичане.

 

*

Бог е самото съществуване. При това точно такова, каквото е. Да си религиозен значи да се прекланяш пред живота.

 

*

Остави правилата, условностите, грижите. Нека изплуват като мръсна пяна над главата ти. А ти живей в подмолите.

 

*

Единствената истинска революция е да се осъзнаеш като част от цялото.

 

*

Лекотата е твоя. Както въздуха, който дишаш.

 

*

Нищо не се учи. Всичко се живее.

 

 

 

 

 

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional